0

Hello mate,

Готвите ли се за поредния дълъг weekend? Аз лично се готвя и съм very exited от пътуванията, които съм планирал. Както знаете обожавам да разанасям натурализираният си British ass из забележителностите на новата ми родина България и да събирам печати от 100-те Национални туристически обекта.

Hello mate,

Готвите ли се за поредния дълъг weekend? Аз лично се готвя и съм very exited от пътуванията, които съм планирал. Както знаете обожавам да разанасям натурализираният си British ass из забележителностите на новата ми родина България и да събирам печати от 100-те Национални туристически обекта.

That’s why през следващите почивни дни смятам да наваксам празните полета в книжката ми с печати и се готвя за magnificent trip. Както са казали старите хора, само да не ни мине Коронависрус път. Пу-пу!

Let me обаче първо да ви разкажа за едно мое пътешествие, което беше едновременно вълнуващо и странно. Видях едно от най-магичните места, на които съм бил досега в България. Well, technically не го видях, но се развълнувах от въздействащата легенда за него. Ok, легендата obviously няма как да е вярна, но пък е адски интересна. Но, нека карам поред.

First of all, да ви напомня (макар че тези, които ме следват във Фейсбук нямат нужда от напомняне, а тези, които не ме следват – Shame on You!), че по великденските празници се разходихме по стъпките на Щастливеца (How cool is that прякор!) до Трънското ждрело. Прекарахме доооста lazy afternoon на брега на река Ерма, че даже се сдобих и с печат. Неспокойната ми луничава душа, обаче няма как пропусне да мине покрай град като Трън и да не потърси възможност да види поне още една забележителност. Все пак Трън е доста древен град, actually на територията му има останки от не едно, а цели три неолитни селища. Also, Освен богата история градът може да се похвали и че е дал на света доста забележителни личности. Откривателят на Lactobacillus bulgaricus д-р Стамен Григоров е от този край for example. Д-р Григоров (който by the way има необикновена история) отказва работа в редица престижни научни центрове в Европа и по света, за да се завърне в Трън и да работи в местната болница. Кой съм аз, че да поставям мнението му на съмнение. Между другото, последният който е поставял под съмнение мнението на д-р Стамен Григоров е руският професор Иля Мечников. Той подложил на провекра данните в научната публикация за откриването на бактерията, потвърдил ги и на база на тези изследвания след това изградил прословутата си теория за стареенето. Mалко след това получил Нобелова награда.

Но, не съм седнал тук да ви разказвам за микробиология, а за град Трън, however двете теми да са тясно свързани. Освен да се удиви на подозрителната чистота и спретнатост на централнтие площади в един от най-обезлюдените градове на страната, един турист в Трън mate, задължително трябва да посети на известният скален параклис на Света Петка.

Той се намира на края на града в пещера в един хълм, под който има шумна и шарена циганска махала. Според легендата в тази пещера някога Света Петка се е укрила от преследващи я турци. Една вечер, обаче турцитe я надушили, тръгнали към пещерата, но Света Петка ги чула и в last second изчезнала през тайния изход от другата страна. Когато войниците влезли в пещерата, видели следа от нейна стъпка и от отпечатъци от нейната ръка, а на пода имало прясно изпечена питка. Когато един от войниците посегнал да си отчупи парче питката се вкаменила. Така и до днес, в скалния параклис на Св. Петка, вкаменената питка и отпечатъците от стъпалото и ръката на уважаваната светица стоят непокътнати. Pretty amazing story не мислите ли?

Well, ние пристигнахме лесно до паркинга в подножието на параклиса. Опаковах baby Ева в ергораницата и се запътихме по стръмните стъпала виещи се към параклиса. Само, за да открием, че е заключено, тъй като работното му време било до 16:30ч., а ние bloody мързеливци прекарахме целият следобед на припек край реката.

Не можахме да влезем в параклиса, но пък се качихме по стъпалата до върха на хълма където има огромен метален кръст, няколко пейки и most stunning view I have ever seen in my life! Да, mate тук в България съм установил че така се случват нещата. Отиваш да видиш някаква каменна питка в пещера и изведнъж, бааам – озоваваш се на зашеметяваща естествена тераса, от която се откриват магически гледки. Уж, забележителността е някаква друга, а изведнъж се оказва, че по пътя за нея си открил съкровище. Както си седях на върха на хълма с Ева овързана с колани на гърдите ми, изведнж ми се прииска като Еонардо Ди Каприо в онази сцена в Titanic, да вдигна мъничките й ръчички във въздуха да ги разперим като криле и да изкрещя: „I’m the king ow the wooorld!!!”

Не го направих, естествено. Първо наоколо имаше и други хора. Второ Ева за скромните си 10 месеца живот не бе имала късмета да гледа „Титаник“ и нямаше да схване the reference. А и на всичкото отгоре, ако се разкрещя така чобански, има реалната опасност тя да се стресне, да ревне и да напълни памперса, който и без това вече подозрително ми топлеше на корема.

