Здравейте, българи!

My name is Конан Дъфи и съм бивш британец, който these days живее в България. If anyone е чел и друг път моите истории, знае че винаги държа да introduce myself, и да спомена, че съм влюбен във вашата страна и затова редовно я обикалям и събирам печати от 100-те Национални туристически обекта. Този път искам да Ви разкажа една история не за България, а за Великобритания. Тази история не съм я преживял аз, а моята баба. 

Баба ми Виктория е родена в годината на обявяването на края на World War II, и неслучайно моят прадядо Патрик (наследник на древен ирландски род, който кой знае защо е верен поданик на Короната) решава да я кръсти така именно в чест на победата. It could be worst, можеше да я кръсти примерно Уинстън if you know what I mean.

Когато my beloved Nana е едва на 7-години се ражда нейната сестра - Елизабет. Няма да повярвате, но малко по-рано през същата година за Кралица на Великобритания е провъзгласена Queen Elizabeth II. Историята, която искам да ви разкажа се случва през същата тази remarkable 1952г. В този период UK се опитва да се възстанови от войната, да премине в плавен преход на деколонизация и да запази мощната си икономика минавайки към пълна индустриализация. Поради тази причина основната част от висококачествените антрацитни въглища в родината ми са били предвидени за износ в чужбина, а за местното население остават достъпни, по-евтините и по-некачествени лигнитни въглища. Които, обаче са по-богати на сяра. Освен това голямото увеличаване на потребление наелектричество в Лондон довежда до нуждата от отваряне на нови електрически централи, които също работят на въглища. През същата година в Лондон е проведена и мащабна реорганизация на градския транспорт, като електрическите трамваи са заменени с дизелови автобуси.

Зимата на 1952г., обаче в Лондон се случва да е особено студена. More specific, на 4 декември антициклон обхваща небето над британската столица. Темепературите рязко падат, хората започват да горят повече въглища, за да се стоплят, а атмосферните условия предизвикват температурна инверсия – много студен и застоял въздух на високо буквално затиска топлият и пълен с пушек въздух отдолу по улиците на града. В рамките на 4 дни Лондон е затворен като под похлупак, под който въздухът не се движи и се образува мъгла. Тази мъгла е жълтеникава на цвят и съдържа втечнена сярна киселина. Само за 4 дни в Лондон са регистрирани 4 хиляди смъртни случая, а през следващите месеци умират още 8 хиляди души, като според изследванията над 100 000 жители на града са получили здравословни проблеми в следствие на този период останал в историята като Great Smog of London.

За баба ми Вики, тези дни не са били толкова тежки, колкото звучат днес, когато имаме информация about it. В началото на декември тя като всяко 7-годишно хлапе е бързала да се прибере от училище, вълнувала са е от това каква коледна украса ще приготвят в къщи и основните й проблеми са били свързани с това, „тъпото бебе да спре да реве“ и „мама и тате да си поиграят и с нея, а не само да гушкат тъпото бебе“. Въпросното тъпо бебе е само 4-месеца, когато идва мъглата. The fog is same as usual. Който е бил в Лондон поне за 1 час през живота си знае, че мъглата там е нещо нормално. Само, че мъглата този път освен, че е гъста като супа, има странен цвят и кара хората да кашлят и да им прилошава. На втория ден след като идва мъглата, градският транспорт спира a public services затврарят. На третия - хората спират да ходят на работа, а на четвъртия спират да се движат колите по улиците. Even пешеходците се движат трудно, because както ми разказваше Nana Vickie, навън не можеше дори да видиш собствената си ръка като в дигнеш пред лицето.

Мъглата си заминава след четири дни. След още 10 дни си заминава и Елизабет – сестричката на баба ми. Бебето умира от бронхопневмония, която лекарите в началото приписват на епидемия от инфлуенца. В последствие се установява, че extremely многото смъртни случаи на деца, старци и хора с белодробни заболявания се дължат на отровния въздух during The Great Smog of London.

В последствие властите във Великобритания цялостно променят политиката си по отношение на замърсяване на въздуха. Приемат се редица закони, променят се цели индустрии, дори отоплението на твърдо гориво е забранено в Лондон. Моята баба, обаче всеки път, когато разказваше историята за Големия смог, винаги отделяше най-много внимание на мъничките ръчички на малката Бети, за това как все не й я давали да я гушка и колко много я е ненавиждала заради вниманието, което й отделяли родителите им. И накрая винаги се разплакваше.

PS.

I am Конан Дъфи, искам да пиша за туризъм, за това колко хубава е България и да го правя с чувство за хумор. От 6 до 10 декември 2019г. (цели 67 години по-късно) в София, това беше невъзможно.

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Британския бежанец: И коронавирусът не успя да завладее Шипка

Hallo приятели,

За 37-ми път ви съобащавам, че името ми е Конан Дъфи и сън имигрант от Великобритания, който обикаля забележителностите в новата си родина България и описва приключенията си тук. Well, this time за първи път смятам да ви разкажа как не отидох на някое интересно място. Yes, you are right имам предвид връх Шипка.