Британският бежанец в Бургас: За птиците и хората
7

Британският бежанец в Бургас: За птиците и хората

Calm down mate! Казвам това вместо поздрав, because сигурно сте много гневни. След решението на служебното правителство от миналия ден за въвеждането на зеления сертификат всички в България са гневни. По-голямата част от хората са гневни, защото не искат the authorities да им налагат да се ваксинират, понеже им ограничават човешките права. Другата по-малка, но доста по-шумна част от българския народ, пък са гневни как може тези първите да са гневни и да не искат да се ваксинират.

В нашето българо-британско семейство Дъфи, също сме разделени на антиваксъри и проваксъри. Аз от една страна се ваксинирах още с първата вълна, понеже тогава ваксините бяха малко и се редяхме на опашки (Off topic: според мен най-добрият рекламен слоган за ваксинация в България щеше да е: „Побързайте, че няма да има за всички!“). Also като представител на британската нация (известни сме със славната си история, но в наши дни основно с не особено високия си интелект) предпочетох so-called Оксфордска ваксина, то тогава нямаше и друга.

После взеха лека-полека да я изтеглят от пазара, макар че и тя като другите уж беше супер-безопасна. Аз за щастие нямах някакви странични ефекти. On the other hand, Додо не е ваксинирана. Не пожела, тъй като все още кърми, но и да нямаше тази пречка пред нея, пак не би се доверила на ваксина одобрена по-малко от година след като е създадена. При положение, че е неоспорим факт, че до момента срокът за тестове на ваксините е минимум 3 години преди да бъдат официално одобрени. Нашето 1-годишно sunshine Ева, пък няма мнение по въпроса. Не може да го изрази, но и никой не я пита. За сметка на това безропотно си поема ваксините предвидени в имунизационния календар за всички деца.

В моя скромен, но изпълнен с повратности живот mate, съм забелязал едно нещо. Когато има две коренно противоположни позиции по дадена тема, обикновено истината е някъде по средата. Не винаги разбирам къде точно. Но със сигурност знам, че тя никога не е в нито един от двата края, if You know what I mean.
И покрай драмите в новините се разконцентрирах съвсем. Бях решил да ви разказвам коренно различна история от моите пътешествия из България. Новината за това, как граждани недоволни от решението на правителството са протестирали в Бургас и към тях се присъединил зам.-областният управител, който е член на същото това правителство, срещу което протестират (без обаче да си подаде оставката), обаче ми напомни за една друга случка.

Става въпрос за нашето пътешествие в Бургас. Бургас mate, е четвъртият по големина град в България. Има адски богата история и култура. Also е известен като столицата на Южното Черноморие и последна спирка на магистралата от София за морето. Колкото и да е странно в Бургас има само един-единствен печат от 100-те национални туристически обекта и той е Природозащитен център „Пода“.

„Пода“ е блатистата местност южно от града, която се намира по брега на залива Форос. В южната й част е протока Пода, който свързва Мандренското езеро с Черно море и същевременно разделя сушата между Бургас и пътя за Созопол.Там някога е имало грамадна дървена платформа наречен „под“, с която хората пътуващи от Созопол са стигали до Бургас. Also в блатата се намира едно най-големите местообиталища на птици в България и важна спирка на маршрута на прелетните птици от Европа за Африка „Виа понтика“.
„Пода“ е обявена за защитена местност още през 1989 г. и е първият природен резерват отдаден за стопанисване на неправителствена организация. В местността е изградена наблюдателна площадка, има маршрут през блатата и няколко заслона за фото наблюдение.

Когато отбиете по пътя за център „Пода“ попадате на миниатюрен паркинг, от който само трябва да прекосите един метален мост и стигате до наблюдателницата. Там след като си платите входа, extremely любезния домакин ви връчва по един бинокъл, качва ви на площадката на покрива и започва да ви показва къде каква интересна птица можете да видите. Actually тези бинокли през повечето време не ги използвате, понеже на площадката има мощни далекогледи, които са насочени към по-интересните точки и вие само прескачате от един на друг, за да видите поредния корморан или пеликан, който домакинът предвидливо е открил.

