Hello mate,
Гадно лято излезе тази година, нали? Казвам „гадно лято“ понеже винаги като се прецака така времето навън се сещам за един виц, който By the way няма пряка връзка със ситуацията, но просто ме кефи.
Hello mate,
Гадно лято излезе тази година, нали? Казвам „гадно лято“ понеже винаги като се прецака така времето навън се сещам за един виц, който By the way няма пряка връзка със ситуацията, но просто ме кефи.
Значи дошъл един инспектор в училище и решил да провери на какво учат децата. Влиза в 1-ви клас, по време на час и пита:
-Вие, за какво учите в момента?
-За сезоните-отговорили му децата в един глас.
-Добре, ти момченце- посочил той към малкия Иванчо- Можеш ли да ми кажеш какъв сезон е сега?
-Лято! – отговорил Иванчо намусено.
-Как така лято? През лятото нали пече слънце, навън е топло и ходим по къси панталони?
-Да.
-Ами навън сега нали е студено, вали сняг и сме с якета и шапки?
-Да.
-Е, какво лято е тогава.
-Гадно!
This kind of гадно лято е и тук в момента. Но като гледам новините в новата ми родина България, вицовете се превръщат в действителност не само при прогнозата за времето. Ето, for example онзи ден прочетох, че служебният министър на здравеопазването си назначил парламентарен секретар. Парламентарен секретар, mate! За да съм сигурен, че не ми се губи нещо в превода, разрових Българската Конституция. Да, нямам грешка. Служебното правителство е създадено да съществува в институционния вакуум между две Народни събрания. С други думи служебният министър е такъв само докато няма Народно събрание. А си е назначил човек, който да се грижи за контактите му с Народното събрание. Nice, a?!
Звучи като оживял виц и тази новина. С тази разлика, че когато вицовете за времето се сбъдват, рискуваме да хванем настинка, а когато политическите вицове станат реалност, вече започва да става страшно.
Но какво разбирам аз от политика. Беден британец, емигрирал в във вашата красива държава, пленен от природните и културните ви забележителности. А, вие сте древен народ с богата история и висока политическа култура. Ето, например на следващите избори ще гласувате с машини. Ha-ha. Ако не разбирате, кое е смешното потърсете в интернет кои държави по света все още гласуват машинно. Само не бъркайте машинното гласуване с електронното, че много политически лидери тук, вече „случайно“ го направиха.
Но стига политически bushtits, виновно е лошото време. Заради него се заседявам пред телевизора, а не на върха на някой красив хълм. Пък аз искам да ви разказвам още от скорошното ни пътешествие с кемпер из забележителностите на Странджа.
Става въпрос за плажа по устието на река Велека, mate. Това probably е най-красивият плаж, на който луничавият ми британски крак някога е стъпвал.
Първоначално искам да Ви кажа, че планът на пътешествието ни с кемпер беше да обиколим планината и да видим един плаж. В крайна сметка почти не видяхме планината, а бяхме на цели три плажа. Но този на Велека actually е виновен всичките ни планове да се сгромолясат.
Плажът се намира в северната част на Синеморец и представлява тясна пясъчна ивица, която разделя Черно море от лагуната, която река Велека образува точно преди да се влее в морето. На практика имате двоен плаж, който от едната страна гледа към безкрайното синьо море, а от другата открива гледка към широката и топла река с намиращата се на отсрещния й бряг зелена гора. Ивицата е дълга около 7-800 метра, а в най-широката си част е не повече от 20 метра. Завършва с естуара на реката (естуар е fancy дума, която означава мястото, на което реката се влива в морето. Ако това място е разцепено на няколко ръкава се нарича делта). Когато слезеш от Синеморец в началото на плажа и се разхождаш по дължината му, можеш да забележиш уникален природен феномен. Уж, се намираш на нещо като пясъчен полуостров и около теб е само море. Само, че с дясното си око виждаш синя вода, а с лявото си зелена. Просто феноменално!
По моето скромно мнение (на човек къпал се в река Темза) това място е всичко, което човек може да си пожелае от природата. Започва се от красивите зелени поляни, които разделят селото от плажа. Когато се спуснеш по тях стигаш до едни миниатюрен скален залив, който не само, че е невъобразимо красив, ами и е very private. От страната на реката имаш прекрасна, прохладна горичка, през която by the way върви черен път, който се качва на основното шосе. В края на плажа имаш красиви и величествени скали. А, от страната на морето имаш….ами….хм.. море!
Значи в рамките на един квадратен километър имаш всички природни особености, които можеш да пожелаеш - море, река, планина, поляна и гора. Е, какво е това, ако не bloody рай!
Иначе нашето пътешествие до този рай ironically започна от гробищата. Когато отивахме към Велека ни бяха предупредили, че след отбивката за Синеморец има черен път водещ directly до плажа. Само, че не беше сигурно доколко нашият кемпер можеше да мине безопасно по този път. Затова ни казаха, че ако влезеш в самото село и се движиш само направо ще стигнеш до един черен път, който свършва на върха на един хълм. Там обикновено другите туристи спирали кемперите и колите си и после, ходели надолу по някакви стъпала до плажа.
