Британският бежанец: Пред Стара Загора и Сфинксът е келеш
3

Британският бежанец: Пред Стара Загора и Сфинксът е келеш

Hello антиваксъри!

Не, че не искам да поздравя и ваксинираните, но като гледам новините през последната седмица имам the feeling, че в България всички са против ваксините. Даже и тези, които призовават за ваксинация. Видях наскоро едно много оригинално пожелание за рожден ден по тази тема: „Пожелавам ти да имаш самочувствието на ваксиниран и решителността на антиваксър!“

Аз за съжаление нямам нито едното, нито другото. Но пък имам огромния ентусиазъм да ви разказвам за преживяванията си по време на моите journeys из забележителностите на България. И по чиста случайност дестинацията, за която искам да ви разкажа сега, съвпада с топ новината на last week. Ако не борим тази, че българските власти най-сетне издърпаха кораба Vera Su сипещ торове повече от месец, край бреговете на природен резерват Яйлата и тази, че Конституционния съд реши, че половете са само два и съвпадат с биологичните (сякаш това е новина), за мен най-впечатляващата случка от седмицата е как група патриотично настроени антиваксъри щурмуваха мола в Стара Загора. С възрожденски песни и знамена, непокорните заралии показаха, че могат силно да любят и мразят. Силно любят президента (номер едно по рейтинг в България), и също толкова силно мразят мерките, които неговото правителство налага.

Именно в Стара Загора ме отведоха recently изтърканите ми британски кецове. Това е един много впечатляващ град, изпълнен с противоречия и в същото време толкова типичен за България.

At first трябва да отбележа, че Стара Загора е един от най-древните градове по тези земи. Неслучайно в името му има „Стара“. Още преди 9 хиляди години на това място е имало праисторически селища. След неолитната цивилизация, по време на която тук е открита най-старата фабрика за производство на мед, е основан тракийския град Берое. Малко след новата ера, римляните завладяват тези земи и сменят името на град на Августа Траяна. После византийците, които го наричат Иринополис и най-сетне българите, които с кратки почивки благодарение на турците, го наричат Верея, Ески Загра и накрая Стара Загора.

За всички тези цивилизации живели в Стара Загора през вековете и днес са останали всевъзможни доказателства. Няма епоха от праисторическата до Възраждането, която да не е оставила своя културен паметник в този град.

Най-парадоксалното е, обаче, че колкото е древен Стара Загора, толкова в наши дни града прилича на ниво от евтина компютърна игра. Целият град е с разчертани прави улици, които се кръстостват перпендикулярно като решетка.Тук местната шега е, че където и да отидеш в Стара Загора, винаги си на два завоя от в къщи. А, the real reason is, че градът е прекалено древен. През вковете на няколко пъти е унищожаван до основи и изграждан наново, докато се стигне до последния път по време на Руско-Турската освободителна война, когато малко преди боевете на Шипка османската армия напълно унищожава град и изтребва населението му, до такава степен, че се е смятало, че никога повече на това място няма да съществува град.

След Освобождението, обаче с помощта на известен австро-унгарски архитект, Стара Загора е възстановен от нулата и поради тази причина градоустройственият му план е направен наведнъж, с тези правоъгълни шахматни форми.

Интересното е, че оттогава при почти всеки по-сериозен строеж в града се откриват останки от археологически находки. Поради тази причина в момента Стара Загора както уж изглежда скучен и правоъгълен, така е възможно да попаднете на каре с древни римски сгради, и малко след това на тракийско светилище или раннохристиянска базилика.

The best thing is, че дори когато са започнали строителните работи за нова сграда на музея са открити добре запазени останки от римска улица. Така модерната сграда е построена около разкопките и в момента,ако отидете на посещение там на най-долния етаж ще можете да се разходите по автентична римска улица. Музеят в Стара Загора си е real deal. Сградата е нова и красива. Иначе самият музей е един от най-старите в България и съответно един от най-богатите на артефакти. Ако започнете да го разглеждате от най-долния етаж, колкото повече се качвате, толкова по-нова епоха виждате. Тук противоречието беше с уредничката. Колкото привлекателен и интересен беше самият музей, толкова кисела и скучаеща беше лелята, която ни подпечата книжките. На опитите ми да я заприказвам отговаряше само със сумтене и едносрично. За сметка на това very polite продавачка в магазинчето за сувенири ни направи почти пълен тур из многобройните експонати. Видяхме улицата, видяхме мозайките, които са толкова фини, че чак роклите на жените изглеждат прозрачни. Видяхме статуи на Аполон. Видяхме реплика на Самарското знаме. Монети, глинени, съдове, оръжия и въобще адски интересни артефакти.

За довиждане попитахме киселата уредничка да ни препоръча някоя друга забележителност, тя ни каза, че „то има много тук в града“ и дори не се сети да ни изпрати във филиала на музея, който е комплекс „Неолитни жилища“ .

Това е най-впечатляващото нещо mate. Останки от двуетажна(!) къща на 8 хил. години. Там парадоксът е, че ако не си от Стара Загора никога няма да намериш комплекса. Той се намира по тясна пътечка в дъното на паркинга зад общинската болница. Това е нещо, което нито навигацията, нито интернет може да ти обясни. Ние го научихме от млада лекарка, която инструктираше стажантите си пред входа на болницата.

Когато разкриеш как да стигнеш до неолитните жилища, вече работата става сериозна. Добре консервирани разкопки. Учтив уредник, който ти разказва най-важното за обекта и те оставя на спокойствие да разгледаш без да досаждаш. В мазето на комплекса пък има експозиция на находки от неолитни цивилизации. Музеят в Стара Загора е един от най-богатите на такъв тип артефакти в света. Тук е и прословутият праисторически сфинкс. That’s right! Около 3000 години преди The Great sphinx of Giza тук в Стара Загора е имало подобни фигури. Смята се, че изображенията на животни с човешки глави са запазена марка на Старото царство на египтяните, а пък Великият Сфинкс от Гиза е най-популярното такова. Вярно, старозагорският сфинкс е само около педя голям и от глина, освен това главата му е куха, но come on! Българският сфинкс бие египетския с цели 3 хилядолетия!

На всичкото отгоре сфинксът в Стара Загора си има нос. In your face, Egyptians!

Освен по античните забележителности се разходихме и сред съвременните красоти на Стара Загора. След форума Августа Траяна тръгнахме пеша през центъра на града. Видяхме Пикаещото момченце, прословутия фонтан с пингвините, а дори Baby Eva си намери незабравим спомен в този град. На всеки кръгъл час часовникът на Кукления театър изнася представление. Тук също беше адски интересно, но и противоречиво.По принцип, ако не търсиш специално часовника на кукления театър съвсем спокойно можеш да го подминеш без да разбереш. Also, на тротоара, от който се вижда най-добре кукленото ревю въобще не е предвидено някакво уширение или пейки, както е при друг тип подобни забележителности. В същото време 1 минута преди да удари кръгъл час на този тротоар става такова стълпотворение от родители с малки деца, че дори случайно да минаваш наоколо няма как да не се спреш, за да видиш какво по дяволите гледат със зяпнала уста всички тия малчугани.

Само за две неща ме е яд, че не успях да видя в Стара Загора. Музеят на религиите, където на едно място има останки от тракийско светилище, християнски храм и джамия. Другото е Музеят на бирата. Well, ако трябва да бъда честен и да го бях видял второто нямаше да ви разкажа за него, тъй като този музей е на една определена марка бира. Also аз бира и без това пих, само че в парка Бедечка. Този парк с това толкова смешно звучащо име, е one of the most amazing places в света. Много е красив, чист, има огромно езеро, в което се лови риба, а по време на разходката там Ева толкова блажено спа в количката, че тези два часа добиха стойността на 2 седмици vacation на Карибите.

В Стара Загора дори и Великият Сфинкс от Гиза да докарат, ще е само част от всичките древни артефакти. Даже, ако го сложат в музея, другите по-стари експонати от долния етаж може да го пращат да им носи бира. И да не си вири толкова носа (Ha-ha!).


PS.

Ако нямате зелен зертификат и се чудите какво да правите с толкова много свободно от молове и барове време, можете да посетите Фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.