Биноклите можете да използвате, по пътя през блатата и особено като стигнете до голямата дървена колиба създадена специално за наблюдение и заснемане на птиците както от страна на морския бряг, така и от вътрешната страна, където са блатата.

Много е красиво в Пода и разходката е много приятна. Also домакинът е адски любезен и не само ви насочва къде да гледате, но и ви обяснява какво сте видели.

Ние, имахме за придружители едно приятелско семейство от Бургас, които не само, че търпеливо ни показаха града, но и безропотно дойдоха с нас до птичия резерват, до който вероятно са ходили стотици пъти. След дълго и напоително воайорстване на чаплите и кормораните по блатата, бургаската ни спътница, която е бивша състудентка на Додо от университета, реши да ни позабавлява като ни покаже къде се намира терасата на апартамента, в който е израснала. That’s right! Зад блатата, в далечината се виждат както корабостроителницата и пристанището, също и част от огромния панелен комплекс „Меден рудник“. От това, което разбрах за историята на града кв. „Меден рудник“ е за Бургас нещо като „Люлин“ за София.
Well, с малко навигация от нейна страна, успяхме да насочим биноклите и да видим точно къде е терасата на 8-ия етаж в панелния блок на нашата приятелка. Проверихме дали не е забравила прането неприбрано, а също така и не пропуснахме да прегледаме дали няма съседи нудисти.

И тогава се замислих, mate. Какво, ако не само ние идваме тук, за да наблюдаваме птиците, ами и птиците от цяла Европа идват тук и се спират, за да наблюдават как се развива популацията на хората!
Двойката бели чапли, например, които преди малко зяпахме с биноклите е решила да се прибира за зимата към Африка, но не преди това да се отбие в Бургас, за да се полюбува на бургаски батки известни с оперението си от три бели ивици на анцузите и разноцветни татуировки. Или пък розовият пеликан сред тръстиките, в момента учи сина си да различава по равномерния тен представителките на вида „българки“ на плажа от бледорозовите на цвят „рускини“. Да, и двата вида са от семейство „хора“, но едните прелитат само лятото до Българското черноморие, а другите гнездят тук, а през последните години все по-често се отдават на вътрешна миграция към София, където намират по-добро препитание.

А, дали щъркелите, над 80% от които минават през България по време на полетите си между Европа и Африка, всъщност не са силно загрижени от обезлюдяващия хабитат на българските човеци? Може би те си правят годишни сесии на Организацията на обединените щъркели (ООЩ), в която с притеснение четат доклади на Комитета по опазване на хората, как популацията на българи притеснително рязко намалява. Хуманитарни мисии на щъркели периодично обновяват данните събрани от полети над човешките местообиталища и дават статистики в реално време за увеличаващия се процент на гробищни паркове в градските региони и систематичното опразване на тухлените човешки гнезда в малките населени места. Имат ли анализи дали опразването на селски къщи не увеличава популацията на лястовици, които гнездят все повече по празните стрехи?

Водят ли се яростни дебати от представителите на различни щъркелови колонии за това как се отразява на популацията на жаби в България, фактът, че все по-голям процент човешки същества трайно емигрират в западните части на континента?

Какво ли си мислят птиците за нас наистина, когато ни наблюдават как вече от две години редовно покриваме клюновете си със странни парчета плат. И също така периодично се събираме на големи ята по кръстовищата на градовете, врещим и крякаме едни срещу други като.. като хора. А после се прибираме по гнездата си сякаш нищо не е било. И все по-голяма част от растящото поколение човеци не прави нищо друго освен да чака прелетния сезон, когато по-възрастните птици се завръщат от пътешествие, само, за да напълнят гушите на малките си с храна, да укрепят гнездата и после на пролет да отлетят пак на запад. А през това време малките им вярно растат нахранени, но няма кой да ги научи как да летят.

Не знам. Не знам дали има нещо вярно в това, което ви разказах. Но, като гледам последните дни какво мислят хората тук едни за други, направо ме е страх да разбера какво ли си мислят птиците за хората, като ни гледат.

PS. Вървете в Бургас, постетете „Пода“, птиците са красиви и за щастие не могат да ви кажат какво мислят за вас. Ако ви е много студено сега, можете да посетите фейсбук-страницата ми и да ми кажете какво мислите.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.