After all, останах много впечатлен от разходката до скалния параклис на Св. Петка, въпреки че не успяхме да влезем вътре. За каменната питка, която unfortunately не успях да видя на живо, реших да потърся малко повече информация.

И тук се сблъсках с цялата мистика околко тази история. Света Петка Българска( ak.a Търновска) или Параскева Епиватска е една от най-тачените светици в тукашния фолклор и християнските обреди. Има доста храмове кръстени на нея из цялата страна, а тя самата покровител на доста градове, actually не само в България, ами и в Македония, Сърбия, Румъния и Молдова. В чуждестранните историчекси книги тя е наричана Света Петка Балканска, тъй като pretty much всяка балканска държава си я е присвоила като своя светица.

Истината, обаче е че Света Параскева не е само една, ами цели три различни жени! И най-важното никоя от тези три светици, probably никога не е стъпвала на българска земя. Поне, приживе. Но за това след малко. Първо да кажем, че най-старата от тях е Света Параскева Римлянка, която е живяла около IIв., както можете да отгатнете от името – в Рим. С тази светица са свързани най-много митове са извършени чудеса – изцеление на болни, проглеждане на слепци, convert-вала е в християнската вяра няколко римски военачалници, била е подложена на тежки изтезания и накрая екзекутирана.

Следващата поред е Света Параскева Иконийска, която е живяла през IIIв. В град Коня в Мала Азия. Тя също като своята адашка е била от богато семейство, известна със състраданието си, помощта към бедните, чудеса свързани с излекуването на слепи хора и това, че е била съсечена от римски войници, преследвщи християни.

„Българската“ Света Параскева е родена през Xв. в тракийското градче Епиват близо до Константинопол. Тя също е била от богато християнско семейство, също е кръстена на Петък (деня на разпъването на Исус на кръста) и също е раздала цялото си наследство на бедните. Нейната история е малко по-добре позната. След като родителите й починали, тя се замонашила и тръгнала на поклоническо пътуване до Божи гроб. След това години наред живяла в Йорданската пустиния, а в края на живота си се връща в Константинопол и оттам в Епиват, където умира напълно анонимна. Няма никакви данни, включително и в житието й написаноот Патриарх Евтимий Търновски, Св. Петка епиватска някога да е идвала в българските земи. Родният й град не е бил традиционна част от територията на Българското царство, а по времето, в което е живяла, дори напротив - Цар Самуил е правел всичко възможно да запази поне част от българските земи да не попаднат под византийско робство. Осман I ще се роди цели 200 години по-късно и не само, че няма да влезе в Константинопол до края на живота си, ами чак неговият внук султан Баязид I Светкавицата ще завладее българските земи и ще има възможност негови войници да обикалят около Трън и да преследват скрити в пещери монахини.

Истински famous Св. Петка става след смъртта си. Доста години по-късно, случайно откриват погребаното й тяло край града, което се е запазило непокътнато (нетленно) и се зародил истински култ към мощите й. Натрупаните през вековете легенди и предания за благочестиви жени носещи това име, обредите (включително и предхристиянски) свързани с петъчния ден, изведнъж ще се синезират в целебните сили на мощите на тази трета Света Петка. И тогава започва пътешествието на мощите на Света Петка из балканските земи. Първо са занесени в Каликратия край Солун. После след битката при Клокотница, когато цар Иван Асен II става пълновластен господар на Балканите, иска от византийците не съкровища за военни дарове, а мощите на Света Петка. Така те са пренесени в Търново и тя е обявена за закрилница на града.

След завладяването на столицата от османците, мощите са занесени във Видин, а след окончателното завладяване на България, султан Баязид ги подарява на сръбския княз Стефан Лазаревич. Век по-късно мощите се озовават във Вселенската патриаршия в Истанбул, но тъй като е затънала в дългове оттам се съгласяват да ги подарят на молдовския княз Василий Лупу. Той пък за блгаодарност им плаща дълговете. As a matter of fact този княз е един от най-почитаните молдовски владетели (и най-богат в Източна Европа за времето си) и е роден в разградското село Пороище. Той пренася мощите на Св. Петка в Молдова и те са там и до днес. С тънката разлика, че молдавския град Яш (където са мощите) вече е на територията на Румъния.

И така най-почитаната светица в България, а и на Балканите actually посещава региона чак след смъртта си. Аз пък посетих нейния параклис в Трън без да вляза в него, ама както се вижда от историята дотук май и тя самата не го е правила.

Самият скален параклис е уникално магнетично място и останките от праисторическо селище от Каменно-Медната епоха, около него са достатъчно доказателство, че от едни 4-5 хиляди години насам мястото си заслужава да се посети.

P.S.

А защо в София има две църкви „Св. Петка“ само на няколко метра една от друга и коя за кого се отнася мога да ви кажа, ако харесате Фейсбук-страницата ми: