Британският бежанец: Пред ол инклузива всички сме равни

Британският бежанец: Пред ол инклузива всички сме равни

Here We go again!

Отново е четвъртък, аз пак съм Конан Дъфи от Лондон, който живее в кв. Овча купел, а вие отново четете историите от пътешествията ми в моята нова beautiful родина България.

Ако се чудите къде бях recently, well бях на почивка. По-точно на all inclusive vacation в един ултра-модерен хотел в Банско. Yes I know, ще ми кажете: „Как можеш да ходиш в Банско през лятото бе Кънчо? Не знаеш ли, че в Банско се ходи през зимата.“ Actually това вече ми го казаха съседите дето редовно пият от една и съща бутилка от кока кола с капачка от фанта.

Нашият семеен съвет, обаче прецени, че това лято няма да ходим на море, тъй като най-новия член на фамилията Дъфи, е твърде невръстна, за жегите по плажа. Все пак искахме да отидем на почивка и затова решихме да отидем на планина. При това в сравнително близък курортен град, където условията в хотела са подходящи за малко бебе. С други думи искахме удобства, подсигурена храна, а басейните бяха плюс. I also must admit, че ваучерите с отстъпки, които видяхме да се предлагат за месец Август в Банско бяха доста изгодни и затова си book-нахме резервации без много да се чудим.

Банско mate, е както казва един приятел „Слънчев бряг за скиори“. Голям, презастроен ултрамодерен курорт, в който през зимата не можеш да се разминеш от чужди туристи.

Само, че градът има и богата история и много природни и културни забележителности. Ние, обаче вече сме посещавали Банско и аз си бях взел печат за книжката ми от 100-те национални туристически обекта. In other words този път идвахме тук, с мотивацията, с която идват 99% от туристите тук – relax, басейни и разбира се all inclusive.

Няма да ви казвам името на хотела, в който отседнахме, за да не му правя реклама. Въпреки че, If I have to be honest това, което смятам да ви разкажа едва ли се брои за реклама. Иначе хотелът е с един от най-високите рейтинги в региона. Намира се на централно място и затова доста лесно го намерихме и стигнахме дотам. След като паркирах пред централния вход, на момента ни посрещна един доста як младеж. На моята радостна усмивка и поздрав на чист български език, младежът бързо обясни, че не можем да паркираме отпред, тъй като местата са VIP и за тях се плаща по 20лв. на ден. На въпроса ми мога ли поне да си разтоваря багажа и бебето, за да не се разкарваме после с колички и куфари, ми отговори, че отзад имало пакринг за гости на хотела.

Fair enough, няма да ми паднат ръцете от няколко куфара, чанти, раници, бебе, количка и мрънкаща съпруга изморена от много завои по пътя.

Паркингът отзад, освен безплатен се оказа и пълен. Направих няколко кръгчета, Додо започна да кърми бебето в движение, тъй като въпросът вече беше належащ и в шеги и закчаки след 15 минути въртене I managed да паркирам между две кофи за боклук на тротоара пред паркинга.

На рецепция бързо ни регистрираха, сложиха ни магическите гривни, които ни отварят вратите към всяка манджа и всяка напитка на територията на този модернистичен оазис и ни упътиха към апартамента ни. Пиколо, нямаше. Явно посетителите тук не са от тези, които обичат да дават бакшиши, за да им качат куфарите с асансьор до стаята. Аз however бих платил някой да ми помогне поне с бебешката количка, която кълна е в Бог, до момента не е паснала на нито една рампа, асансьор, коридор и whatever bloody пространство, през което се е налагало да я прекарам. „Размерите са универсални господине, те производителите на бебешки колики си знаят стандартите и се съобразяват с тях“. Думите на учтивата продавачка в магазина за бебешки колички още кънтят в ушите ми, а в съзнанието ми гърлото й е стискано вече стотици пъти със същите нежни пръсти, с които пиша тези редове.

Апартаментът на пръв поглед беше красив и обзаведен качествено. В течение на времето осъзнахме, че макар и да не са пестени пари от мебели и материали, определено са спестени от дизайнери и изпълнители.

Голямата просторна спалня for example бше преградена през средата с легло и голяма част от помещението  беше на практика неизползваема. Who knows why, нямаше и гардероб там и релно нямаше нито едно място, на което да си оставиш поне една дреха в тази стая. Но пък ако прескочиш леглото на площадката зад него можеш спокойно да играеш brake dance.

