Аз съм Конан Дъфи от Овча купел или както ми викат съседите дето всяка вечер се събират в градинката пред входа – Конан Бежанеца. Викат ми също Кони Айлънд, Конан Варварина, Кънчо от Лондон и т.н. The point is, че от скоро живея в България, поставих си за цел да посетя всичките 100 национални туристически обекта в страната и да описвам впечатленията си тук, за да видите и вие, че в същност живеем на едно extremely amazing място. А, също и да си упражнявам българския език.

Езикът, ви as a matter of fact хич не е толкова труден. Вие, българите страдате от една заблуда, че понеже сте древен народ с богата история и езикът ви е адски сложен, което don’t know why е повод за гордост. It isn’t true, mates! Езикът е част от човешката цивилизация и заедно с нея се стреми към прогрес и опротстяване. Тоест, колкото е по-древен език, толкова повече време е имал да опростява. Вземете например италианския и гръцкия, които са really древни езици. В съвременната си версия те и двата са с доста опростени граматични системи. Били са синтетични езици, а с годините са се превърнали в аналитични. The same case is with българския език. За сметка на това руският например, който е едни четири века по-млад от българския, има адски сложна граматика, падежи и т.н.

Всичко това ми го разказа един пенсиониран професор по лингвистика, който седи по цял ден пред магазинчето във входа на блока. После ми предложи да ми изчисти мазето срещу бутилка водка. Отказах, но му дадох 2,50лв. за едно голямо. Науката трябва да се подкрепя.

Темата за богатата история на България, обаче много ме вълнува. Затова и следващата спирка от моето опознаване на България беше Копривщица.

It might look easy but Копривщица е дума, която за съжаление никога няма да мога да произнеса правилно. А и спрях да опитвам след като съседите пред входа взеха да ми предлага по 50 стотинки, за да ми направят клипче как го казвам.

Whatever, една прохладна неделя се натоварихме в колата и отпрашихме натам.

2 часа и половина по-късно, след няколко спирки за тоалетна (в бензиностанции изглеждащи като декор от сериала „Чернобил“) и селфита пред феноменални планински склонове, ние пристигнахме.

Градът е известен като мястото, от което е започнало legendary Априлско въстание. В следствие на кървавото потушаване на въстанието светът се е възмутил и е започнала Руско-турската война, довела до освобождаването на България от петвековно османско робство.

В днешни дни Копривщица е с не повече от 2500 жители, които основно се препитават от туризъм. Градът е известен с красивите си възрожденски къщи, много от които са превърнати в музеи, а тези които са нямали този късмет сега са хотели.

В центъра на Копривщица има красив площад, алея с магазини за сувенири и туристически център, в който ни сложиха мечтания печат. Там ни обясниха, че можем да си купим пакетен билет за 6-те най-известни къщи-музеи и да си направим тур. We made the deal.

Въоръжени с билет за всички музеи се отправихме към първата забележителност – Лютовата къща. С нея дойде и първата изненада – билетът не важи за този музей. Well done! Платихме си 2-те левчета и влязохме. Собственикът е бил pretty rich guy – въртял е търговия чак в Египет. Само дърворезбата по интериора е достойна за музей! Къщата може да се похвали и с ароматизатор-фонтан за освежаване на въздуха.

Next stop is родната къща на поета Димчо Дебелянов, възпята в едно от най-известните му стихотворения: „Да се завърнеш в бащината къща. От другата страна на гробището пък е къщата-музей на most famous revolutionary Тодор Каблешков. Къщата е mind-blowing с разноцветните си стаи и гигантската си living room, в която цялата агитка на Манчестър Сити може да се събере и да си направи купон. You know what I mean – не че залата е толкова голяма просто, този отбор няма фенове. I’m kidding. Залата наистина е terrific.

Чак в противоположния край на град е къщата на Георги Бенковски. He is my favorite участник в Априлското възстание. Както се вижда от квартала, а и от вида на самата къща – Бенковски не е бил rich kid като Каблешков. This mate, е обиколил света, участвал е в различни приключения, бил е real action hero и finally се е върнал в родните си земи, и е оглавил бойните действия във въстанието. I think, че от биографията на Бенковски би станал страхотен холивудски блокбастър.

Finally, посетихме къщата на известния пистаел Любен Каравелов. Той е нещо като Charles Dickens и Thomas Hardy за британската литература, а цялата му фамилия е пълна с важни личности. В къщата му се намира машината, на която е напечатана първата българска конституция. Част от сградата пък е посветена на именития му брат Петко Каравелов, който е бил Prime minister. Известен като много образован и морален човек. Показателна е историята, че след поредните изтезания, които е преживял в затвора, заради политическата си дейност от чуждестранните медии надушват случая и се свързват с него. „ В България такива неща не се случват“, отговаря Каравелов само и само, за да не излага родната си страна пред света.

В края на обиколката ни решихме да хапнем в някое от многобройните traditionally ресторантчета в града. Седнахме, хапнахме – няма да се оплаквам. Няма и да се хваля. Шкембето was not great. Но пък и цените бяха поносими, а не както очаквахме за топ туристическа дестинация.

Едно нещо ще ви кажа за Копривщица и музеите – не пийте бира преди да тръгнете да ги обикаляте. Защото тоалетни няма в нито една от къщите. А градчето е доста заселено, because всяка къща или е музей, или хотел. С други думи усамотение няма и се налага да стискате.

Но пък след като се потопиш в историята на този магичен град определено ще се съгласиш, че стискането си заслужава.

Бонус:

На връщане от Копривщица решихме да минем по друг маршрут. Причината беше, че искахме да видим две местни забележителности по пътя. Още, когато прочетох името на едната местност бях сигурен, че трябва да я видя преди да умра – Сополивите камъни.

Това е един хълм на 7км от Копривщица, осеян с морени. Кръстен е така, защото повечето от мъжете в района са работели в чужбина и когато са тръгвали на път, жените им са ги изпращали до там където са оставяли сами с мъката си.Така че, зад това абсурдно име се крие доста драматична история. Другата забележителност се намира само километър-два по-нататък. Името й не е толкова оригинално, но пък мястото си заслужава. Кривото дърво представлява едно дърво, което е криво. Това буково дърво е двойно по –възрастно от Съединените американски щати. А, когато застанеш под него имаш богат избор – можеш да се чувстваш като бръмбар, като Билбо Бегинс, Джон Сноу или Червената шапчица. Или всички тях взети заедно.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Британският бежанец: Forget Brexit, it’s time to be BulgariIN

Хелоу еврибoди, Аз съм Конан Дъфи и съм бежанец в България. Не съм пристигнал тук натъпкан в микробус, през турската граница, а дойдох с нискотарифен полет от Лондон. Е, усещането е почти същото. С тази разлика, че в първия случай граничните полицаи те крънкат за някой лев „за да ти помогнат“, а в моя тази роля беше поета от таксиметровите шофьори на летището. ОК, да не се отплесваме повече. Straight ahead!