Британският бежанец: Вампирът от Созопол
3

Британският бежанец: Вампирът от Созопол

Hi guys!

Сигурно си спомняте, че last week ви разказвах за късната ни екскурзия до Българското черноморие. Probably още от заглавието ви става ясно, че искам да продължа историята от Созопол с разказа за една от най-зивестните забележителности на града. Преди това, обаче трябва да ви споделя възмущението си от една новина, която сериозно ме разтърси these days. Става въпрос за кораба натоварен с азотни торове, който се заклещи в скалите край Камен бряг. I’m not quite sure кое повече ме възмущава в цялата тази история. Дали фактът, че цели 4 часа този кораб е плавал в грешна посока към брега и нито екипажът, нито бреговата охрана са направили нещо, за да го спрат. Или фактът, че в началото от българската морска адмнистрация са дали 1 месец срок, на собственика на кораба да го обезопаси. Може би начинът, по който започнаха да го разтоварват със сипещите се от багера торове също е с списъка. Или новината, че екипажът отказва да напусне кораба, макар че няма какво да направи освен да стои там докато, той потъне и после да се евакуира и по този начин да спести на собственика разходите по разтоварването на торовете. Не по-малко презрение заслушава и новината, че вече трета седмица цялата държавна мощ на България в лицето на министри не може да реши проблема и да предотврати изливането на гориво и хиляди тонове азотни торове в морето край защитена местност „Яйлата“.

Яйлата mate е една от дестинациите, които си бях поставил за цел да посетя тази година, но не успях. Тъжно ми е, че като гледам как се справят управниците ви с тази криза, може би скоро няма да имам шанса да я посетя. Всеки път ви казвам, че в България има уникални забележителности, но вие правите всичко възможно да разпилеете тези природни и културни богатства. И като казвам „Вие“ имам предвид българите, because и никак некорумпираният шеф на морската администрация е българин. Кранистът, който сипе тор „щото тъй са ми наредили“ също е българин. Министърът дето първо уволнява, а после прави абсолютно същото, заради което е уволнил тези хора also не е китаец, а е българин. Не, е като да са дошли да речем турските поробители и да се опитали да унищожат природен и исторически резерват Яйлата, If you know what I mean.

И докато се ядосвам на тъпотиите в новата ми родина, една новина от my country by origin Великобритания ме накара да се депресирам още повече. Онзи лунатик Найджъл Фарадж, се оплака преди няколко дни, че обикалял бензиностанциите да търси гориво и не само, че не намерил, ами един микробус го блъснал. Разбирате ли каква свръх наглост е това?! Човекът, който е един от главните виновници в UK да се стигне до тази френетична ситуация, се оплаква от това, което сам е причинил. Това е все едно да бутнеш баба си по стълбите и да я питаш накъде се е разбързала.

И докато си говорим за измислените герои да се върна на основната тема. И не, нямам предвид кандидатите за президент на България, а созополския вампир of course. От него поне има някаква полза.

Созополският вампир mate, e 700-годишен скелет прободен с железен кол в гръдния кош, който е намерен при разкопки в акропола на манастирския комплекс „Свети Николай Чудотворец“ в сърцето на днешен Созопол. Археолозите съобщават, че тези останки говорят за древен ритуал за предпазване от вампирясване, а бившият шеф на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, който by the way е родом от Созопол, раздухва неимоверно много историята, тъй като е бил сладкодумен influencer и една от най-популярните личности в медиите в България.

-Доказах, че съседът ми е вампир!

-Как?

-Забих му брезов кол в сърцето и той умря.

Ако и вие се сещате за този стар виц след като прочетохте за созополското откритие, не бих ви се сърдил. Не така, обаче възприемат новината световните медии. CNN широко отразява откритието, BBC прави филм за вампира, а National Geographic посочва откриването му като най-важното археологическо събите за годината в света. Созопол влиза в топ 10 на световните дестинации за вампирски туризъм, като измества дори замъка на граф Дракула.

Апропо, бил в този доста впечатляващ средновековен замък в сърцето на Карпатите. Трябва да ви кажа, че вероятно целият свят знае за съществуването на държава Румъния единствено благодарение на романа на Брам Стокър „Дракула“. В замъка Бран има автентична стая за мъчения, която обаче е със забранен достъп. Вместо това посетителите (от цял свят) могат да разгледат експозиция с детските играчки на румънската принцеса, чиито баща се е крил там през Първата Световна война. Има още безброй тъпотии и само 2 пана с текст за легендата за Дракула. Само за информация, наскоро Sony продадоха правата за анимационния филм „Хотел Трансилвания 4“ за 100 млн. $! А пред замъка Бран, “хитри“ румънски търговци продават традиционни вълнени носии.

На фона на това историите, които е разказвал покойният проф. Димитров са повече от интересни. Според неговите проучвания, созполският вампир most probably е бил аристократ, тъй като е погребан на важно място до манастира, въпреки притесненията, че е вампир. Приписва му се името Кривич, което отговаря на известен черноморски пират, който е бил и управител на Созопол. Изнервени от набезите по техните търговски кораби, генуезците обсадили Созопол (тогава Аполония), но заради горделивост Кривич отказал помощ от византийците и в крайна сметка града е превзет и опожарен. Вероятно това е и причината вампирът да е смятан за лош човек, който може дори след смъртта си да се върне от отвъдното и да върши злини.

Интересна подробност е, че зъбите на вампира не само, че не са големи (както се очаква от един себеуважаващ се вампир), ами и са прекалено изтъркани и малки, което говори за систематично ядене на твърда храна, вероятно грудки. Това пък се вписва в теорията, че вампирът maybe е бил отшелник, който се е занимавал с магьосничество и окултизъм. А, средновековните хора не са известни с толерантността си към такива мистични личности.

However, по черепа на вампира има две следи от удар с боздуган и белег от трепанация, което е праисторическа хирургическа намеса, представляващ пробиване на миниатюрна дупчица в костта с цел лекуване на настинка. I’m joking не знам какво точно се лекува с пробиване на черепа. Добре де, знам, ама не ми се разказва.

Тежка е била съдбата на Созополския вампир, докато стигне до заслужената световна слава, в която се къпе в момента.

Аз самият, както ви бях разказвал не посещавам за първи път Созопол. Сега, обаче за разлика от предишния път, нямаше lockdown и музеят беше отворен. Успях да си взема печата и да разгледам малката, но изключително богата колекция от антична керамика и средновековни артефакти. На централно място в музея беше изложен и стъкления саркофаг на вампира. Сигурно няма да повярвате, че единствените други посетители освен нас по това време бяха група нидерландски младежи, които се бяха струпали около вампира и прекараха там по-голямата част от посещението си. Броят на туристите в Созпол се е увеличил значително през последните години, именно заради хора желаещи да видят прословутия вампир.

Созопол се е побратимил с родния град на Граф Дракула Сегешоара и взаимно си рекламират вампирите. Въпреки че ние си имаме истински скелет, а те само роман на ирландец, който никога през живота си не е стъпвал в Трансилвания.

Но нека не си мерим вампирите с румънците. Obviously нашият е по-истински, а и с по-богата биография. В този ред на мисли трябва да ви споделя за още нещо, което видях в музея.

Точно преди изхода има голяма бронзова статуя на проф. Божидар Димитров. Това може би е най-заслужената бронзова статуя, която съм виждал някога през живота си.

PS.

Докато не са спрели отново Facebook, можете да ме намерите на:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.