Много се гордея със собствения си коментар при първото ми посещение в банята. Стилна красива, просторна с черен мрамор: „Тия плочки все едно аз съм ги лепил.“

Разказах ви преди време, че покрай подготовката за посрещането на бебето се специализирах в домашнтие ремонти. Also, сега имаме амбициозен проект с част от съседите за реновиране на общото мазе в блока. Този план включва лепенето на гранитогрес от моя страна, а аз никога до сега не съм правил такова нещо. That’s why от известно време гледам клипчета в интернет как се лепят плочки и толкова съм взел при сърце мисията, че ако някой ми зададе баналния въпрос: „Какво първо забелязваш в една жена“, вместо очите, усмивката или краката, бих отговорил фугата и наклона.

However, оказах се прав. След като човек си вземе душ в тази баня, на пръв поглед всичко е наред. Вода не се събира под душа, така че наклонът към сифона е спазен. Обаче, пред вратата на банята mate се събира цял язовир с размерите на Панчарево. Трябва да му го призная на този незнаен фаянсаджия, изисква се голямо умение да успееш да отведеш водата на повече от метър от мястото, на което тече. При това така да организираш area-та, че тази вода да остава непокътната във формата на красиво езеро достойно за кралски лебеди.

Любимото ми място with no doubt беше терасата. Прекрасна, огромна тераса със stunning гледка към връх Вихрен. На земята на тераста бяха монтирали климатиците от стаята. Не знам дали знаете, но всички климатици имат по една тръбичка, от която се оттича кондензираната влага. Well, тези тръбички не бяха хванати за водосточна тръба или поне изнесени извън тераста, а оставени да се изтичат свободно на пода. Ако, мислите че съм много вещ майстор и наблюдателен lad, не сте прави. Просто на втория ден от пребиваването ни там, терастата беше наводнена от гигантска нямаща къде да се изтече локва, от климатиците. И така връх Вихрен остана непристъпен за нас, дори и от хубавата ни и голяма тераса.

Отидохме на басейн. Оказа се, че басейнът на хотела не се намира в хотела, а от другата страна на булеварда. You can imagine гледката как слизаме по халати на рецепцията, питаме как се стига до външния басейн и физиономиите ни, когато ни казват да излезем на тротоара да пресечем булеварда на пешеходния светофар и сме стигнали. Стигнахме. Намерихме си хубави места, вдигнах ръка към сервитьорката, демонстрирах с гордост магическата all inclusive гривна, а тя демонстрирайки ми ослепителната си усмивка ми съобщи, че на pool-бара ол инклузива не важи. Мога да си поръчам пиене от Lounge bar, на хотела, който се намира на сутеренния етаж.

В този момент ирландските ми корени взеха връх и реших на инат да си взема от безплатното пиене, пък ако ще и 10 пъти да пресичам на светофара по халат. Поех курс обратно към хотела, намерих bloody бар с безплатните напитки. Там ми съобщиха, че според правилата на хотела не могат да сервират напитки на хора, които са облечени по халат.

Пих малки бири за по 4лв. чашата, край басейна, а Додо кафе за 2,50лв. Не стояхме дълго, защото заваля дъжд.

Прибрахме се, прескочихме езерото в банята, взехме си душ и слязохме в ресторанта за вечеря. И тук mate, настъпи магическия момент в нашата vacation. Ресторантът беше magnificent. Не ме разбирайте погрешно – интериор като интериор, но храната беше божествена. И също така безкрайно много. За 5 дена в този “луксозен“ хотел стигнахме 2 пъти за по 1 час до външния басейн и веднъж до вътрешния, който беше по-скоро с вид на турска баня. Кафе на терасата с гледка не пих, защото не успях да я преплувам. Но се пръснахме от ядене, mate.

Казват, че Банско ставало само за ски туризъм. За културен туризъм нямало интерес, а летният бил скучен. I don’t know за другите, но там където аз прекарах лятната си почивка в Банско със сигурност можеш да правиш едно – да ядеш. Да ядеш до пръсване.

 

PS

Докато бяхме в региона посетихме и няколко други интересни забележителности of course. Разберете кои са те на Фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.