Hi guys,
изпратихте ли децата на училище? Hell yeah, и аз моето не съм. Поради simple fact, че Ева е едва на едва 14 месеца. За сметка на това, обаче имам чувството, че съм изпратил половин милион деца за първия учебен ден. Facebook-ът ми се напълни със снимки на ученици, тротоарите пред блока сутринта бъкаха от кисели деца с лачени обувки и начервени майки с чорапогащници. Трамваите бяха тъпкани с накъдрени учителки, а кофите за боклук преливаха от букети с цветя. What a празник, а?
Hi guys,
изпратихте ли децата на училище? Hell yeah, и аз моето не съм. Поради simple fact, че Ева е едва на едва 14 месеца. За сметка на това, обаче имам чувството, че съм изпратил половин милион деца за първия учебен ден. Facebook-ът ми се напълни със снимки на ученици, тротоарите пред блока сутринта бъкаха от кисели деца с лачени обувки и начервени майки с чорапогащници. Трамваите бяха тъпкани с накъдрени учителки, а кофите за боклук преливаха от букети с цветя. What a празник, а?
Малко се превъзбудих и аз от целия този празничен дух и се настроих сантиментално. Also следващата седмица е друг национален празник – Денят на Независимостта. Аз лично като истински новоизпечен българин съм решил да следвам традициите – да слея почивните дни и да отскоча за последно тази година до морето.
Поради тази причина ми се иска тази седмица да ви разкажа една историческо-патриотична история от сърцето на София. As You remember събирам печати от 100-те Национални туристически обекта на България. Голям брой от тези печати се намират там където и аз – well не в 17-етажен блок ЕПК в ж.к. „Овча купел“, а в град София. Затова и дълго време съм неглижирал софийските забележителности, понеже са ми под луничавия британски нос. Наскоро, обаче thanks to my английски приятели, които ми гостуваха тук си направих една туристическа обиколка на центъра на София.
Един от печатите от 100 НТО в София е този с номер 59, който можеш да получиш в криптата на храм-паметника „Св. Александър Невски“. Самата катедрала е задължителна част от обиколката на всеки чуждестранен турист в София. Ако някога сте я виждали дори само на снимка сте наясно защо. Ако пък прочетете историята на храма ще видите, че тя е живо олицетворение на историята на България в този бурен период от Освобождението до Втората Световна война.
„Св. Александър Невски“ definitely не е най-старата църква в София, но пък е най-голямата. As a matter of fact, тя е не само най-голямата църква в България, но и при построяването й е най-големия действащ богослужебен храм на Балканския полуостров. Дълга е 75м и е широка 55м., таванът й е висок 46 метра и може да побере 5000 души, което е повече от зала 1 на НДК.
Църквата е петкорабна, кръстокуполна базилика, каквото и да значи това. Просто е mega huge и адски красива. Историята й пък започва с историята на Третата българска държава.
Още по време на първото Велико Народно събрание с полагането на основите на новата българска държава едно от решенията взети от депутатите е построяването на храм-паметник в чест на руския народ, освободил България от турско робство. Actually самият Петко Каравелов предлага това като първоначално храмът е трябвало да бъде построен във Велико Търново, понеже той е бил фаворит за столица. За да стартират кампания по събиране на средства, първите депутати решават да отпечатат 40 хил. копия от новата Конституция и да я продават сред народа по 50 стотинки.
Петко Каравелов може и да е бил русофил, но неговата Либерална партия е бил трън в очите на княз Александър Батенберг, заради републиканските си възгледи. That’s why, дори строежът на новия храм е повод за караници между либералите и подкрепящите властта на княза консерватори. Когато през 1880 г Батенберг иска храмът да се построи в София, Стефан Стамболов се противопоставя като посочва, че решението на депутатите от ВНС е било за Търново. Тази битка между княза и депутатите все пак е спечелена от княза. Той самият поема инициативата да задвижи проекта, издава прокламация към народа с призив да започнат дарителска кампания и сам дава пример като пръв дарява 5000 лева.
Отправено е питане към Руската империя да ни помогнат с архитектурния облик, оттам ни изпращат проекта на Иван Богомолов. През 1882 г. на празнично събитие е положен първият камък на новия храм (който може да бъде видян и днес в криптата) и стартира мащабна дарителска кампания. Парите обаче се събирали много бавно и на практика храмът е започнал да се строи активно чак през 1904г., когато и планът и архитектът били сменени. Междувременно само за 1 година (при управлението на Петко Каравелов) е построена съседната сграда на Народното събрание. Но докато тя е била финансирана с държавни пари, идеята за мащабната катедрала е била тя да се построи само с дарения от български граждани.
През 30-те години от полагането на първия камък до завършването на „Ал. Невски“ проектът е бил многократно забавен и активизиран в зависимост от това дали правителството е русофилско или русофобско. А те по това време са се сменяли доста често. Както и настроенията спрямо Русия. За този период България обявява Съединението с Източна Румелия, против волята на Русия. Влиза в Сръбско-Българската война и я печели героично. Княз Александър е свален с преврат. Организиран е атентат срещу Стефан Стамболов, при който е убит Христо Белчев. Петко Каравелов е вкаран в затвора, освободен е, отново става министър-председател и накрая умира. А през това време „Александър Невски“ още се строи.
Но пък как се строи! Руският архитект с екипа си проектира впечатляваща ранновизантийска базилика. Наети са български фирми с предимство, които строят сградата. Изработена е специална парна инсталация за отопление на храма. Използван е мрамор от Италия, оникс от Бразилия. Дърворезбите на вратите са направени във Виена, а полилеите в Мюнхен. 12-те камбани с общо тегло 23 тона са изработени и гравирани в Русия. 700 кв. м. е площта на позлатените куполи. Иконите и стенописите са изработени от най-добрите български и руски художници като Иван Мърквичка и Виктор Васнецов.
Храмът е завършен чак през 1912 г. – 33г. след решението за неговото построяване. За първи път камбаните на „Ал. Невски“ бият на 13 март 1913 г., за да ознаменуват превземането на Одрин.
През Първата световна война името на храма е сменено на „Св. Св. Кирил и Методий“, понеже Русия е във вражеския лагер срещу България. Старото име е върнато само 4 години по-късно.
Официалното освещаване на катедралния храм става чак през 1924 г. с тридневни всенародни празници.
По време на Втората световна война храмът е засегнат тежко от бомбардировките и след това по време на комунизма отнема дълго време да бъде реставриран. През 1998г. след възстановяването на нормалното функциониране на православната църква, Русия дарява част от мощите на св. Ал. Невски, които и до момента са в софийския храм.
Свети Александър Невски е закрилник на Русия и патрон на руския император Александър II Цар Освободител, който започва Руско-турската война. Историята на храма е тясно свързана с политическите отношенията между България и Русия през Третата Българска държава. Дори в съзнанието на много българи днес, този храм се свързва с руското влияние в България.
Аз пък мисля, че този храм е прекрасен символ на това, което представлява България през последните век и половина. Тръгва със засилка от руснаците, обаче с упоритост и труд и събирайки от опита и влиянието на цяла Европа, успява да съгради със собствени сили нещо монументално, красиво, нещо което оцелява през много войни и продължава да предизвиква възхищение във всеки който я види дори и днес.
PS.
Може да съм британец по рождение, но българската история ми е много интересна. Ако не вярваш mate, провери на Фейсбук-страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Монитор
