Н айс ту Мийт ю Guys, Този поздрав напоследък е доста popular в България. Поне така твърдят пиянките от градинката пред блока, които постоянно измислят вариации на името ми Конан Дъфи, като for example Кънчо Лондонски, Конан Варварина и т.н. Well, сега към този безкраен списък е добавено и „Митю, Найс ту Митю“.
Найс ту Мийт ю Guys, Този поздрав напоследък е доста popular в България. Поне така твърдят пиянките от градинката пред блока, които постоянно измислят вариации на името ми Конан Дъфи, като for example Кънчо Лондонски, Конан Варварина и т.н. Well, сега към този безкраен списък е добавено и „Митю, Найс ту Митю“.
Ако не се лъжа причината е някаква annoying реклама по телевизията. Не знам, аз телевизия
не мога да си позволя да гледам. Като се има предвид как прекарах last weekend вероятно известно време и тока няма да мога да си плащам.
Знаете mate, че обичам да пътешествам из забележителностите на новата ми родина България и по принцип прекарвам свободното си време в събиране на печати от 100-те Национални туристически обекта. Not this time! Миналият weekend за семейство Дъфи беше една много важна дата. Нашият най-нов член – дъщеричката ни Ева навърши 1 годинка. В живота на всеки човек има важни моменти, които му се случват за пръв път – прохождането, първата изречена дума, първият учебен ден, първата целувка, първото скачане с парашут от стратосферата (ако си Феликс Баумгартнер, например) и също така първият рожден ден на първото ти дете. Точно така mate, никой не помни собствения си първи рожден ден, но всеки помни до гроб първия рожден ден на детето си. Maybe причината е, че си новоизлюпен родител и се стараеш да се представиш достойно във всеки аспект на новото си амплоа. Може би also понеже проектираш собствените си комплекси в лицето на совя наследник, because всеки от нас е имал по някой тъп детски рожден ден, за който не иска да си спомня и си е обещал, че никога няма да позволи това да се случи и на любимото му „Бубу“ или whatever ridiculous умалително име използвате за вашето бебе. Ние конкретно наричаме Ева, Baby Yoda, понеже дълго време след като се роди имаше само три рехави косъма на главата, огромни очи и най-подкупващата беззъба усмивка на света. Well, ако трябва да бъда честен основно аз я наричам така понеже Додо не желае дъщеря й да се сравнява със „сбръчкано зелено извънземно“, но това е друга тема.
The point is, че първият рожден ден на нашата малка принцеса дойде и ние бяхме твърдо решени да го посрещнем подобаващо. That’s why не искахме да допускаме никакви грешки, като например с времето. Последния месец в София сахарските жеги се сменят с тропически бури, толкова често колкото ръководството на Банката за възстановяване и развитие и поради тази причина решихме да не рискуваме с парти на открито. За щастие модерната европейска цивилизация наред с двигателя с вътрешно горене и атомната енергия е изобретила и явлението Детски парти клуб, което (поне според рекламите) представлява нещо като райско кътче за всяко дете на възраст от 1 до 11 години. Там освен всички възможни атракциони и специалисти, които да забавляват децата има кът за отмора за родителите и възможност за почерпка с лакомства както за малчуганите, така и за възрастните. Още по-хубавото е, че в София детските парти клубове се срещат по на често от дилър пред дискотека в Слънчев бряг, така че изборът беше безкраен.
It is true, че се оказа, че повечето клубове са book-нати за определения часови диапазон в неделния ден, в който се пада нашия празник, но както казах конкуренцията в тази сфера се оказа доста голяма. Само, че това не се отнася за цените. Наемите за резервация на детско парти във всевъзможните клубове и клубчета от Люлин до Лозенец бяха подозрително еднакви. И то не в полза на ниската цена. Не mate, таксата за 2 часа парти на 1-годишни пълзящи вързопи в боядисан и украсен с балони гараж на малка софийска random уличка, без осигурен паркинг може да покрие месечните разходи за храна на 3-членно семейство според данните на Националния статистически институт. Или да покрият 5-дневна почивка all inclusive в 4-звезден хотел на Южното ни Черноморие. Много неща могат да се купят с тази сума (например комплект луксозни зимни гуми за високопроходимия ми автомобил), но нищо не може да се сравни с 2-та часа пълно щастие в очите на моята наследница. Well, оказа се, че това щастие не включва тортата и почерпката за родителите. Те се плащали отделно.
