Британският бежанец: На запад е само за милионери
3

Британският бежанец: На запад е само за милионери

Hello mates!

Дойде време да ви разкажа за второто ни journey до Кладница. Ако си спомняте преди 2 седмици ви разказах как имахме double adventure, при което отправихме поглед към западната част на Витоша и посетихме Владайския и Кладнишкия манастир.

Може и да не помните, но в моето съзнание все още се прокрадват кошмарни съновидения за липсата на каквото и да било за ядене и на двете дестинации и скромния обяд от мини кроасанчета след изморителната разходка край Кладница.

Well, сега ще ви разтърся като Oliver Giroud вратата на "Атлетико" (Мадрид) (Suck it Cholo!) с признанието си, че само след седмица посетихме същия маршрут! Сигурно ще си кажете: „Стига бе Кънчо, свършиха ли се хубавите местенца из Витоша, че да ходите пак на едно и също място при това без изглед да се наядете?“ Exactly the same thing казах аз на Додо, когато ми съобщи, че наши приятели се канят да се разходят до митичната (митична, понеже ние така и не я намерихме last time) хижа Селимица над Кладнишкия манастир. Додо, обаче беше непреклонна, тъй като много искаше да се види точно с една нейна приятелка от тази компания, която имала да й разказва „страшни клюки“. Also натежа и фактът, че имахме информация, че в хижата все пак продават ядене, а този път щяхме да отидем направо до там с колата.

Малко му трябва на батко ви Конан да го убедят да хукне по баирите, така че нарамихме нашето бебе Ева и потеглихме за втори пореден weekend към West side на Витоша планина. Пътят дотам ви е ясен. Ако не е, то е защото сте пропуснали предишната ми история – shame on You! Този път, обаче имаше лека промяна, която в последствие се оказа ключова за пътешествието ни. Тъй като тази седмица пак беше решило да вали сняг, явно в планината положението е било по сериозно и поради тази причина пътят след Рударци беше затворен, заради свлачище.

За щастие към Кладнишкия манастир има друг, заобиколен път, който върви по съседния хълм и минава през един от най-тузарските вилни зони, които някога съм виждал.

Беше наистина amazing пътуване. Толкова красиви склонове с толкова прекрасна гледка, и толкова много наистина луксозни и красиви къщи има в тази местност. Венецът на всичко беше селището от затворен тип, което е построено преди селото.

Виж mate, имам една теория, че на българите най-големият им проблем е, че не могат да строят. Наистина! Покрай обиколките ми из Витоша и луксозните квартали край София, а също така и през вилните зони из цяла България съм се нагледал на грандомански, кичозни къщи и блокове и съм се убедил, че на вас трябва да ви се забрани да сторите. Дори и когато разполагате с много пари. Особено, когато разполагате с много пари. В момента, в който се открие някое подходящо местенце, където би било страхотно да се живее и се изтрепвате да го бетонирате до последния сантиметър. Вижте, Манастирски ливади, Зоопарка, Драгалевци, Банкя. Дори в прекрасния квартал „Изток“ между 15-етажните блокове, някой умник с много пари сега стори... 20-етажни блокове! Сами знаете за безброй случаи, в които българин разполагащ с толкова много пари, но с толкова малко акъл стори ваканционни имоти на пясъка върху самия плаж. Дори арабите не строят на пясъка! А преди няколко лета, пък на път за къмпинг Арапя с очите си видях луксозен хотел построен literally в средата на царевична нива. The point is, че не бива да се занимавате със сторителство в България. Най-добре е да се концентрирате върху опазването на съществуващите сгради. И без това има толкова пустеещи жилищни сгради, не разбирам това влечение към бъркане на бетон.

