Британският бежанец: Няма такъв плаж
3

Британският бежанец: Няма такъв плаж

Hello mate!

Усещате ли, че ви майтапя още със заглавието на тази история. Като гледам всоциалните мрежи стана доста модерно да се правят jokes с името на една политическа партия, която спечели последните избори. Well, аз за щастие съм англичанин by origin и нямам претенциите да разбирам от политика, а да се опитвам да ви разказвам истории за пътешествията ми из България.

However имам български паспорт и затова не мога да се сдържа да не изкажа компетентно мнение, че голямата новина не e, че Слави се отказа да прави правителство, а че официално подкрепи президента за втори мандат. Но оставете ги тия политически глупости на таксиджиите и социолозите те най- добре знаят какво й е нужно на тази държава да се оправи. Аз предпочитам да ви разкажа как си оправих мнението за българските плажове. Може би си спомняте, че last time ви обещах да ви разкрия кой е този прекрасен плаж, който открих и на който единственото притеснително нещо беше, че много хора се къпеха чисто голи. Ще си изпълня обещанието, но при едно условие, вие недейте да разказвате за този плаж на никой политик, понеже веднага ще го дадат на концесия. Макар че и от това може да се получи страхотен майтап, но накрая ще разберете защо.

Straight to the point – най-феноменалното не претъпкано с хора и не замърсено райско кътче, на което попаднах това лято е плажът на село Емона до нос Емине.

Доколкото разбрах вие българите отлично знаете за нос Емине – това е най- източната точка на българската държава. Много малко от хората, които питах за това място, обаче се оказа, че наистина са ходили там. Which is strange, because нос Емине би трябвало да е популярна туристическа дестинация – все пак това е мястото, от което си най-навътре в морето. Нос Емине разделя Българското Черноморие на Северно и Южно. Това е мястото, на което Стара планина буквално се потапя в морето. Като казвам буквално i mean literally, понеже от морето край брега стърчат отвесни скали, които изглеждат като планински върхове потопени във водата и правят корабоплаването almost невъзможно. На това място според легендите се е родил великия тракийски цар Рез (тоя дето има кратка, но запомняща се роля в “Илиада” на Омир и според едни други легенди е роден около Резово) и съответно тук е съществувала антична и средновековна крепост Аристеум, която през вековете е преминала през ръцете на тракийци, гърци, българи, докато накрая турците са я разрушили напълно. Смята се, че днешното село Емона е наследник на древногръцкото Навлох - голямо пристанище, което в последствие се е мултиплицирало в


Обзор, Бяла и Иракли. През средновековието Емона е било важно пристанище, но както обичат да казват кварталните мъдреци, когато философстват на тема история “дошли турците и му таковали мамата”.

В Края на 19в. на нос Емине се построява фар, селището е презаселено с българи от неосвободените територии по принципа на другите черноморски градчета, а през комунизма е обявено за военна зона и достъпът е ограничен. Така до наши дни, когато село Емона по официални данни има 20 постоянни жители, а достъпът до него е по-лесен по вода, отколкото по суша. I’m not joking! Ако пътят от отбивката за Варна-Бургас до къмпинг Иракли ви се струва лош, пробвайте да не завивате към къмпинга, подминете също и отбивките за плажа на Иракли и за плажа на река Вая. Ако сте чак толкова смели продължете по асфалтовия (ха-ха асфалтов) път за село Емона и ще видите какво означава offroad. С нормална лека кола можете и да минете целия

път. Но може и да не минете. Даже по-вероятно е да останете някъде сред гората. Аз mate имам привилегията да шофирам автомобил от клас SUV или както с презрение го нарича Данчо Таксиджията от моя вход - “паркетен джип”. Изминах 10-километровата отсечка от Иракли до Емона за малко повече от половин час, но с цената на пот, потиснати псувани на 2 езика, 2 паднали пломби, 1 повърнало бебе и 1 брой адски изнервена съпруга, повтаряща постоянно как е могла отново да се върже на глупавия ми акъл да тръгнем по хендеците, вместо да си седим на плажа. Когато излезеш от горския път и стъпиш на последния хълм преди нос Емине, обаче пред теб се открива такава спираща дъха view, че направо...ами направо ти спира дъха. Не знам дали сте обикаляли по бреговете на Ирландия, но ако не сте - няма смисъл. Отидете на нос Емине, за да видите колко могъща и красива може да е природата, когато реши да сблъска планината с морето. Well, Оказа се, че за прекрасните хълмове на брега на морето природата няма чак такава роля, колкото турците, които са изсекли вековните дъбови гори наоколо, за да ги превърнат в дървени въглища. Важното е, че крайния резултат се е получил впечатляващ.