What about гостите? Не съм вярвал, че познавам толкова хора, докато не видях тълпата от пушещи бащи пред входа на детския клуб. От една страна бяхме решили да поканим всички „приятелчета“ на Ева от парка. Тоест децата на сходан възраст, с чиито майки Додо се е запознала и сприятелила по време на ежедневните разходки в кварталната градинка. Освен това се почувствахме длъжни да поканим всички наши приятели, които въобще имат деца, без значение дали някога са си разменяли и една дрънкалка с Ева. Нали се сещаш mate, да не би детето да остане без гости на първия си рожден ден. Това общо взето е един от основните кошмари на девствените откъм детски партита родители като нас. Also не бива да забравяме и роднините – моите за щастие са на другия край на континента, а отскоро вече имат нужда от виза, за да дойдат да ни видят. Но тези на Додо mate, те са легион! Добромира Дъфи може и да е родена и израснала във Велико Търново, но има братовчеди literally във всяко населено място на територията на България. И всички те са „много близки“, дружелюбни са и нямат нищо против да пропътуват 110км от Благоевград само, за да „ни уважат парзника“. И разбира се да доведат със себе си деца, родители, баби, бивши съпрузи, съседи (мога да се закълна, че една от братовчедките на Додо, която живее в Перник дойде на детския рожден ден с човек, с който obviously се беше запознала същия ден).
Не повече от 10 деца на възрастта на Ева имаше заедно с нея в play area-та на празненството, но затова пък възрастните бяха повече от 50 човека. В един момент ослужителите на Детския клуб тръгнаха по съседните апартаменти да искат столове назаем!
Иначе Ева си прекара първия рожден ден нормално. Първият полвин час рева неистово, докато гостите прииждаха. Все пак е бебе на пандемията и още не може да свикне с присъствието на много хора. После демонстрира пълно пренебрежение към всички атракциони в детския клуб, но пък с неизмеримо щастие се зае да си играе с една от пантофките си. Така, докато аниматорката реши да надува балони и тя не се стресна и се наложи пак да я успокояваме. После оскуба едно от „приятелчетата“ си, което беше решило, че нейната пантофка трябва да е негова. След като си отвоюва територията отново се зае със собственото си забавление. Повечето снимки от партито са размазани (пробвали ли сте да засечете колко време може да се задържи едногодишно дете преди да падне по дупе на земята), а на тези които не са на фона зад прекрасната ми дъщеричка задължително се подава задника на някоя майка, която в същия момент се е навела да помогне на собственото си дете тупнало по памперс на земята. Actually всички майки на гостите на Ева прекараха заедно с тях тържеството в детската зала, because децата са твърде малки, за да ги оставят без надзор. Това по никакъв начин не наруши възможността на майките за консумация от бара на твърде скъпия парти център. Нямате идея колко мокачино и сандвичи от франзели с луканка и краставица бяха записани в сметката накрая. Но пък майките донесоха огромна добавена стойност на тържеството. Една от тях беше с рокля с гол гръб. Друга с тежък грим и минижуп. Трета (любимата на Додо) не преставаше с напътствия за отглеждане на чуждите деца: „На Мими дали не й е прекалено топло с този клин?“, „Вие май Митко не сте го научили да ходи добре, я виж как стъпва накриво.“ „Ооо, аз на моята не й разрешавам да пипа чуждите играчки“ и все такива жизнерадостни забележки, докато се опитва да извади ръката на собственото си дете от решетката на климатика.
Майките however придаваха много повече колорит на купона от бащите. Бащите единствено смучеха бира и тъпчеха сандвичи (и по този начин отлагаха възможността да си купим нов телевизор далеч в бъдещето) и се оплаквха как едва са намерили място за паркиране. Well, един татко ме заприказва за футбол, колкото да ме информира: „вие англичаните извадихте късмет с жребия, ама накрая как ще се изкефя като ви опънат италианците.“ И всичко това, докато смуче поредната 3-левова бира, която аз плащам и дъвче фастъци за 5 лева пакетчето. После Додо ми обясни, че това бил бащата на детето с майката с минижупа и клоунския грим и всичко си дойде на мястото.
Whatever, тортата (на цена на чисто нов смартфон), която беше приготвена със специални продукти подходящи за бебета също беше ометена от родителите. Децата през повечето време се търкаляха около масата и разпиляваха солети, а свещичката я духна не моята рожденичка а 10-годишния батко на едно от децата, който държеше на всяка цена да се нареди пред тортата и да заеме централно място в снимката.
Забележителен беше коупонът. Плучихме точно 7 електрически синтезатора и 3 абсолютно еднакви бебешки колички за кукли. Ако видите обява в интернет за такива играчки да знаете, че е пълна случайност.
Аз сега основно се притеснявам, че Англия за пръв път в историята ще вземе точно сега да спечели Европейското първенство по футбол и ще трябва да черпя съседите от блока, както бях обещал. Някой да знае колко струва един бъбрек?
PS.
Ако желаете да прочетете други истории за странстванията на един натурализиран британец в България или пък си търсите детски синтезатор на добра цена, моля посетете Фейсбук-страницата ми.
Монитор