Whatever, в този случай не бях прав. Край Кладница къщите бяха не само луксозни и красиви, ами и построени на достатъчно голямо разстояние по хълмовете, за да не изглеждат като поредния кичозен ваканционен комплекс. А, затворения комплекс с къщите? Само ще ви кажа, че вече знам къде ще живея в София когато стана милионер. Когато най-сетне спечеля the jackpot от лотарията (макар и да не пускам фишове) или пък от издателство Penguin подпишат с мен договор за издаване в мултимилионен тираж на събраните ми съчинения (знам, че плановете ми не са особено реалистични, но hey look at me, нямам много опции), със сигурност бих се заселил в това красиво и лъскаво планинско село за милионери. Няма да му казвам името, защо комплексът е частна собственост и ще излезе, че му правя реклама. Само ще кажа, че това село е толкова high class, че дори селския му идиот е ТВ-звезда, който стана известен с това, че публикува снимки как гаджето му ближе ръцете на чужд мъж. После се ожени за нея. След това и двама станаха influencers. Мисълта ми е, че там е толкова тежкарско, че дори сеслския им идиот има повече последователи в Instagram от мен. O wait, аз нямам Инстаграм. Няма значение, разбрахте ми мисълта.

След поучителната разходка край богаташките къщи около Кладница се отправихме към хижа Селимица. Този път въобще не си губихме времето да търсим къде и как да паркираме. Тръгнахме по планинския път нагоре и спряхме чак когато видяхме табелата с името на хижата. За щастие там имаше широк и удобен паркинг. В подножието на хижата пък има впечатляваща каменна река от морени. Западната част на Витоша просто е толкова exclusive, че дори си има собствено умалено копие на Златните мостове. Собствени морени, mate! Макар че, ако трябва да бъда честен на Витоша няма никакви морени. Просто каменните реки приличат на морени и за това хората са започнали да ги наричат така, но от геоложка гледна точка Витоша е прекалено млада, за да има морени.

Дали има или няма морени не беше от никакво значение за мен в онзи момент. Понеже се оказа, че в хижа Селимица има храна. И то каква! Макар и да не работи с пълен капацитет заради пандемията, пред хижата има достатъчно маси и пейки на открито. Времето в съботния следобед позволяваше да седнеш на открито и да хапнеш на спокойствие. Хапването вземахме от едно магическо прозорче пред главния вход на хижата, което беше нещо като своеобразен гастрономически еквивалент на пещерата на Али Баба – купища съкровища със запръжка, застройка и гарнитура. Доста дълго време не можах да повярвам на това, което ми се случи, когато застанах пред това прозорче. Оказа се, че в хижата предлагат впечатляващо богато меню от супер вкусни ястия. Докато се чудех дали да си поръчам шкембе чорба, агнешка супа или специалитетът – супа от манатарки, успях да поръчам боб и кюфтета, колкото за цяла строителна бригада. Дори пържените има картофи бяха домашни! Най-интересното е, че въпреки лакомията, с която поръчвах храна тя не само, че стана относително бързо, беше божествено вкусна, ами дори и цените не бяха никак високи.

Другата важна особеност, която направи този момент магически беше нашата компания. Не просто бяхме седнали на маса да се храним с наши приятели, ами и тези приятели бяха без деца. Сега ще ви кажа един lifehack, mates. Когато имате малко дете, винаги, absolutely винаги гледайте да се събирате с ваши приятели, които нямат деца. Тази заблуда, че като сте всички с деца и имате сходни проблеми и теми за разговори е пълна заблуда. Точно това е хубавото на бездетните ми приятели, техният живот не е подчинен на смяна на памперси и мазила против подсичане. Поради тази причина не само, разговорите с тях са по-интересни и разнообразни от нашите родителски тегоби, ами и в техните очи безумните ни истории как Ева вече има 1 зъб и половина и как е успяла съвсем сама да слезе от дивана са забележителни, тъй като не са част от ежедневието им. Замисли се mate, да отидеш с дете на ръце при хора, които успешно отглеждат две такива, е все едно да отидеш на гости на някой работник в шоколадова фабрика с кутия бонбони.

Also да не забравяме, че хората без деца обичат да се занимават с деца. И аз много обичах да гушкам и да се лигавя по цели часове с бебетата на мои приятели, когато си нямах денонощен обект за гушкане и за лигавене.

Така че, не само се нахранихме обилно и вкусно с моята съпруга, ами и даже го направихме без да си подаваме пищящо и гърчещо се бебе с едната ръка.

Абе, хубаво си е на Запад. Има с какво да напълниш очите. Има с какво да напълниш корема. А, като имаш добра компания, току-виж и си успял да си починеш добре. Разбирам ги милионерите, защо се заселват от западната страна на Витоша.

PS.

Ако искате да ми помогнете да стана милионер или at least селския идиот в милионерското село, харесайте Фейсбук страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.