З дравейте guys,
Ако сте забравили who am I да ви припомня на чист български, че my name is Конан Дъфи и съм британец по произход, но българин по местоживеене и regular пиша за пътешествията ми из beautiful places на новата ми родина. Well, през последните близо 2 месеца трудно можем да говорим за пътешествия, но пък от миналата седмица забраните вече паднаха, ген. Мутафчийски занесе униформата за химическо чистене и ние с my beloved wife Добромира можем again да кръстосваме из дестинациите от 100-те национални туристически обекта на България.
Здравейте guys,
Ако сте забравили who am I да ви припомня на чист български, че my name is Конан Дъфи и съм британец по произход, но българин по местоживеене и regular пиша за пътешествията ми из beautiful places на новата ми родина. Well, през последните близо 2 месеца трудно можем да говорим за пътешествия, но пък от миналата седмица забраните вече паднаха, ген. Мутафчийски занесе униформата за химическо чистене и ние с my beloved wife Добромира можем again да кръстосваме из дестинациите от 100-те национални туристически обекта на България.
Както обещах преди 2 седмици, докато ви разказвах за our trip до язовир Искър и до Боровец, когато в рамките на 1 ден имахме възможност да отидем на плаж и на ски, точно в тази посока трябвашеда е и първото ни пътешествие след края на Global outbreak-а.As a matter of facts още първия път, в който се разходих край „Златната рибка“ и „Щъркелово гнездо“ си пожелах да обиколя целия язовир Искър и да се запозная с всичките му красоти. Когато го разучавах на картата, обаче установих, че това никак няма да е лесно. Макар и пътят от София за Самоков да минава покрай цялата западна страна на този най-голям в България язовир, от източната страна mate е пълна джунгла. В буквалния смисъл. Освен някакво митично ловно стопанство, няма никаква друга информация в internet за местността от западната страна на язовира чак до магистрала „Тракия“. На картите виждам зелени полета и планински местности и sometimes попадам на информация за къмпинги, бунгла и various почивни станции там. А, когато съм гледал отсрещния бряг на язовирка откъм пътя за Самоков, винаги ми е изглеждал fabulous.
Затова в първия възможен weekend, заредихме колата, натоварихме я с позавехналите ни къмпинг принадлежности, locate-нах на GPS-а random къмпинг, който открих в най-южната точка на язовира и потеглихме натам. Понеже съм гледал на картата, че край еast coast на яз. Искър минава някакъв третокласен път, планът ми беше да караме по GPS до най-далечната точка, която можем да зададем по този маршрут и оттам-нататък да се движим само по пътя, докато ни изведе на магистралата.
Няма да ви занимавам със stunning views по пътя за Самоков, нито за опашките от коли край Панчарево. I can’t only understand защо всички шофьори по този красив планински маршрут бързат толкова много, докато карат по криволичещия път и буквално е въпрос на живот и смърт да се изпреварват на всяка възможна права отсечка дълга повече от 10 метра. След 40 мин. Extremedriving и 20-ина случаи, в които Додо си подададе главата през отворения прозорец, за да пожелае на поредния джигит (what an interesting new word) да извърши някои непристойни неща с роднините му от женски пол, отбихме от главния път и спряхме за почивка. И тук, mate открих, че съм бил в много сериозна заблуда. Пътят край южния бряг на яз. Искър не е този път, който го обикаля по цялата му дива, източна част. Не! Ако искате да напрвите този kind of trip, Който ви споделих, че бях намислил, Трябва да стигнете чак до Самоков и оттам, покрай Околовръсното на град някак си да намерите пътя до freakinЛовно стопанство. Там където се бяхме озовали ние, когаот zoom-неш картата виждаш само къмпинг и различни почивни станции, а след това dead end.
Да, обаче търпението на бременната ми съпруга беше на изчерпване, особено след последния джигит с баничарка, който на завой изпревари 2 коли едновременно и успя да избута в канавката идващия отсреща автобус, само и само, за да стигне навреме за спешното място, към което се беше запътил. От крясъка на Додо след него, научих, че явно това място е част от тялото на неговата майка, но that’s not the point. Въпросът беше, че Додо вече се беше изморила от път, коремът и тежеше и имаше отчаяна нужда от това да се излегне на някоя полянка, да си събуе обувките и да подиша чист въздух. So, do I. Затова и adventures spirit на нашето семейство се беше поизпарил.
Fair enough! Obviously и тук има много места за пикник, и затова решихме да се спрем в тази местност южно от язовира. Почти веднага разбрахме, че не сме сгрешили. Красивият бряг на Искър беше равен и гостоприемен с безброй места, на които можеш да спреш. Meanwhile от другата страна на пътя имше оформена слънчева поляна, която се точеше почти километър, а малко над нея започваше wonderful борова гора. Просто съвършено!
However, много пъти се е случвало, ние далеч не бяхме единствените, които попадат на това райско кътче. Имаше доста паркирани коли край брега. В къмпинга пред нас се виждаха няколко редици каравани, а край водата бяха накацали рибари. Обаче място имаше за всички. При това без дори да ти прави впечатление, че наоколо има хора.
