Британският бежанец: Незабравимият язовир Огняново
4

Британският бежанец: Незабравимият язовир Огняново

Hello приятели,

Това лято свърши по-бързо и от срока на годност на антиковид ваксина. Докато се оглеждах къде да направим една last summer ваканция, изведнъж се наложи да си търся зимните дрехи из гардеробите. I don’t know about You, обаче на мен това студено и депресивно време много ми действа на и без това крехката британска психика.

Взех да го удрям на житейски равносметки, да си преглеждам снимките от лятото и да си правя анализ къде съм успял да отида и къде не. И трябва да ви призная mates, че така, докато си ровех във фотоапарата открих, че имам един непростим грях към вас.

Направо умът ми не го побира! Оказа се, че това лято не веднъж, а цели два пъти съм бил на едно уникално място, което е идеалната дестинация за еднодневен trip от София, при това в горещите летни дни, и с цялата ми британска наглост съм пропуснал да ви разкажа за него. И това аз – Конан Дъфи, световноизвестен в цяла Овча купел (по-точно в градинката пред блока ми) пътешественик и разказвач на истории за прекрасните български забележителности. Shame on me!

Става въпрос за язовир Огняново, mate. Проверих си личния архив, потърсих в сайта monitor.bg, цял един час скролвах публикациите на фейсбук страницата си – нищо. Не можах да намеря и ред за язовир Огняново. Проверих в безбройната редица от сайтове, които препечатват материалите ми без да са питали издателите ми (Shame on You!) и там нямаше. Направих това, което винаги правя, когато съм на житейски кръстопът – допитах се до пияниците в градинката пред блока. Те също не сетиха да съм писал за язовир Огняново, но пък Бате Данчо Таксиджията се сети, че трябва да подновява „Гражданската отговорност“ на колата, а г-н Стоянов от 8-ия ет. си спомни, че жена му го е изпратила за фиде до магазина преди 2 часа.

Толкова бях потресен от себе си, че дори сторих непростимото – питах Додо дали е чела моя история за Огняново. Тя с досада в гласа ме попита: „Абе, Кънчо ти още ли се занимаваш с тая глупава рубрика? Чете ли я въобще някой?“. После изхъмка, котешките й очи се превърнаха в ягуарски, взе си таблета и започна да рови във фейсбук, да провери кой всъщност ми чете историите. В момента бори followers и изчислява колко от тях са жени и кои са по-млади от нея. Така че драги читатели стискайте палци повечето от вас да се окажат дядовци в пенсионна възраст, че не ми се спи в тоя студ в колата.

Така или иначе взех тежкото решение да измия срама от забравеното пътуване и да ви разкажа за язовир Огняново.

Той на теория е нищо особено. Нито е най-големия в региона, нито е най-близкия до София, даже не е сред любимите дестинации на милионите travel блогърки в Instagram, за правене на селфи по къси панталонки на фона му. Shame on them!

The point is, че Огняново има всичко, което може да иска един софиянец за прекарването на страхотен летен ден сред природата. Originally язовирът е построен за нуждите на „Кремиковци“, which is странно, тъй като се намира в противоположната посока от пътя за металургичния комбинат. Огняново се намира на около 40км. на югоизток от София, след Нови хан. Язовирът е оформен по поречието на река Лесновска и се намира точно между едноименното село, на което е кръстен и родното село на писателя Елин Пелин Байлово. Трябват ти не повече от 5 минути по магистрала „Тракия“ и после около 20 по пътя през Гара Елин Пелин, за да стигнеш до язовира. Пътят ти минава от западната му страна, където е изградена futuristic язовирна стена. Actually тази стена разделя крайбрежието на Огняново на две коренно противоположни и в същото време еднакво магически части. Ако решиш да отбиеш по черния път преди язовирната стена ще се озовеш на равния му „плажен“ бряг. Там има няколко адски красиви заливчета, по които редовно има накацали кемпери и каравани. Брегът е супер достъпен и плитък и дори на места има пясък като на истински плаж. Място има за всички, слънцето ти пече в очите приятно, а наоколо е пълно с рибари и дори такива, които са решили да поплуват.

