Британският бежанец: Разходка извън закона

Британският бежанец: Разходка извън закона

Wazzup homies!

Да, знам, че това е нетипичен поздрав за един британец като мен Конан Дъфи, even more, за човек преселил се в България с идеята да опознае тукашния бит и култура. Обаче гледам, че така се поздравяват престъпниците в Hollywood movies, пък аз тези дни съм точно outlaw.

Да mate, не издържах и след близо едномесечно спазване на заповедите на Щаба, наруших правилата за самоизолация. Аз и бременната ми съпруга Добромира станехме Public enemies No. 1, след като си направихме незаконен пикник сред природата!

The funniest thing is, че решихме да минем от тъмната страна на закона след като от правителството обявиха че ще разхлабят мерките за социална изолация. Разбрах, че в София ще отворят няколко парка, но при строги правила и маршрути за посещение. Don’t misunderstand me pals, очаквах отварянето на градските паркове с радоста на лабрадор, който чува стопанина му да подрънква с каишката му в коридора. За наше щастие, ние напълно отговаряхме на изискванията на общинските власти, за да ни пуснат на разходка, тъй като as I already said Додо е бремнна в 7-ия месец.

Обаче what a bloody rules mate! Разходките са само по определен маршрут в парка и е забранено да сядаш на пейка или да си опънеш одеало на тревата. Позволено е само да ходиш в права посока. Искам да обясните на една жена в напреднала бременност, която на всичко отгоре е прекарала последния месец обездвижена, как ще си прекара wonderful, ако набива крак 2 километра пеша без да може да седне да си почине. Пък било то и по прекрасните (and I hope напръскани срещу кърлежи) алеи на Южния парк. Also представете си как ходиш по права линия с две деца „на препоръчителна възраст под 12г.“  и им обясняваш, че люлките и пързалките са само за гледане. И това, ако е chill!

Well другият проблем беше, че са отворени само няколко парка в София. А, ние като горди жители на Овча купел не сме сред, тези които имат достъпне парк. Yes it’s true, че имаме Княжево, Горна Баня и Витоша под ръка, но според strategic genius от Щаба, е много по-опасно да си направиш пикник на огромни природни пространства, с които София e blessed да е заобиколена, отколкото в ограничени зони от по-малките city parks в града.

А, на нас най-близко от „разрешените“ места за разходка ни се пада Западния парк. Точно това е и една от най-големите jokes в случая. Западния парк е затворен от 2 години за ремонт, целият е разкопан, а общината се бави адски много с отварянето му. И сега по време на епидемията затворения парк е отворен. I have to admit, че се изисква особено силно доверие в електоралната ти подкрепа и непукизъм (да не кажа нещо explicit) да си управник, който от години не си е свършил работата в един парк и сега да проявиш щедрост като пуснеш хората да се разхождат там.

Thanks to всички тези предпоставки ние с Додо решихме да не се възползваме от благоволението на the government, а като истински Бони и Клайд да живеем on the edge.

За щастие my wife е вече част от тези космически сили движещи съвременното ни общество – фейсбук-групите за настоящи и бъдещи „мами“. Съответно Додо има повече достъп до чувствителна информация от хакер работещ в секретна секция на ЦРУ. Освен обяви за промоции за бебешки столчета, помпи за кърма и съвети за мазила против стрии (често придружени със снимки Dear Lord!) в групите на БГ-мамите има и актуална информация за коронавируса, правилата за спзаване на карантината, както и съвети за тяхното заобикаляне. That’s why през миналия weekend знаехме къде точно около София има КПП-та и през кои изходи може безпрепятствено да се излезе.

Избрахме пътя through Бистрица. Какво по-логично от това да затвориш за посещения намиращата се близо до София Витоша (където цялото население на столицата може да си направи пикник спазвайки дистанция от поне 2 метра), а да оставиш свободен достъпа, до много по-малката и съответно с по-малко места за разходка Плана планина.

 След 20-минутно шофиране по прекрасния планински път, напечен от слънцето започнахме да си избираме пуста полянка, на която да си направим picnic. Бяхме доста surprised, колко много коли имаше паркирани покрай пътя. Все пак вършехме престъпление. А подозрителните погледи на съседите, под които натовраих туристическата си раница в колата малко по-рано, ни бяха създали усещането за criminal mood. А на 20 километра от София mate, сред ливадите между Витоша и Плана, цареше анархия.

Стотици хора бяха излезли със семействата си на разходка. Подходящите места за пикник however бяха толкова много, че можеш да разбереш за „нерегламентираното струпване на хора“ само от паркираните коли на пътя. Когато тръгнеш по пътечките към поляните виждаш толкова много празно пространство, че може да ти се звие свят. Literally ни се зави свят, защото от близо месец не бяхме излизали на толкова широко пространство. Имаше хиляди места, на които можем да си разпънем одеалото за пикник и то да сме толкова далеч от другите хора, че даже да не чуваме техните приказки.

We spent amazing afternoon сред природата pals. Толкова се бяхме развълнували от our criminal бягство от града, че дори не бях успял да се запася с бира. Но дори това не ми развали настроението. Пихме минерална вода и ядохме соления кекс на Додо (не е нещо, което можеш да видиш в Master chef, а по-скоро в Hell’s Kitchen, но ми се стори най-вкусното нещо на земята). Приказвахме си глупости и описвахме на какво ни приличат малките рехави облачета в небето. Дори не стигнахме до книгите, които си бяхме взели за четене, а за телефоните си направо забравихме.

От време на време виждахме как някое семейство също дошло да се порадва на чистия въздух и хубавото слънце, минаваше покрай нас докато си избере място за пикник. Но макар и всички хора тук да бяхме престъпници в очите на the government, всеки спазваше дистанция, не се приближаваше до другите хора и си mind-ваше their own business. Най-близкостоящото до нас семейство, беше толкова далеч, че дори когато по едно време поиграха football (бабата се оказа в най-добра форма) even случайно отклонилите се пасове не стигаха до нас, за да ми се наложи да им подам топката.

It occurs, че докато спазваш официалните правила се чувстваш (а и се държат с теб) като престъпник. Когато заживееш в анархия, обаче не само, че е по приятно, но и по-безопасно. Защото съгласете се, че няма как да хванеш коронавирус, докато лежиш на поляната на стотици метри от най-близките хора наоколо. Виж, докато тичаш по единствената алея в парка редом до безброй други хора, опасността е много по-голяма.

Точно затова следващия weekend смятам да стана рецидивист и отново да наруша закона. Къде точно ще го направя още не знам, но ще разчитам на БГ-мамите. Те имат отговор на висчко, включително и как да излекувам зачервената си кожа, изгоряла от слънцето по време на предишните ми престъпления.

PS.

Радвайте се на природата mates, но също така спазвайте дистанция. Можете да се струпвате единствено на фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.