Британският бежанец: На риболов без въдици
4

Британският бежанец: На риболов без въдици

Здравейте guys,

Сменихте ли гумите вече? Ha-ha, няма да ми омръзне да задавам този въпрос, особено на кварталните мъдреци, които пият всяка вечер в градинката пред блока. От не много дългото ми пребиваване в България съм забелязал mate, че всяка година в края на септември, щом започне да застудява и въпросът „сменихте ли гумите на колата“ frequently става най-актуалния ever. Този въпрос има магическата сила да приключва всякакви разговори (да ги стартира also) и мигновено да отключва дискусия за това, докога ще е студено, няма ли да има циганско лято, миналата година как завалял малко сняг през октомври, пък после чак до януари било 20 градуса и се изпекъл каучукът на гумите. А за каучука и дота – oh my god! Това е тема необятна почти колкото тази от кога Кирил Петков е без канадско гражданство.

Но да оставим злободневните („злободневен“ е най-новата дума в българския ми речник – в миналото думата „злоба“ е имала значението на „грижа“ и оттам – грижите от деня. Nice, a?) въпроси настрана. Седнал съм тук да ви разказвам за приятните преживявания, които аз и моето семейство имам през the weekends, докато обикаляме българските забележителности.

Well, this time се получи малко инцидентна разходка, но пък за сметка на това доста приятна. Както сами виждате времето не е особено приятно these days. Затова и малко трудно да си планираме по-дълъг trip.

Всичко се случи през една хубава събота, в която нямаше буря, наводнение, препълнени шахти, реки от кал по улиците, летящи крави от торнадо и покриви на къщи носещи се в небето. Решихме да си направим разходка в Банкя. Разказвал съм ви за пътеката на здравето, паркът пред банята, басейнът и др. Yes it’s true, в Банкя има и други забележителности освен родната къща на най-дълго управлявалият prime minister на България. А, и тя не е особено интересна by the way.

Мисълта ми беше, че се разходихме из парка в Банкя, хапнахме сладолед пихме бир..хм...кафе и решихме, че времето е подходящо да мръднем някъде по-надалеч за обяд. Тогава картата на телефона ми показа нещо много интересно. Само на няколко километра от нас, близо до магистрала „Люлин“ до едно село наречено Мало Бучино забелязахме едно малко синьо петно. По всички правила на топографията това трябваше да е язовир. Когато увеличихме и разгледахме снимките от мястото, видяхме ресторант край брега, беседки и най-важното за едно семейство с наскоро проходило дете – детска площадка с въртележки и пързалки. Казахме си, че нищо не ни коства да проверим това място и се запътихме натам.
По пътя I asked Додо какво какво означава това име Мало Бучино. Тя не можа да ми обясни, но се сети, че това село станало известно когато строили магистралата за Перник. По план това било first village по трасето. Местните хора като разбрали, че ще се строи магистрала и вдигнали бунт. Оплаквали се, че шумът от колите ще има плаши овцете и кокошките и искали да се премести трасето на магистралата. И това във време, в което в цяла България не е имало нито една завършена магистрала. By the way АМ „Люлин“ със своите 19,135 км. е първата изцяло завършена магистрала в България. Властите усмирили протестиращите селяни и им обещали, че ще преправят маршрута, покрай селото им да минава по висок мост и няма да им пречи. Когато взел да привършва строежа, обаче местните се усетили, че новата магистрала няма отбивка за тяхното село. И хайде пак на протест. Така първо софийските селяни били недоволни, че ще им минава път край селото, а после били недоволни, че няма да минава. Finally, магистралата я има, има отбивка до чепатото Мало Бучино, а както се оказа сега, там има и прекрасен язовир.

Ние however не минахме през магистралата, а по пътя от Банкя. Той се движи през цялото градче, а оттам и през село Иваняне. Докато минавахме и оглеждахме къщите в Банкя и Иваняне се зачудих дали само един бивш премиер живее в този регион или по-скоро всички бивши управници на България, на Европа, султана на Бруней, краля на Швеция, емира на Бахрейн, собствениците на Гугъл и мандатоносителите на „Продължаваме промяната“. Адски много пари са похарчени за луксозно строителство в Банкя и в Иваняне mate. Не знам на великия фараон Хеопс колко са му взели на квадрат за зидария и шпакловка, но като се разходите в този регион можете да видите поне 20-30 места достойни по своята величавост да приемат за вечни времена мумиите на всички обитатели на Долината на царете.