Well, отсрещният бряг, след язовирната стена, е дивият. За да стигнеш там трябва да отбиеш от главния път след бента и веднага да спреш на малка асфалтирана площадка. Там има бариера за такива morons като мен, които биха си помислили, че могат да тръгнат с колата през гората. Черен път високо над брега те води през много красива горичка, от която все пак виждаш язовира в краката ти. Не повече от 20 минути са ти нужни, за да обходиш целия северен бряг на язовир Огняново. За това време, обаче можеш да попаднеш на поне 10 прекрасни местенца за пикник до самата вода. Разликата е, че тези райски кътчета са very private и се намират по кози пътечки между дърветата.

Аз и моят хамак, който уж купих за Baby Ева, но от тогава само аз съм го ползвал, моментално намерихме перфектното място, където да прекараме деня насаме. Well, Додо и Ева си оформиха бивак на одеалото за пикник точно до мен, на прекрасна полянка само на метри от язовира. А, аз и хамака mate, аз и хамака за няколко блажени часа се превърнахме в едно цяло в състояние на идеален покой и хармония с лекия ветрец и прекрасно допълвани от сянката на големите дървета около нас.

Не ме разбирайте погрешно, адски харесвам и южния бряг, този с туристите и пясъка. Но на южния бряг, най-много ми харесва да го гледам от уединението на северния бряг. Виждаш в далечината лодки и рибари (и Рила, и Пирин also), а чуваш единствено плисъка на водата, мързеливото жужене на някое водно конче и веселите писъци на Ева, когато открие поредната калинка на одеалото до нея.

Прекарахме си amazing на язовир Огняново. As a matter of fact беше толкова приятно, че дори бурната ми британска душа, наследила неспокойния дух на мореплаватели и завоеватели, по никакъв начин не се трогна от провала на културната ни програма that day. Да, разбира се, да не се казвам Конан Дъфи, ако не бях предвидил в този trip да посетим някоя историческа забележителност.

В този случай ставаше въпрос за село Байлово, където е музеят и дома на великия писател Елин Пелин. По пътя от язовира пък бях прочел, че се минава покрай митичната Спасова могила. Според легендата, който прекара нощта срещу Спасоведен на тази могила ще се излекува от каквато болест го мъчи. Тя е вдъхновила писателя за едноименния разказ за пътуването на бабата и внучето натам. Велик разказ и в същото време адски тъжен.

Ние, разбира се, не успяхме да стигнем до Спасова могила. Първо навигацията ни показа няколко взаимно опровергаващи се маршрута. А когато попитахме няколко селяни от Мала Раковица за истинския маршрут, ни обясниха, че с тази бебешка количка, която сме помъкнали няма как да стане.

Fair enough, няма да обвинявам Ева, че е само на 1 годинка и не може да ходи 2 часа пеша сред пущинака, въпреки че можеше да се позасрами поне малко. Запътихме се към Байлово. Там се оказа, че музеят и къщата на Елин Пелин затварят в 5 следобед, а то си беше 5 следобед. Решихме да ядем сладолед на пейките пред гигантския паметник на писателя. Възрастната и адски пияна продавачка в смесения магазин на центъра ни продаде сладоледи, бира, кафе и няколко безплатни съвета за живота.

It was a lovely day прекаран край язовир Огняново и в региона. Обещахме си, че ще се върнем пак, за да посетим музея. И го направихме. Но за това някой друг път. А пък, ако следващата седмица, вместо извънредни избори, вземе, че се появи извънредно циганско лято и се чудите къде да отидете- вървете на южния бряг на язовир Огняново. Оттам, ако се загледате в хоризонта между дърветата на северния бряг ще видите един син хамак леко да се полюшва и два космати британски крака да се топят във водата.

PS. Надявам се, че успях да се отсрамя с тази история за язовир Огняново. Ако не ви се е струвала достатъчна и искате още – follow me on Facebook

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.