Ние намерихме черния път без да се бавим. После също толкова скоростно се отказахме да караме по него и се върнахме към селото. Там се образува нещо като кръстопът и ние of course поехме по черния път, който започва от това кръстовище. Well, озовахме се на хълм, от който се вижда плажа. Само, че на този хълм нямаше други кемпери, а местното гробище, около него пък пасеше стадо не особено дружелюбни овце.
Оказа се, че заветният хълм е отсреща. Там се виждаше цяло “стадо” кемпери, а пътя до този хълм минаваше през самото село. След кратко и нервно обикаляне по тесните улички на Синеморец (интересно преживяване е, понеже освен да се ожулиш в паркирана на пътя кола или трактор, също толкова вероятно е да забършеш и борда на някоя лодка), се озовахме на хълма. Само, че се оказа, че и това не е въпросният хълм с кемперите и стъпалата към плажа. Паркирахме се на трети хълм, който обаче се оказа the jackpot. Този хълм си беше една огромна поляна започваща от селото и свършваща с морския бряг. И тази поляна ти дава пълна картина към цялата територия на това райско кътче.
Да, пътят до плажа беше малко по-дълъг, но така видяхме малкият скален нос, който е перфектна локация за предлагане на брак и след това скритото заливче, което пък е съответно подходящо място за неговото консумиране.
Единственото нещо, което не ми хареса на плажа на Велека бяха хората. Не тяхното наличие по принцип. Просто се оказа, че този плаж е сборен пункт на всички wannabe хипстъри в България, а и околните държави. Българските хипстър mate, са онази специална прослойка младежи, които са поживели малко в чужбина, после са се върнали в България преселили са се на квартира в Младост и работят в някой кол-център в Бизнес парка. Харчат неприлично високите си за българските стандарти заплати за крафт бири и веге бургери и поради тази причина претендират, че са столичната културна интелигенция. Въпреки, че професиите им представляват нищо повече от нискоквалифицирана работна ръка за големи международни корпорации тези младежи със старателно подстригани бради frequently говорят точно като мен - на развален български език с много (ама адски много английски фрази). И макар аз да съм роден в Лондон и първият език, на който съм проговорил да е английския, а те да са българи, но по цял ден да повтарят на английски на клиентите си как да рестартират принтера в съвременното българско ежедневие both of us звучим патететично.
Believe me mate, познавам доста хора от този тип. Преди да излезе по майчинство Додо работеше “инвоативна софтуерна компания”, която представляваше нищо повече от Customer suport на голяма американска корпорация.
А, на плажа хипстърите можете да ги познаете и без да ви говорят на българо-английски. Просто се огледайте са млади хора с ризи с дълги ръкави, комбинирани с къси панталони, сламени бомбета, шарени пластмасови слънчеви очила, и as I said грижливо подстригни бради.
На плажа на Велека видях толкова много къси панталони с ризи с дълъг ръкав, колкото не съм виждал и на handmade базар по столичната улица “Иван Шишман” и на парка пред Народния театър взети заедно. Уникално е как тези хора уж образовани се обличат по безумно идентичен начин. По същата аналогия, ако се разходиш по Какао бийч ще срещнеш армия от мускулести младежи и девойки с ластични дънки над глезена, бели памучни потници, очила “авиатор” и грижливо оформени вежди.
Whatever, дори и хората не могат да развалят приятното усещане от плажа на Велека. Макар че те не бяха никак малко, имайки предвид, че “еко плажа” както се рекламира на страницата си, за скромните си 700 метра има цели 3 бара. Това прави по 1 бар на всеки 200 метра, каквото е средното съотношение на заведения и в Слънчев бряг.
Повече от хората, обаче на плажа се забавляваше едно рошаво куче. Когато минавахме покрай един от баровете на видяхме по стръмния пясъчен склон един четириног сладур, който супер енергично се пързаляше по корем по пясъка надолу. Сякаш беше на аква парк. Катери се на високото, поглежда хитро и се хвърля по корем по пясъчния склон надолу.
Ние много се зарадвахме на този сладур, който беше от малкото адекватно изглеждащи същества на плажа. At least не беше с риза с дълъг ръкав и къси панталони. Нашият нов приятел също се зарадва на компанията ни и тръгна с нас да се поразходи. Както махаше с опашка и подскачаше около нас изведнъж се стрелна към водата и захапа някаква плячка от под вълните.
Истинска изненада беше, когато го видяхме щастливо да дъвче едно водорасло. след малко, обаче го видяхме отново да се гмурка на и пак да вади водорасло и да го дъвче. И така няколко пъти. Виждал съм морско конче и морско свинче, но за пръв път виждах морско куче. “Сигурно е веган”, захили се Додо и предположи, че тукашните хипстъри са го облъчили да се храни с еко храни и вероятно малкият сладур си въобразява, че черноморските водорасли са спирулина.
Така де, хората са умни същества. Няма как да бъркат. Нали?
PS.
Аз съм Конан Дъфи и ви призовавам никога да не носите къси гащи заедно с риза с дълъг ръкав. Както и дълъг панталон с потник. За още модни съвети последвайте Фейсбук-страницата ми: https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Монитор