За щастие язовирът на Мало Бучино не е чак толкова помпозен като палатите в Банкя и Иваняне. До него се стига по един черен път след последната хасиенда в Иваняне. За 10-ина минути много бавен ход, примесен с псувни ще може да паркирате на чакълест (most important безплатен) паркинг на входа на язовир Мало Бучино-Свети Никола.

Язовирът наистина е мъничък, но много красив и добре облагороден. След портала се стига до приятен ресторант с много маси навън. По брега има разположени пикник маси и беседки, а до ресторанта е мечтаният детски кът.

Оказа се, че сме пристигнали a little bit late и многообещаващите табели „обедно меню“ са неактуални. Но пък за сметка на това имаше риба прясно уловена от язовира. If I must be honest обядът не беше особено вкусен. Истински добро впечатление ми направи, обаче обслужването. Когато барманът/собственик направи грешката да ме попита как беше рибата, аз сигурно за пръв път в живота си взех тежкото решение да дам откровен feedback. Казах си, Конане вземи се в ръце ти travel blogger ли си или лукова глава. Плахо отговорих, че рибата е била доста сурова и на всичкото отгоре са ми забравили гарнитурата. И цялото това богохулство имах неблагоразумието да го споделя пред излязлата в същия момент на припек готвачка. Жената изсумтя, че тя суровата риба била по-полезна за здравето и се прибра в кухнята. За щастие повече от нея не чух. Но барманът/собственик явно се притесни и моментално ме почерпи една бирич....хм....едно кафе като извинение за яденето. Трябва да призна mate, не за пръв път ми се случва да ям полусуров обяд по знайните и незнайни ресторантчета на Република България. Also цените в заведенията никога не са били показателни, нито за качеството на храната, нито за обслужването. Много рядко съм си позволявал да се оплача от храна в заведение. Предпочитам да си остана с доброто настроение от пътуването и спомените от забележителностите, които съм видял. Също така винаги си носим солети. За пръв път, откакто кръстосвам България, в ресторанта на рибраника край шопското село Мало Бучино, не само ме попитаха дали съм доволен от обяда, ами и когато признах, че не съм – не ми вдигнаха скандал, ами даже ме почерпиха за извинение.

Само заради това си заслужава да отида пак на язовир Мало Бучино. А има и доста други причини.

Като например, черните и белите лебеди и патиците, които плуват на метри от теб край брега. Пауните, магаретата и конете, които се разхождат в загражденията зад теб. Сенчестите беседки от двете страни на язовира. И разбира се, детския кът. Well, трябва да призная, че actually това място е предвидено за риболов, а аз най-близкото, което съм практикувал до този спорт е с въдица и кукичка да хващам гумени патета в надуваем басейн в лунапарковете. Макар и да се справям pretty well и винаги да събирам точки за най-яките награди, все пак трябва да призная, че не съм рибар.

Не знам дали са големи рибари и тези guys, които бяха накацали по брега на язовира. Но пък какви огромни риби ловяха! Well, оказа се, че риболовът тук е малко като фото сафари. Като хванат огромен шаран, снимат се с него и го пускат обратно във водата. Мисля, че има общо с това, че освен вход за риболов, си плащаш на килограм от улова. I’m not quite sure, обаче съм 100% убеден, че докато си изям суровата пъстърва един младеж до мен 2 пъти поред хвана един и същ enormous шаран, направи си selfie с него и го пусна обратно.

Предполагам, че риболовът е голямо забавление. Нямам реална представа. Аз лично си и прекарах чудесно край този язовир. И не само, защото пих бир..хм..кафе на аванта, просто местенцето е terrific. Идеално е за неделна разходка в слънчев следобед. И не се притеснявайте да бързате да го посещавате. Има време. Тази есен риболовния сезон ще е доста дълъг. Чак до 14 ноември.

PS.
Тази седмица заминавам на пътешествие. Още не съм сигурен къде, но I bet, че ще научите още следващата седмица. Ако дотогава ви е скучно – последвайте ме във Фейсбук:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.