Британският бежанец: Слезте от магистралата за бога
3

Британският бежанец: Слезте от магистралата за бога

Моите съболезнования mate! През последните дни се случиха две ужасяващи трагедии на територията на новата ми родина България. Първо 9 души загинаха при пожар в Дом за възрастни хора във варненското село Рояк. Само няколко часа по-късно на магистрала „Струма“ се случи една от най-тежките катастрофи в Европа за последните години. Автобус с македонски туристи пътуващ от Истанбул за Скопие катастрофира и се взриви, на място починаха 45 души.

Вчера беше ден на национален траур в България. В Македония траурът е тридневен. В медиите по цял свят се тиражират версии за причините за тежката катастрофа. Автомобилни състезатели анализират пътната маркировка. Политици се разменят обвинения при чие управление е построен пътя. Кметове се оплакват от министри. Министри се оправдават с бивши министри. Репортери снимат с дрон. Полицаи молят репортери да не притесняват близките на загиналите. Всички са потресени. Всички се питат кой е виновен.

Нямам идея кой е виновен mate. И не е моя работа да соча с пръст. Аз съм тук, за да ви разказвам интересни (I hope) истории за пътешествията ми из българските туристически забележителности. Само едно нещо искам да ви кажа. От първо лице съм се убедил, че пътищата в България не са страхотни. Дори и тези (а може би точно те най-много), които са прясно ремонтирани. Защо, обаче автобус се взривява като в холивудски екшън, след като се е ударил в мантинела? Защото освен с хора, автобусът както се разбра е бил натоварен с туби с бензин. Защото се е връщал от Турция, където, заради хиперинфлацията горивото е доста по-евтино от това на изкуствено завишения пазар в Европа.

Защото, докато няколко световни лидери си мерят властта и се бъзикат с цените на петрола на световните пазари, в малки и бедни държави като България и Македония хората са докарани дотам, че да мъкнат туби с нафта през границата, за да спестят някой лев. И рискуват.. hmm..рискуват да стане трагедия.

Виж, за горките пенсионери в Дома за стари хора, нямам идея какво се е случило. То, май и никой вече не се интересува. Далеч, по-интересно е да философстваш дали е сгрешена маркировката на магистралата.

Аз, обаче искам да слезем за малко от магистралата. Както already го направих преди няколко седмици на път за морето. Вече ви разказвах за отбивките си в Стара Загора и Чирпан. Това все пак са известни градове и в тях има забележителности от 100-те национални туристически обекта, за които събирам печати. Well, тази отбивка, за която сега ще ви разказвам хич не беше толкова добре планирана.

Пак пътувахме към Бургас и пак решихме като минем повече от половината път да спрем някъде да се разходим и да пренощуваме. Този път слязохме от магистралата след Чирпан. Там където цяло лято отсечката до Стара Загора беше затворена и по обходния път ставаха километрични задръствания. Well, not this time. Сега магистралата си функционираше и целият трафик вървеше по нея. Ние, mate спокойно си карахме из старозагорските села и се радвахме на гледките. Решихме да си запазим стая за нощувка на супер случаен принцип в Старозагорските минерални бани.

Това е курортно селце на 20-ина километра от Стара Загора и както можете да се досетите от името му, там има минерални извори и съответно спа-хотели. Е, ние за спа-хотел не успяхме да се класираме, но си направихме резервация в един интересен арт хотел с нетрадиционен интериор.

Actually, какъв е точно хотелът въобще не ни вълнуваше особено. В интернет бях намерил информация, че Старозагорски минерални бани, са възникнали на мястото на древни римски терми. А, скоро на същото място са намерени останки дори от неолитни жилища. The reason is, че освен подземните минерални извори в този район е била и една от най-древните медни мини в Европа.

As You already know, медта е първият метал, който праисторическите хора са открили, че може да се обработва. Неслучайно след Новокаменната епоха (неолит) историците открояват Каменно-медна епоха (халколит или енеолит). Това е периодът преди около 7000г., когато хората спират да чукат с камъни по всичко, което им падне и откриват, че могат да си правят далеч по-фини сечива и оръдия на труда от мед. Цивилизацията започва да се развива, йерархичната обществена система да се заражда и се оформя по-голямо разделение на труда.

Точно тук в подножието на планината Средна гора, в красивата долина на река Сазлийка е било едно от находищата на първия метал, който хората се научават да добиват. Можете да си представите колко bloody важно е било това място за съвременниците на Фред Флинстоун.

Някои историци наричат медната мина на Старозагорски минерални бани, най-старите рудници в Европа.

В наши дни тези древни находища не са много видими от повърхността на земята. Макар и да видяхме туристически маршрути до местността Мечи кладенец, където са се намирали тези 11 медни рудника, решихме, че ще ни е по-интересно да видим друга забележителност в региона – Богородичната стъпка.

Богородичната стъпка mate, e скален природен феномен на около километър от селото. Тук е имало древно езическо светилище, а в наши дни източноправославен параклис. Върху една от скалите има гигантска вдлъбнатина, която има формата на човешка стъпка.

Според една от легендите, докато се е опитвала да избяга от цар Ирод, Божията майка минала оттук и там където стъпала, е оставила отпечатък от крака си. Друга по-нова легенда, пък твърди, че когато турците владеели тези земи, измъчвали някакъв праведен човек, за да приеме исляма и изведнъж се появила Света Богородица с младенеца в ръце, освободила човека, а там където стъпила, останал отпечатък като доказателство за чудото.

Какви са предхристиянските легенди за това място не се знае. Но, се обзалагам, че е имало такива, понеже местността е била каменна кариера хилядолетия преди над Витлеем да се появи падаща звезда и трима влъхви да се появят в обор с подаръци за новородено бебе.

Whatever, факт е, че има интересно скално образувание там. Също така е истина, че в Богородичната стъпка винаги има вода и тя никога не пресъхва. Дали водата е с магически свойства и лековита, не знам. За всеки случай си наплисках лицето и измихме ръчичките на Baby Eva. Моето лице и до момента, в който пиша тези редове продължава да е все така грозно, но пък за сметка на това ръчичките на Ева са пухкави и сладки като крем-карамел.

So, ние си направихме refreshing разходка до Богородичната стъпка. Ако трябва да бъда честен стигнахме дотам с колата, а покрай самите камъни се разходихме с детето. После вечеряхме в неприлично скъп и полупразен ресторант, един от малкото отворени този weekend в градчето. На другия ден си направихме разходка край минералните бани в центъра и после отпрашихме с колата по първоначалния маршрут.

Ако и в края на тази история ми твърдите, че Старозагорските бани не се чак толкова впечатляваща туристическа атракция, probably бих се съгласил с вас. В тази красива и богата на история страна България има още безброй чудесни кътчета, които си заслужава човек да посети. Какво, обаче му струва на човек (освен безбожната сметка в ресторанта) да отложи за ден важните планове, които има да се отбие от скучната магистрала, по която освен да бързаш няма какво друго да правиш, и да посети някое подобно прелестно местенце.

Да, магистралите са удобни, хубаво е да пътуваш по тях защото спестяват време. Хубаво е, обаче да помислим къде да го „похарчим“ това толкова ценно спестено време.

PS. Ако си спомняте бях номиниран за наградите за Туризъм за 2021г. Другите кандидати май ме отнесоха на гласуването, но пък ако на вас историите ми ви се струват интересни, можете да прочетете още на Фейсбук страницата ми

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.