Честита еврозона mates, Аз съм Конан Дъфи роден в Лондон, но вече съм софиянец that’s why може родната ми държава да излезе от Европейския съюз, но пък ще харча британската си пенсия в еврозоната. It is true, че България още не е в Еврозоната, нито даже сте получили съгласие да въведете еврото като официална валута, но it feels like вече се чудите какво да правите с всички тия евро банкноти. The same story е и с Великобритания – още не сме излезли от ЕС, но вече се държим сякаш европейците плачат за нас.

Ако трябва да бъда честен и аз се поддадох на общата истерия около курса на еврото, миналата седмица и реших като истински българин да си обменя спестяванията в евро. После се сетих, че нямам спестявания …като истински българин.

If I’m being honest, най-гениален план за валутните операции и за цялостния план за бъдещето си в България има моята частна учителка по български език. Mrs. Христова е завършила „Българска филология“ в Софийския университет със златен медал за отличие. Има докторска дисертация на тема „звателни форми и останки от падежната система в сленга на маданските миньори по време на Отечествената война“. Преподавала е дълги години на студенти в университета, а в момента освен, че се мъчи с моя правопис е и щатен научен сътрудник към БАН. Та mrs. Христова преди време ме открехна, че решила старините си, като едно лято е работила като чистачка в хотел близо до Солун. А those lazy ba*tards гърците имали такова законодателство, че ако дори 1 месец през живота си си работил и си внесъл осигуровки в тяхната хазна, след това имаш право минимум на социална пенсия, която в Гърция е 500 евро на месец. It’s good, isn’t it? Така само след 3 месеца чистене на тоалетни в Солун, mrs. Христова може на спокойствие да се отдаде над многотомната си научна разработка върху прегласа на голямата носовка сред родопските овчари в периода на Балканската война. И когато one day, дойде момента да се пенсионира, ще разчита на 500-те гръцки евро месечно.

Тъй като I’m trying to act like истински българин, аз в момента никак не се интересувам от това как ще се издържам на старини. Но пък като истински софиянец, last weekend реших да си направим разходка на Витоша с моята все по-трудно заобиколима съпруга Добромира. Станахме, когато се наспахме в събота, закусихме, после пихме дълго съботно кафе, по време на което Додо се зае да си скубе веждите и „да си оправи ноктите“. И миг преди да посегна към бирата в хладилника, моята по-добра половинка изстреля командата – време за разходка. What a surprise обаче се получи, когато малко преди да излезем от Бояна и да поемем по планинския път към хижа „Алеко“ ни спря полицай и ни каза, че достъпът за коли е забранен.

Оказа се mate, че всеки уикенд между 11ч. и 15ч. се спира движението на автомобили към Витоша!

Това никак не е българско. С времето прекарано в България съм научил, че навсякъде се ходи с кола. Ако пътят към нещо било то хижа, мол или скрит райски плаж, е труднодостъпен с автомобил, то в съзнанието на българина качеството на това място рязко се смъква с поне две звезди. I have to admit, че до този момент си мислех дори, че на Витоша е задължително да се ходи само с кола. Come on! Виждали сте как изглежда паркинга пред хижа Алеко, а и последните 2 км. от пътя до него – милиони паркирали коли денонощно.

Well, някой някога е взел тежкото решение да ограничи достъпа до автомобили и нито съблазнителния маникюр на Додо, нито молбите й за „изключение“, понеже е бременна, нито дори заплахата, че ще навре bloody стоп-палка през „южния вход“ на полицая (всички тези състояния се смениха в рамките на 90 секунди) не помогнаха да продължим пътя си към мечтаната шкембе чорба на „Алеко“.

In other hand, докато обръщахме колата с подвита опашка зад нас се образува колана от други автомобили чиито собственици също внимателно обсъдиха с полицая варианта за палката и „южния му вход“. Така че, за нас поне остана успокоението, че и други софиянци като нас не знаят за забраната за автомобили през уикендите.

Despite the facts, както са казвали моите предци от мъгливия остров Албион по времето на Уилям Завоевателя – „The shkembe is shkembe”. Или може би не са го казвали и вероятно точно това е причината да загубим битката при Хейстингс? Whatever, аз го казвам! И го казвах тогава. Защото in my opinion нищо не бива да застава на пътя между един българин и шкембе чорбата. Дори freakin забрана за влизане с автомобили до парка „Витоша“. Actually мисля, че вече съм го казвал, но според мен трябва да има специален член в Българската Конституция, който да гарантира на гражданите на Република България равен достъп до всичките й природни богатства и на първо място е шкембе чорбата. I’ll go further – според мен трябва Народното събрание да изкове чисто нов Закон за защита на шкембе чорбата и придружаващите я лютиви подправки. Към изпълнителната власт да се издаде независима Държавна агенция „Национална шкембе чорба“ или поне Комисия за защита на шкембето. Президентът да има право на вето върху актове на парламента, които противоречат на шкембе чорбата, а цената на тази живителна течност да се фиксира по курса на еврото и да се гарантира с Валутен борд.

Whatever, докато всички тези мисли се въртяха вглавата ми и вече наум формулирах „Манифест за обявяване на шкембе чорбата за национално богатство“, пътят ни през тесните и стръмни боянски улички ни отведе с Додо към площада на селото.

Там my dear fellows открихме тих пристан за наранената ни от полицая гордост – приятна механа с традиционна българска кухня. Well, цените бяха достойни за панорамния ресторант на върха на „Бурж Халифа“ в Дубай. Но за сметка на това Шкембето беше more than satisfying. Няколко лъжици чеснова подпраква, лют червен пипер, колкото да покрие цялата повърхност на купата, плюс 3 филии хляб и 2 бири! What a wonderful разходка в планината. I don’t know about Додо и нейните панирани пилешки хапки и пържени картофи със сирене, но на мен гладът за приключения в планината ми беше напълно заситен.

Thanks to провала на нашия първоначален план и непредвидента почивка в ресторанта, обаче получихме възможност да се отдадем на нашето основно хоби. Не не става дума за пиене на бира и ядене на постпродукти от вътрешностите на прасе (what a disgusting definition за шкембе чорба) , става въпрос за събирането на печати от 100-те национални туристически обекта на България. Yes, of course сдобихме се с нов печат. Къде точно се случи това, обаче ще ви разкажа друг път.

Сега съм зает, защото трябва да разгледам едни обяви за работа като спасител на детски басейн на о-в Тасос. You know, пенсията ми е в британски паундове, но няма нищо по-сигурно от еврото.

Ако искате да научите повече за приключенията ми по българските земи или пък просто и вие като мен worship шкембе чорбата, харесайте страницата ми във Фейсбук.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Британския бежанец: И коронавирусът не успя да завладее Шипка

Hallo приятели,

За 37-ми път ви съобащавам, че името ми е Конан Дъфи и сън имигрант от Великобритания, който обикаля забележителностите в новата си родина България и описва приключенията си тук. Well, this time за първи път смятам да ви разкажа как не отидох на някое интересно място. Yes, you are right имам предвид връх Шипка.