Британският бежанец: Накрая на България
2

Британският бежанец: Накрая на България

Flying high up in the sky,

We'll keep the blue flag flying high,

From Stamford Bridge to Wembley,

We'll keep the blue flag flying high!

Съжалявам mate, малко съм прегракнал понеже от няколко дни не спирам да пея тази и още безброй football chants, които знам още от дете. За тези, които не разбират от футбол да се похваля, че last weekend моят любим отбор Chelsea спечели Шампионската лига. А на тези, които разбират от футбол искам да кажа – Честито lads, нашият любим отбор е Крал на Европа!

Blue is the colour,

football is the game..

Както и да е. Да не прекалявам, че съседите ми от „Овча купел“ вече 100% събират подписка да ме екстрадират в Лондон, заради my savage викове след мача. А и през следващите дни, If I must be honest. А, пък аз не съм имигрирал случайно от UK в България. Все пак имам за цел да обиколя от край до край всички забележителности във вашата beautiful държава.

И този път искам да ви разкажа как literally стигнах до единия край на България – най-югоизточната точка на страната село Резово. I don’t know дали си спомняте (ако не – Shame on You!), но миналия път ви разказвах как с моето малко, но шумно семейство направихме пътешествие с кемпер из Южното Черноморие и Странджа.

След като прекарахме splendid time в къмпинг Силистар, решихме да превъртим играта и да отидем до най-крайната възможна точка по бреговата ивица, а именно Резово.

Това малко красиво село се намира само на 10-ина километра от Силистар. По магически път през парк Странджа, осеян с гранични полицаи. Близо половин час ми трябваше да мина по това изненадващо гладко, но изправящо косите тясно шосе. Не знам дали знаете какво е усещането, когато карате огромния кемпер по тясното шосе и усещате клоните на дърветата да брулят страничните ви огледала и от двете страни едновременно. Знаете ли обаче какво е усещането, когато в този момент видите срещу вас да се задава кола? А, когато видите друг кемпер!?!

Refreshing шофиране по пътя за Резово приключи изненадващо с края на самия път. И на селото. И на държавата. Просто както се движа из горското шосе, изведнъж пред мен се изпречи морето, докато се осъзная вече карах през селото по главната му улица и след първия завой, улицата свърши с паркинг и парапет, от който се виждаше флагът на България, а зад него флагът на Турция.

От паркинга започва алея носеща многозначителното име „Европа“, която се вие на няколко реда стъпала надолу към миниатюрното заливче – най-южният плаж на България. Гледката от най-горната тераса по стъпалата е зашеметяваща. На следващата тераса надолу пък е божествена. След последните стъпала попадаш пред едно кокетно ресторантче. А оттам надолу си на брега на красивия малък плаж.

В дясно от плажа е висок каменен нос, на който е забит огромен пилон с флага на България. Под флага също има тераса с гледка и пейка, на която да седнеш и да се полюбуваш на гледката. А гледката е разнообразна. Точно срещу теб е безбрежната морска шир. В ляв са магическите български скали, зад които ненатрапващо се подава наблюдателната кула на гранична полиция. Като се обърнеш на дясно пък виждаш точно под краката ти как река Резовска се влива в Черно море. А, когато вдигнеш поглед нагоре, е напълно възможно да го кръстосаш с погледа на турския войник, който пази на пост на другия бряг на реката. Там на идентичен каменен нос като нашия с идентичен пилон и турски флаг се намира най-северната част на турската брегова ивица. Само, че под флага, вместо тераса с пейка за туристи има намръщени войници, които си пазят границата. Сякаш сме се юрнали да я превземаме.

Actually, ако се загледаш зад поста на турските граничари можеш да видиш, че от тяхната страна има красиви пясъчни плажове, докъдето ти стига погледа. Така, че има какво да им се завладее . Ние, обаче предпочетохме да завладеем ресторантчето с гледката към морето.

Резово mate е известна риболовна дестинация. И definitely има защо. Както си седиш на масата в този ресторант може в чинията ти да скочи пресен резовски шаран от реката до теб, а също така и вкусен черноморски сафрид от морето пред теб.

Храната беше божествена. Гледката беше уникална. Времето беше страхотно. Baby Ева не напълни памперса нито веднъж. Може да се каже, че на края на България стигнахме нирваната.

Докато си двъчех рибата загледан в пейзажа се замислих нещо. Не знам дали знаете mates, но Резово не е особено популярна дестинация. Селото е супер малко, и плажът е миниатюрен, така че не събира много туристи. Не е и традиционна курортна дестинация, тъй като по време на комунизма достъпът е бил ограничен, защото е била гранична зона с вражеска държава(Турция е член на НАТО, а България тогава не е била).

Предишните векове пък селото е било изтеглено по-навътре към брега заради постоянните нападения на черноморските пирати. Тук в Резово е едно от най-големите находища на медна шлака в България. В древните векове тук се е развивала сериозна рудодобивна дейност. В един съседен каменен залив пък са открити останки от укрепление, за което се вярва, че е древната крепост Кастрицион.

Според историците името на Резово произлиза от известния тракийски цар Резос, който е роден тук. Резос, mate е нещо като Майкъл Джексън на тракийските царе. Той е най-често споменавания тракийски владетел в гръцките текстове от Античността. Толкова е важен, че е събрал очите и на Омир, който го описва впечатлен в своята „Илиада“. Резос е имал чифт бели коне, които били божествено красиви и бързи, а колесницата и доспехите му били направени от злато и сребро и били „достойни да ги носи бог, а не безсмъртен“.

Златото и конете са зпазена марка на Резос. Срещат се навсякъде като отличителни черти на обожествяваната му персона. Той е бил цар на племето Едони, които са населявали Западна Тракия. Смята се, че баща му е речния бог Стримон (река Струма), а майка му е музата на музиката Евтерпа. Бил блестящ пълководец, особено хитра тактика имал да прекарва конете си с кораби и тъй като отглеждал хубави коне, те често имали решаваща роля за победите му в битка. Според Филострат, пък Резос бил толкова изкусен ловец, че дивите животн исами идвали при него да му се поднасят в жертва.

Въобще голяма работа е бил тоя Резос.

Мисля си аз, обаче докато доизяждам пъстървата на Додо, този тракийски цар Резос е бил много велик, богат, мощен, уважаван, прославен и т.н., ама трябва да е бил малко тъп.

С какъв акъл ще се родиш на това райско място и ще тръгнеш за Троя да им се месиш в глупостите на гърците.

PS. Аз съм Конан Дъфи и стигнах до края на България. Тя, обаче има още три края, ако искате да следите кога ще стигна до тях, харесайте Facebook-страницата ми.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.