Британският бежанец: Никулден по Skype-а

Британският бежанец: Никулден по Skype-а

Hi guys,

Знам, че може да ви е досадно всеки път да се представям, но this time имам причина. Казвам се Конан Дъфи, роден съм в Лондон, но преди известно време имигрирах в България и се ожених за прекрасната великотърновска нимфа Добромира (for those who следят историите ми, значете, че първо пожелах да се преселя в България, а после се ожених за българка, която намерих още в Лондон), която пък да не остане по-назад тази година ми роди дъщеричка, която нарекохме Ева.

Впечатлен от прекрасната ми нова родина аз и моето семейство обикаляме природните и културни забележителности на България и събираме печати от 100-те Национални туристически обекта. Recently, стартирах пилигримска мисия и се опитвам да посетя всички 14 основни манастира от Софийската Света гора. Разказвам тук впечатленията си от преживяното, защото от една страна съм супер impressed от богатствата, които притежава България, on the other hand искам да подобря българския си език. По този начин смятам, че съвсем скоро напълно ще се интегрирам в новата си родина и ще мога с чисто сърце да се нарека българин.

As you might expect „побългаряването“ ми не минава само през туристически обиколки. Искам (а и ми се налага) да науча повече за обичаите и традициите на българския народ и затова с готовност участвам във всички видове празници, които имате тук. Last weekend, решихме вместо да обикаляме по шопските баири в търсене на манстири да се отдадем на празнуването на Никулден, което за мен си е totally equal experience в опознаването на България. Виж, за Додо празникът представляваше неколкочасова неравна борба с гигантския шаран (който гордо бях „уловил“ от близкия супермаркет) и приготвянето на празничната трапеза.

Аз, of course, помагах с каквото мога

– много аргументирано и търпеливо се заех да разяснявам на 6-месечната Ева защо, въпреки че безкрайно презирам ония дървари оттатък Темза Crystal Palace, се радвам когато размазват с 5 на 1, бирмингамските селяци от West Bromwich Albion. Baby Ева изглеждаше запленена от футболния мач, а и с доста правилен timing, при всяка успешна атака на The Baggies (което на български би трябвало да се превежда “гащници“) започваше екзалтирано да ме шляпа по челото с мъничките си, но вече доста опасни ръчички.

В един момент Додо си намери компания в готвенето. Патрирархът (или по-скоро Матриархът) на нейната огромна фамилия – Баба Ванче. Баба й, която не бяхме виждали на живо от началото на Covid пандемията, тоест почти цяла година, е заточена в едно великотърновско село, за да не се зарази. Само периодично някой от многобройните й внуци (които без значение от възрастта, килограмите или общественото си положение до един винаги гледат да са с вчесани коси, лъснати обувки и изрязани нокти, когато я посещават) периодично я снабдяваше с необходимите й продукти.

Баба Ванче, която при пристигането на Съветската армия в България им е рецитирала стихотворения, днес си има таблет с мобилен интернет, с който борави доста умело – like-ва, share-ва и post-ва и also редовно навестява внуците си по skype. Сега любимата баба се беше притекла на помощ на Додо в приготвянето на шарана, докато аз призовавах на помощ гумените чесалки за зъби на Ева, за да ме спасят от опитите й да погълне дясното ми ухо.

Well, докато Додо и Баба Ванче обсъждаха колко точно орехи може да побере шаранът, към разговора им в skype се включи една от братовчедките на my wife от Горна Оряховица. Тя, of course, също се беше заела с приготвянето на никулденския специалитет и в кухнята неусетно се заформи бъбрива женска компания. Додо не пропусна момента да представи на баба си, baby Ева и докато бебето гукаше на екрана на лаптопа, братоведка й толкова се умили, че добави към чата и нейната сестра във Варна, която заради пандемичните ограничения също не беше виждала Ева на живо. Оказа се, че във варненския клон на фамилията, шаранът вече се пече и дори се е отворила бутилка бяло вино за аперитив. Додо също си наля една чаша червено (тя пийва червено „за кърма“ wink wink) за да каже на здраве по скайпа. Баба Ванче пък изведнъж се появи пред камерата с чашка ликьор.

Когато всички шарани вече бяха инсталирани по фурните,

бъбривите братовчедки решиха да наберат техния батко Никола, за да му честитят всичко заедно. Батко Никола (към 50-годишен електроженист) в това време се опитваше да гледа започналия мач на Арсенал (въпреки че е човек с лош вкус към футбола аз много го уважавам, понеже прави страхотна сливова ракия). Именикът си беше отворил бира. След наздравицата „с момичетата“, като видя поредното дефиле на Ева пред екрана толкова се разнежи, че забрави мача и звънна на дъщеря си – студентка във Франция, за да я добави в skype-чата да види мъничката си братовчедка.

По някое време от работа се върна „зетят“ от Варна, който пък е Николай. Той се показа на камерата с чаша с ракия и оттам честитките и наздравиците отново заваляха.

Към 7 часа вечерта, когато The Spurs вече бяха нанизали 2 гола на The Gunners (I hate them both), на екрана на лаптопа на Додо вече се виждаха близо 15 от нейните роднини, които се бяха включили в чата. Шаранът беше почти изпечен, аз бях привършил бирата, но вече отварях бутилка с вино, а един от братовчедите направо заваляше думите, в редките моменти, в които успееше да вземе думата в общата какафония.

Дойде време за демонстрация на шараните. Всички си показаха кулинарните постижения и в шеги и закачки членовете от фамилията пръснати из цялата страна (и чужбина) се озовахме седнали заедно на масата за вечеря. Well, всеки на своята маса, но събрани в общия чат с Баба Ванче.

Някой пусна музика. Братовчедът железничар вдигна probably 50-та наздравица (после разбрахме, че wi-fi му е слаб, чатът му забива и ни се повтаря една и съща негова реплика), всички му отговорихме. Братовчедът Никола държа реч, колко много се радва, че сме го уважили за празника. Децата на варненските братовчеди го поздравиха със стихотворение. Пияният братовчед се разплака от умиление. Баба Ванче, включи в кадър цялата бутилка с ликьор. Някой усили музиката.

В един момент започна да се играе виртуално хоро по skype.

Всички наскачаха и кой сам, кой с компания се хванаха ръка за ръка и така се наредиха пред камерите, че успяхме да си направим обща снимка все едно наистина сме се хванали на хоро. Железничарят пак каза наздраве, а Баба Ванче смени ликьора с шише ракия.

Свети Николай Чудотворец е най-популярния светец в Източноправославната църква, mate. Actually той един от най-почитаните светци at all. Ние заедно с роднините на Додо го почитахме до много късно през нощта. Прекарахме феноменален семеен Никулден.

Свети Николай Мирликийски е покровител на малките деца, рибарите, пътешествениците, търговците, банкерите, крадците и дори затворниците(не непременно in that order). Pretty much everybody! Неслучайно той е първообразът на Дядо Коледа. Свети Николай е известен с безбройните чудеса, които е извършил.

Well, миналата неделя Свети Николай успя да извърши още едно чудо – въпреки гадната пандемия, социалната дистанция, забраните и изолацията, той успя да събере заедно едно голямо щастливо семейство.


PS.

Свети Николай има супер интересна история и смятам да ви разкажа за нея другия път. Поправка не „другия път“, а „друг път“. What actually ще ви разкажа другият път, следете на Фейсбук страницата ми: https://www.facebook.com/britanskiabejanec

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.