Британският бежанец: На война срещу паметниците

Британският бежанец: На война срещу паметниците

Happy anniversary приятели!

Това е история номер 50, която ви разказвам и съм особено proud с това. Преди близо година аз Конан Дъфи, британец по рождение и имигрант в България по собствено желание, започнах почти на шега тази рубрика, в която ви разказвам за приключенията ми в новата ми родина и впечатленията, които добивам от посещенията ми в 100-те национални туристически обекта. I can’t deny, че основната ми цел беше да упражнявам с писане нивото на български език, което съм научил дотук. Also, исках да покажа на българските си приятели, че вашата (а и вече моя) държава е истински прекрасна и има amazing кътчета, на които можете да си прекарате добре. Защото човек има склонност да не оценява нещата, които притежава, тъй като са не гови по default. А пък за мен всички тези планини, гори и манастири са нови придобивка и that’s why истински им се наслаждавам.

За тази една година рубриката ми се превърна в една от най-четените на Агенция „Монитор“. Хиляди хора четат историите ми всяка седмица, а безброй други сайтове (къде легално, къде не) препечатват историите. Във Фейсбук вече имам почти 1400 followers, което е доста повече от хората, с които сумарно съм разговарял през целия си живот. Снимките и особено колажите, които правим заедно с my beloved wife Добромира се радват на небивал интерес. Особено последният колаж получи reach от четвърт милион души при това без да се броят тези, които са го откраднали и са го публикували като свой. By the way сред тези, които го download-наха и публикуваха от свое име се оказа и един водещ на сутрешен блок в национална телевизия. Няма да кажа името му само ще hint-на, че не е Виктор Николаев и не е ...whatever is the name of водещия на БНТ.  

But that’s not the point. Не ме разбирайте погрешно славата ме опиянява и ме кара да се чувствам истински щастлив. Especially ме радва фактът, че още никой не ме е пребил с тръба на улицата, заради моя bloody правопис. Also е малко задължаващо every time, когато някой съсед ме види с раница на гръб да ме пита: „Ей, Кънчо на кое интересно място ще ходиш пак“. Как да му призная, че в същност отивам на фитнес. При положение, че никак не изглеждам като човек, който въобще някога е стъпвал в Gym.

Истината mate, е че започнах цялата тази рекапитуалция с основната цел да преброя колко печата съм събрал досега. И статистиката никак не е на моя страна. Well, печатите в списъка със 100-те НТО, actually са 123, а самите обекти са около 200 на брой, но истината е, че за една година съм посетил по-малко от половината от тях.

As a matter of fact, така и не успях да преброя в колко обекта съм бил, защото докато търсех в интернет list със 100-те НТО (of course, че ще го търся в интернет, а не да броя печатите в книжката – не се лъжете от прическата ми аз не съм някой пещерняк for Christ sake), попаднах на нещо много любопитно.

Did you know, че списъкът с националните туристически обекти е променян след падането на the communist regime през 1989г? Така че, преди 30г. той е бил completely different!

Цели 32 локации са променени от стария списък със 100 национални туристически обекта. Сред добавените в update-натия списък пък са такива, които obviously още не са били построени като НДК и Панорамата в Плевен. Също така има и обекти, които още не са били открити от археолозите като Перперикон и Тракийската гробница край Свещари. Има, обаче и природни забележителности, които съвсем незаслужено са отсъствали като пещерата „Божиите очи“ и общо взето половината от пещерите в новия списък с обекти. За сметка на това, обаче като забележителност е бил вписан ВЕЦ „Пещера“.

Actually, по-голямата част от отпадналите обекти в стария списък са свързани са паметници посветени а комунистическия режим, но има и такива, които звучат откровено абсурдно като туристическа дестинация. Печат номер 75 for example е металургичният комбинат „Кремиковци“. What about печати 28 и 90 – Оловно-цинковия завод в Кърджали и „Енергиен комплекс Марица-Изток ТЕЦ Комсомолска“. Разбираш ли mate, наред с крепостта „Царевец“ и Рилския манастир да се включат обекти като къщата на Вела Пеева, паметниците на Георги Димитров и Васил Коларов и музеят на партизанчето Митко Палаузов донякъде го разбирам. За тогавашното government е било важно да обучава хората в неща свързани с политическия режим. Обаче какъв точно турист трябва да си, за да посетиш Азотноторовия завод в Димитровград? Ще си направиш selfie с чувал с амониева селитра? Или ще изслушаш лекция за качествата на лигнитните въглища и историята на развитието на оловно-цинковите сплави? WTF?!?!

Виж mate, там където съм израснал са ме учили, че комунистите са едни ужасни хора промивали мозъците на децата и измъчвали обикновените хора. Когато поживях малко в България разбрах от хората тук, които за разлика от мен actually са видели този режим, че нещата не са напълно черни или напълно бели. Yes, I know може би тези, които изпитват носталгия към комунизма наистина са absolutely morons, но пък може би тогава хората в България да не са живеели чак толкова зле, колкото си мислехме ние на Запад от Желязната завеса. Няма как да знам, защото е било прекалено отдавна, за да го помня и прекалено скоро, за да го изучавам като обективна история.

Знам, обаче one thing. Никак не е cool да се махат паметници. Тези паметници, може би някога да са слагани от кофти хора с кофти причина, а сега да изглеждат absurd. Но те неслучйно се наричат паметници – служат да пазят в паметта на хората информация за дадени събития. Дали тази информация ще е позитинва или негативна, това не е вина на паметниците.

Особено сега, когато в моята (бивша) родина започнаха да бутат паметници е важно да знаем, колко wrong е това.  Да, Edward Colston е бил bloody търговец на роби, но и е построил всички тия fancy сгради в Бристол, върху чиито стени онзи анонимен пакистанец Banksy сега рисува прекрасните си шедьоври. Да оскверниш статуя на Чърчил, пък е толкова жалко, колкото и американската мода да се обезглавяват статуи на Колумб.

Историята показва, че когато една цивилизация стигне дотам да руши собствените си културни забележителности, то тя приближава своя край.

That’s why, аз не само, че ще посетя всичките туристически забележителности, които в момента сте избрали в топ 100, но смятам и да разгледам от тези, старите, идеологически паметници от социализма, които вече смятате, че са безполезни. Такива, които може и да са загубили оригиналното си значение, но все още са впечатляващи и предизвикват интерес по цял свят. Като например чинията на Бузлуджа.

 

PS.

First 50 истории от моите приключения вече ви ги разказах. Какви ще са следващите 50, можете да научите на страницата ми във Facebook.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.