Британският бежанец: Пиратки в руската салата
2

Британският бежанец: Пиратки в руската салата

На многая лета mates,

Надявам се, че сте посрещнали новата година подобаващо и сте прекарали един прекрасен, бомбастичен и обграден от руска салата празник. Because I did! В интерес на истината все още ме държи махмурлукът, но и вълнението покрай събитията от новогодишния купон.

За мен посрещането на новата година винаги е било специален празник. Не знам дали заради радостното очакване на новите приключения, които предстоят с това ново начало. Или пък the reason is щастието, че изпълнената с неприятности (че коя ли не е) стара година най-сетне си заминава и с всичка сила затръшвам с крак вратата след нея. Общо взето винаги на Нова година съм в приповдигнато насторение и extremely готов за party. Е, мислех си, че при мен е нещо специално преди да видя как you mates, празнувате посрещането на новата година.

Firstly, купувате всичкото възможно ядене и пиене, което се намира в търговската мрежа. Честна дума, mate. Сякаш не се подготвяте за празнична веяеря, а се запасявате за ядрена война Когато на 31 декември следобед, моята съпруга Додо откри, че й трябва extra грах за руската й салата и ме изпрати до кварталнния магазин, помислих, че преди мен там е имало обир. В целия магазин беше останала само бутилка балсамов оцет, 3 стека щипки за пране и великденска боя за яйца. Продавачката седеше в ъгъла и тихо плачеше. Когато asked her дали трбява да повикам полиция, тя ме напсува и ми кресна, че заради такива като мен сега тя трябва да обикаля магазините и да търси откъде да си купи ядене за довечера. Finally, трябваше да ходя до Драгоман, за да намеря консерва с грах, за да спася новогодишното празненство, което по Конституция не може да се проведе без руска салата. I think, че ако я някой български дом на 31 декември в полунощ няма поне лъжица руска салата, новата година не идва. Просто след речта на президента става 32 декември, после 33-и и т.н., докато не се намери отнякъде порция от благодатната храна, за да се случи новогодишното чудо.

Именно за тази салата искам да Ви питам, mate. Знаете ли, че тя дори не е руска? Actually, е изобретена от французина Люсиен Оливие. Вярно станало е в Москва, но дори там я наричат салата „Оливие“. Историята на това ястие е достойна за някой холивудски трилър - готвачът пазел рецептата в тайна, всички били луднали по нея, негов помощник инсценирал, че го търсят по спешност, докато той тайно я приготвял, а помощникът влязъл в кухнята и записал продуктите, които видял. Пък после помощникът напуснал и отворил конкурентен ресторант, в който започнал да продава знаменитата салта. Въобще, истински action. Така, че едно пътуване до Драгоман нищо не е представлява пред приключенията, които е преживяла тази легендарна салата. As a matter of fact, оригиналната рецепта и е завинаги загубена, а вариантът, който ядем в наши дни е доста видоизменен. For example, месото от фазан, черния хайвер и каперсите са отпаднали, а на тяхно място са се появили варените картофи. But who cares – No руска салата, no party!

А, в къщи имаше парти. Бяхме поканили приятели, за да отпразнуваме заедно посрещането на 2020г. Додо блестеше наконтена в специалния си новогодишен тоалет. От уредбата свиреше неангажираща музика. Аз се опитвах всячески да проваля купона с въпросите си към всички гости защо bloody руска салата е толкова важна за посрещането на нова година. Така и не научих как се е появила традицията, however казаха ми няколко изконни мъдрости по темата. Например, че никой от гостите ни не беше ял руска салта трезвен, а пък един разви блестящата теза, че хубавото на руската салата е, че като я повърнеш пак си изглежда по същия начин. Well, да живее Българко-руската дружба!

As a matter of fact, almost успях да проваля партито. Оказа се, че не съм подготивл никакви фойерверки за празненството. След като на въпрос на една от дамите на партито, признах на всеослушание, че нямам нито една пиратка, настъпи awkward мълчание. Даже музиката за малко спря. Всички погледнаха Додо със съчувствие и в далечния край на масата чух извинителен шепот: „Е, все пак е англичанин.“ Докато, обмислях дали поне да не взема един дезодорант и дане запаля струята му със запалка в опит да умилостивя гостите, на сцената излезе The bomb guy. Знаете mate, на всяко новогодишно парти има поне по един The bomb guy. Някой, който е frequently въоръжен с толкова пиротехника, че спокойно може да отвоюва сам Беломорска Тракия обратно. За The bomb 

guy настъпването на месец декември е начало на ловния сезон, в който изкупува всички възможни експлоадиращи неща по магазините (а понякога и на black market) и всяка една вечер с настъпването на тъмнината се чувства задължен да взриви нещо. Well, нашият бомбаджия се оказа един мълчалив IT- псециалист от фирмата на жена ми, който разчупи тишината причинена от липсата на пиратки с леко прокашляне и полугласната реплика с поглед в земята, че „той носи малко пиратки“. В този момент отнякъде се появи цял боен арсенал, разположи се на терасата ми и така нашият скромен апартамент се включи в безкрайната кавалкада от гърмежи в Овча купел, в цяла София, а може би и в цяла България.

Когато Преди повече от 7 века венецианския пътешественик Марко Поло се е върнал от Китай (след 24-годишно пътуване) и донесъл на европейците барута, едва ли е предполагал какво точно ще се случва в новогодишната нощ в България. Е, да живее българо-китайската дружба.

