Британският бежанец:  Не всичко, което е от Чирпан, е кюфте   
4

Британският бежанец: Не всичко, което е от Чирпан, е кюфте  

Hello гласоподаватели!

Аз съм Конан Дъфи и съм един extremely happy имигрант от Англия в България. Искам да ви кажа, че съм трогнат колко хора подкрепиха агитацията ми за гласуване за номинацията в годишните награди в туризма за 2021г. Well, истина е, че и към момента упорито държа третото място във временното класиране, но като чета пожеланията във Фейсбук и се чувствам не просто победител, ами направо ми се струва, че са прекръстили наградите на мое име.

Има още време да обърнете резултата, де – в края на тази история ще публикувам линка отново. If I must be honest, обаче подозирам, че Додо тайно организира кампания в подкрепа на някой от конкурентите ми. Истината е, че когато разбра, че съм номиниран за награда за рубриката, в която описвам пътешествията ни из българските красоти, my beloved wife доста смело обеща, че ако спечеля всеки божи ден в рамките на 1 месец ще ми готви от любимата ми Шкембе чорба.  Well, малко след като публикувах агитацията за моята номинация и процентите ми във временното класиране взеха да растат, Додо започна да ходи навъсена из къщи. А отскоро взе често да се заседява в тоалетната с телефона си, съответно забелязах, че другите участници в категорията ми започнаха да им растат резултатите. Не казвам че обвинявам съпругата ми в подривна дейност, но ще споделя само, че разбирам как се чувства лидерката на БСП, когато я питат за кого ще гласува на балотажа за президент.

Whatever, стига изборни bulshits. Искам да ви разкажа една история затова как на пръв поглед скучна спирка в едно наше пътешествие се превърна сама по себе си в страхотен спомен.

I’m quite sure, че всеки от вас е чувал за град Чирпан. Well, аз не бях. Но от това, което съм научил по време на почти 3-годишния ми стаж като българин е, че Чирпан е там където магистралата става цялата нагъната като кашкавал и така до Стара Загора. После пътят се оправя и забравяш за съществуването на Чирпан.

The worst thing is, че наскоро я ремонтираха магистралата и вече абсолютно нищо няма, което да ти напомня за този град. С изключение of course на Кюфтетата по чирпански. А, пък нека бъдем честни – това не е от най-феноменалните специалитети на българската кухня.

При едно от пътуванията ни до морето, обаче ние решихме да спрем и да разгледаме Чирпан. Както знаете събирам печати от 100-те Национални туристически обекта на България и какво, ако не печат номер 71 може да ме накара да отида в този малък тракийски град.

А, печат номер 71 е поделен между цели два обекта – художествената галерия „Никола Манев“ и къщата-музей на Пейо Яворов.

Да, mate! Ето, от къде сте чували за Чирпан – това е родният град на един от най-великите български поети. Probably най-забележителният поет през 20в. в България е именно бащата на символизма по тези земи – Пейо Крачолов also known as Яворов. Поне на мен Яворов ми е любимият български поет. Нещо в стиховете му ми напомня за William Butler Yeats. Но, ако оставим настрана недодялания ми cockney вкус за поезия трябва да отбележа, че Яворов е бил страшен гъзар и в биогрaфията си. Не само е звездата на философския кръг „Мисъл“ и основоположник на символизма в България. Този dude е бил част от македонското революционно движение – бил е „комита“, участвал е във войните – истински badass.

Освен корав пич и мега талантлив поет, Яворов е бил и супер харесван от жените. Имал е взимане-даване с Дора Габе, Мина Тодорова, Нонка Чипева – все известни красавици от столичната висша класа. Of course, завинаги в историята остава трагичната му любов с видната издънка на една от най-знатните български фамилии Каравелови – Лора.

Всеки знае разтърсващата им история – нейната ревност, техните скандали, самоубийството й, неговият неуспешен опит да я последва, ослепяването му, унизителният процес срещу него за смъртта й, и най-накрая вторият му, за съжаление, успешен опит да отнеме живота си.

Ако не искате да четете стиховете на Яворов, то прочетете биографията му, невероятна е!

А що се отнася до къщата му, дори и там Яворов е уникален. Оказва се, че тя от само себе си се превръща в къща-музей, тъй като през годините след смъртта му много поети и интелектуалци посещават дома му в Чирпан, за да отдадат почит на гения му. Така семейството му аранжират няколко от стаите, в това число неговата и с времето тя придобива официален статут на музей.

Ние я намерихме лесно, все пак Чирпан не е чак толкова голям град. Well, след като минахме през центъра на града и последвахме навигацията към къщата-музей, после се наложи да се върнем пак до центъра. В тесните улички беше трудно за паркиране. И това се оказа страхотно. В самия център на Чирпан има адски красив парк, в който Ева успя да изхаби всичката си енергия натрупана в кошчето на колата по пътя от София. От парка покрай едно площадче с няколко красиви ретро магазина наоколо и паметник на Никола Манев по средата, поехме към къщата-музей. Там взехме печат, разгледахме стаите, а после и експозицията в новото крило и си припомнихме епичната му история. За съжаление галерията „Никола Манев“ беше затворена за ремонт, но пък така ни остана още един повод да се върнем в Чирпан.

Това, което още трябва да знаете за този град е, че архитектурно той е доста млад. Причината е, че през 30-те години на миналия век тук е бил епицентърът на страховито земетресение, което го срива почти до основи.

Иначе Чирпан е pretty ancient град, както повечето градове в България. Счита се, че е наследник на античния Алексиопол, който се е издигал наблизо. Интересното е, че Алексиопол е построен от император Алексей I Комнин, за да се заселят в него немирните павликяни. Те са наследници на гностическо християнско течение възникнало в Сирия и Армения, което през вековете е създавало адски много проблеми по източната граница на Византийската империя. Павликяните в същност са наричали себе си християни, а източно православните са наричали ромеи, но това е друга тема. Трета тема е, че павликянството е базирано на манихейството (probably най-древната религия загубила надпреварата с традиционното днес християнство) а, пък прословутото Богомилско братство възниква от павликянството. Богомилството не само, че създава страшно много главоболия на християнската църква по цяла Европа през Средновековието, ами и разбърква картите и на Исляма след това. The reason is, че под влияние на Бялото братство сред поклонниците на Мохамед се оформя едно от най-старите и влиятелни течения в Исляма – това на Алевитите.

Така че, още от древни времена по тези земи никак не е било скучно. Трябва да призная, че има и още една доста основателна причина да се върнем в Чирпан – така и не опитахме кюфтета по чирпански. Оказа се доста трудно да открием работещо заведение за хранене в събота по обяд в Чирпан. И след дълго лутане и питане на минувачите открихме разкошна кръчма малко далеч от центъра.  Понеже вече бяхме гладни като вълци, обаче се нахвърлихме на едни феноменални сачове, които се оказаха колкото вкусни, толкова и големи. Дори Ева в един момент заряза пюрето си с пуйка грах и моркови (да се чуди човек какво не му харесва) и се зае да ни помага с цвърчащите мръвки. Затова и чак, когато си тръгвахме с полюшваща се походка и тежки въздишки се усетихме, че сме пропуснали да ядем традиционните Кюфтета по чирпански. Обаче знаеш ли mate, никак не усетихме липсата им.

Все пак не всичко във живота е кюфтета, били те по Чирпански.

 

PS.

Ако ви харесват историите ми винаги можете да ме черпите бира. Ако искате аз да имам да ви черпя бира, пък гласувайте за мен на:

https://tourismawards.bg/cat/online-material/

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.