Избрахме си да си направим пикник от страната на гората, а не от тази на брега на язовира. Додо каза, че не й се търкаля по пътечката до водата, а и „сигурно било пълно с комари“. Unfortunately, се оказа, че решението й е било правилно. Не съм доволен от този факт, защото причината беше sad. Когято все пак слязох да се разходя покрай брега, малко по-късно видях, че той целият е осеян с боклуци. Наистина mate, този прекрасен бряг на язоври Искър, от който пие вода 80% от населението на София беше превърнат в бунище. Пластмасови бутилки, чаши, торбички и мокри кърпички образуваха пъстен около водата на Искър. И въпреки това беше красиво. Не пропуснах да направя няколко „жабки“с плоски камъчета във водата, макар че I’m pretty sure, че едно от камъчетата, които метнах беше в същност парче много стара тоалетна хартия.
Whatever, пикникът на полянката между язовира и гората беше fantastic. Слънцето беше топло и приятно. В същото време от боровете зад гърба ти идваше прохлада, а гледката към брега на язовира беше unbelievable. Най-якото нещо беше, че even успях да вържа хамака, който от половин година возя в багажника на колата и винаги забравям да сложа в раницата, когато ходиме някъде. След като хапнахме, успях да прекарам малко повече от 2 бири време люлеейки се в пълна тишина на хамака. Додо не пожела да легне в него, защото нямала доверие н моряшките ми възли. As she said изглеждали все едно ги е правил моряк с две железни куки, вместо ръце. Така докато Додо си четеше, припичайки се на одеалото, аз смучех бира и се полюшвах на хамака, зяпяйки величествения язовир пред мен.
И наистина е впечатляващо колко majestic е този язовир. Вярно площта му е само 30 кв. м, повече от 10 пъти less than Охридското езеро for example. Обаче, ако на Охридското езеро са му трябвали милиони години и няколко ледникови периоди да се образува, язовир Искър се е появил на бял свят само за няколко години и то под вещото ръководство на един-единствен човек – Иван Иванов. Yes, I know, за българите име като Иван Иванов е като John Doe за полицаите в English-speaking countries.
До преди 2 месеца, инж. Иван Иванов е бил най-дългогодишния кмет на София. Сега вече това е Йорданка Фандъкова, така че нека да ви е честито драги столичани. Само, че това, което сегашният mayor на София се опитва да ремонтира, инж. Иван Иванов го е построил преди близо век. Човекът е отговорен за построяването на голяма част от улиците в София, засаждането на емблематичните кестени край тротоарите, откриването на първата тролейна линия в града, построяването на сградите на БНБ, зала „София, къпалнята „Мария Луиза“ и мн. др. Actually,основна заслуга за този ретро европейски вид на гентралната част на София има точно инж. Иван Иванов. But most important е, че този човек решава дългосрочно проблема с водоснабдяването на града. Той е хидроинженер, учил в Германия, и по негов проект е построен Рилския водопровод, който доставя питейна вода на столичани директно от най-високата mountain на Балаканите. Alsoпостроява язовирите Искър, Бели Искър, Пасарел, Панчарево и вецовете край тях. На практика този велик човек е отговорен за доставянето на всяка капка вода, която тече от чешмите на софиянци.
И тук идва причината да ви кажа, защо избрах това заглавие за днешната ми история. Повечето от вас probably знаят, че отва е поздрав, който гладиаторите са отправяли към римския император преди да започнат боевете на арената. Well, инж. Иван Иванов никак не е бил гладиатор. Нито е бил осъден на смърт. Но е бил осъден на доживотен затвор. След като the communists идват на власт в България, тогавашният кмет е тикнат в затвора понеже бил част от предишния „фашистки“ режим. Забравете, язовирите, болниците, булевардите кестените и absolutely всичко, което този човек е направил за града през своето управление наричано дълго след това „златно“. Той е трябвало да лежи в затвора до края на живота си.
Оказва се, обаче че няма кой да построи изключително амбизиозния за времето си проект яз. „Бели Искър“. Прочетох за легенда, според която when българските власти потърсили помощ от СССР за довършването на този проект от Москва им отговорили: „Вие, си имате най-добрия хидроинженер, нямате нужда от никаква помощ“. Well, най-добрият хидроинженер всяка нощ спял в Централния софийски затвор, а сутрин го вземали оттам и го водели на обекта, за да ръководи лично построяването на язовира. За благодарност му намалили присъдата на 15 години. После, обаче трябвало да се постори този язовр, пред който аз си пиех бирата last weekend и „престъпникът“ отново си свършил работата. Finally, човекът бил освободен от затвора, макар че при откриването на завършения проект, никой не го поканил, what about да го награди.
И така докато си лежа на хамака, радвам се на хубавото време и се чувствам наистина blessed от това, което природата и този велик човек осъден някога да умре в затвора, са сторили за мен и хората от моето поколение, както и от поколенията след мен.
PS: Къде ще ходя другата седмица, ще разберете другата седмица. А къде съм бил досега можете да видите на Фейсбук-страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec/
Монитор