Истинската драма настъпи, когато започна словото на президента по телевизията. Look mates, знам че, по Конституция президентът на Република България е върховен главнокомандващ на въоръжениете сили, но до този момент не предполагах, колко на сериозно приемате това. И колко in fact са въоръжените сили на България. Репликата: „Честита нова година!“, probably е еквивалента на командата на ген. Вазов: „На нож!“ по време на Битката при Дойран (българската армия убива над 60 000 гръцки и британски войници в тази битка, а дава около 500 жертви).

Започнаха адски взривове. Чуваха се картечни откоси. Небето беше в различен цвят във всяка една секунда. Появи се пелена от пушек от бомбардировката. Нашата тераса беше като почетната стълбица от състезание на Формула 1 – тапи от шампанско хвърчаха навсякъде. Чуваха се ревове ( мъжки и женски): „Айдеееее!“ и „Ууууууу“. Опитвайки се да стигна до Добромира, за да я целуна за Happy new year, бях награбен поне от трима души независимо един от друг, изляха ми шампанско във врата, някой ми пусна език (don’t have a clue мъж или жена), пиратка ми гръмна в краката, нечия полудяла съседска котка се хвърли върху мен и ми издра ръката и някой ми забоде лажица руска салата в устата.

Thanks Lord, всичко се успокои благодарение на Дунавското хоро. Изведнъж цялата подивяла тълпа се хвана за ръце и започна да подскача в нестройна редица под звуците на духовата музика, гърмяща от телевизията.

Това беше мост huge дунавско хоро, I have ever seen in my bloody life! В някакъв момент някой изкърти входната врата. Появи се хоро от съседния апартамент, което се сля с нашето. IT-пироманът взриви нещо, което накара саксиите на Додо да полетят върху колите на паркинга отдолу. Аз най-сетне успях да отскубна freaking котка от мен и да я пратя в посока на саксиите, а някой отново ми набута лъжица руска салата в устата, ощипа ме по задника и пак ме заля с шампанско.

След дунавското хоро, започна сиртаки. После някакво друго хоро, пингвински танц и още едно хоро. Бомбардиворките продължиха. Някой забоде пиратки в купата с руска салата и ги запали. Хорото от дома ми вече се точеше по етажите. Пред входа се чуваше периодично трошене на стъкла и пищене на автомобилни аларми. Някакви хора ме заклещиха на хорото и започнаха да ме разнасят из целия апартамент. Пътьом видях freak-ът на терасата да пали бутилки с висящи парцали от гърлата им и да ги хвърля с облещен поглед. Аз for some reason се озовах в апартамента на Георгиеви, 3 етажа под моя. Някаква баба ми каза, че нищо не съм хапнал и ми набута кюфте в устата, г-н Георгиев (доцент в Минно-геоложкия университет) ми наля водка в един буркан от компот и ми 

каза на здраве, а bunch of хлапета започнаха да ме бият по гърба с жилави дървени пръчки, увити с гирлянди.

Събудих се на следващата сутрин в колата си пред блока. Побърканата котка от last night се беше сгушила в скута ми. Когато видя, че съм отворил очи, измяука, одра ме по лицето и избяга. Аз пуснах парното в колата и поспах още час.  

Когато събрах сили (и смелост) да се прибера в къщи във входа се засякох с Кръстева от ап. 15. Тя as usual беше прегърнала поне 10 книги и когато се разминахме тихо ми каза „здрасти“ с поглед забит в обувките й. I’m pretty sure, че снощи с нея пихме шотове в асансьора.

Влязох в къщи и не можах да повярвам на очите си (по-точно на едното другото беше залепнало затворено)! Our apartment блестеше от чистота и нямаше нито петънце от руска салата по тавана. Моята beloved Додо ме посрещна изкъпна, сресана и със сияеща усмивка, целуна ме и ме завлече към кухнята където ме очакваше цяла кофа с димяща шкембе чорба. На my confused въпроси, отговори че никаква полиция не е идвала, а от психодиспансера, въобще не са прибирали Стефчо (bloody  пироман от снощи), напротив момчето даже й помогнал да почисти след купона като изхвърлил чувалите с боклук и закарал до в къщи някой от почерпените гости, понеже той самият „не пиел алкохол“.

След като успях да се освестя thanks to Шкембе чорбата, Добромира ме погледна някак хитряшки и ми каза: „Кънчо, само една традиция не успя да спазиш снощи - не си взе парче от баницата с късметите“.  I tried to обясня, че някъде между 8-ия и 9-ия етаж с някого топихме баница в чаши с уиски снощи, но тя продължи да се подмихва и ми каза: „неее, трябва да видиш късмета си за следващата година от нашата баница. Чака те на масата в хола“.

В хола, of course нямаше баница (По трудния начин съм научил, че когато тя се подхилква така, никога не става дума наистина за храна), но имаше most wonderful късмет, за който някога съм си мечтал през целия ми живот. Actually, този късмет си пожелах, преди да духна свещите на рождения си ден и го написах на листче и го оставих в пещерата на Свети Иван Рилски. Този късмет mates, го пожелавам на всеки от вас, ако не ви се е случвал, а ако е – пак да ви се случи. Този късмет не е някое дряново клонче или листче с pathetic стихче, което ви обещава нова кола или повишение в работата. Не е дори паричка.

Този късмет представлява две успоредни чертички ясно изобразени върху един тест за бременност!

Какво да ви кажа 2020г. се очертава да бъде прекрасна. Да живее българко-британската дружба! 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.