Иначе в самото село Емона по нищо не можете да разберете, че сте на брега на Черно море, още повече, че сте на по-малко от 15 км от Слънчев бряг. Селото прилича по-скоро на запустяло планинско градче, в което само през weekends синовете и дъщерите на местните баби си идват, за да им донесат провизии.

Плажът на село Емона се намира на 2-3 км след самото село по ужасен черен път, който не съществува на никоя карта и е по-добре така да си остане. Когато стигнете през горичката до една почти отвесна скала, паркирате каквото е останало от колата ви на сенчестата полянка и само след минута сте на прекрасен, почти девствен, миниатюрен плаж. Този плаж е ограден от скали, а пясъчното му дъно е толкова досадно плитко, че като тръгнете да ходите във водата имате чувството, че можете да стигнете без плуване чак до отсрещния бряг в Турция. Да точно така, не съм се объркал в посоките. Плажът на Емона е завъртян на юг и на запад, толкова много, че това е едно от малкото места на Черно море от българската му страна, на което можете да видите залез над

морето. Тук няма нищо, mate! Няма шезлонги, няма чадъри, няма хотели, барове, спасители, хавлии, надуваеми играчки, джетове, водни колела, продавачи на варена царевица. Няма нищо освен пясък и море. Well, по обяд в жегата се появяват и доста мухи, а по някое време следобед идват малко нудисти. За целия прекрасен ден, който прекарахме на този плаж най-много сме били 8-9 души едновременно. Това сливане с природата има и своите неудобства, of course. Ако не си се запасил, можеш да умреш от жажда. Също и от глад. Но пък, ако случайно морето тръгне да те дърпа навътре, винаги има за какво да се хванеш, понеже ...mm..you know – нудисти. Ако ти стане прекалено топло или пък мухите прекалено досадни (или нудистите започнат да правят гимнастика) винаги можеш да се оттеглиш под хладната сянка на горичката, горе на хълма. Ако пък си adventurous настроен можеш с ходене във водата или по скалите да стигнеш от другата страна на малкото заливче, където между камъните има миниатюрен пясъчен плаж, голям достатъчно само за двама души да си опънат хавлиите.

Освен да се наслаждаваш на природата, тук на воля можеш и да се отдадеш на злорадстване, тъй като се виждат претъпканите плажове на Слънчев бряг и Свети Влас, на които нещастни курортисти са дали по няколко заплати, за да се тъпчат като сардини в консерва, докато ти се шириш на девствения плаж само срещу скромен ремонт на полуоска и нови шарнири за колата. Страхотно си прекарахме на плажа на село Емона, mate. И тук е моментът да ви разкрия защо толкова лековерно разказвам за това райско кътче, вместо да си го пазя в тайна и следващото лято да го прекараме изцяло заточени на Емине, единствено в компанията на мухи и нудисти.

The truth is, че плажът на Емона всъщност е скалист и морето носи пясък на брега, но не всяка година. Тази година плажът беше със страхотен мек пясък, но следващата може да са само остри камъни и чакъл. Затова дори и да си алчен инвеститор, който само се чуди къде да си изпере незаконните пари, превръщайки ги в бетонен хотел, тук на Емона не е оферта. Нито има смисъл да си далавераджия, който да си плати рушвет и да му дадат 10-годишна концесия, срещу която да засадиш чадъри по цялата ивица и да построиш безброй дървени плажни барове. Не е оферта, защото догодина морето може да реши, че не го кефиш и да си приере пясъка. С други думи на Емона дори да има такъв народ, може да няма такъв плаж. Nice, a?

Това му е хубавото да се слееш с природата, че не ти решаваш какво ще стане, а природата.

PS.

На плажа в Емона беше very nice, обаче ходихме и на други интересни места.

Ако ти е интересно кои са те - check my Facebook page:

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.