Британският бежанец: Моля, кажете не на шега

Британският бежанец: Моля, кажете не на шега

- Конане, ставай бързо! Ева проговори! Каза „тати“ ето, виж!
- Наистина ли проговори? Хайде, кажи „тати“ my precious. Кажи, моля те да те чуя.
- Първоаприлиска шега, глупендер такъв. Къде си виждал 9-месечно бебе да говори. Та тя още не може да ходи.

Ето, така започна за мен днешния ден mate. Не веднъж съм разkазвал, че съпругата ми Добромира Дъфи проявява праволинейна нетърпимост към глупавите ми шеги, но за сметка нa това тази миловидна на външен вид, благовъзпитана и същевременно способна да псува като ливърпулски докер, когато я засекат на кръстововищe, жена се оказа дяволски committed на традицията да се правят брутални шеги по случай първи април.

Първоаприлските шеги според традицията в България, се правели за здраве. Yeah right! Кажете го на стомаха ми, след като тази сутрин се сблъска с кафе с 3 лъжици хималайска сол, която Додо предвидливо беше изсипала в захарницата.

Обичам practical jokes, в моята стара родина Великобритания също празнуваме April’s fool, но чак пък такъв ентусиазъм?!

Well, оказа се, че не е само Додо толкова тежко заразена с празнично настроение. Като отивах да хвърля боклука на слизане от асансьора съседа Данчо Таксиджията ме помоли да му задържа вратата. Трябвало само да отскочи до мазето, да вземе един голям кашон и да го натовари. След като 10 минути послушно държах вратата на асансьора отворена, чух познатия звук на запушена дизелова помпа от „Хюндая“ на Данчо и изтормозения писък на клаксона му. Ясно, още един шегаджия.

Истинският шок, обаче дойде коато наближавайки контейнера видях г-жа Геновева Константинова от гарсониерата на 11-ия етаж. Тя е пенсионирана учителка по латински от Класическата гимназия. Има очила с рогови рамки, лилаво велурено сако, винаги ходи с изправен гръб като гвардеец и ми говори на „Вие“.

Та въпросната г-жа Константинова, която винаги като я засека във входа и тайно си преглеждам ноктите дали са чисти, като ме видя, че приближавам и с възможно най-развълнувания глас, на който е способна ми каза: „Конан, убедена съм, че виждам издут портфейл на дъното на контейнера за смет. Бихте, ли погледнал моля Ви!“

Аз, разбира се моментално метнах торбата в съседния контейнер и се заврях в нашия почти до кръста, за да търся портфейла. След като няколко минути рових черупки от яйца, топки котешки косми и обелки от картофи си подадох главата, за да помоля г-жа Константинова за по-точни указания, тя само се усмихна. Демонстрира ми перфектно поддържаните си събни протези и каза: „Първоаприлска шега, миличък.“ Завъртя се се на пети с отмерено движение на точно 180 градуса и се запъти с маршова стъпка към блока.

След като си ударих два шамара и за всеки случай подуших използвания памперс, който в този момент държах, за да се върна в съзнание, ако eventually се окаже, че съм бил припаднал, се отправих към кварталното магазинче. По пътя се заех да разсъждавам кое в тази история най-много би накарало Додо да си мисли, че е първоаприлска шега – това, че другарката Константинова се е измайтапила или че ме нарече „миличък“. При всички случаи реших, че няма смисъл да разказвам на жена ми тази случка. Не и днес.

В магазина всичко си беше нормално. That’s why никак не се усетих, когато продавачката Мими ми каза с най-нормален тон, че за 3 бири, пакет бакпулвер и опаковка течен сапун дължа 35 лева. Сметката била такава, защото заради Коронавируса шоково вдигнали цената на любимата ми бира по 8 лева бутилката. За щастие само секунда след като фииономията ми явно е придобила вид, все едно съм видял Her Majesty the Queen по бански да върти обръч във фонтаните пред НДК, Мими гърлено се изсмя ми призна, че това било първоаприлска шега.

По принцип не съм крайно тъп. Е, наистина по едно време вярвах, че The Hanson brothers (тия русите младежи от 90-те дето пеят „MMMBop”) са две момичета и едно момче, но кой ли може да ме обвини. Точно за това не успях да повярвам, че се вързах отново на първоаприлските лъжи и то от пияниците в градинката пред блока. Когато ги наближих вече си бях намислил да им поставя ребром философския въпрос на тези съвмременни мъдреци, защо българите чак толкова се превъзбуждат от този bloody 1-ви април. Само, че те ме посрещнаха с викове; „Кънчо, ти луд ли си, бе?! Защо си без маска? Не чу ли по новините, че пак въвеждат тотален lockdown и по улиците се ходи само с маска. Ей, сега дойде жандармерия с кучета и арестуваха Жоро от 1-ия етаж, понеже неговата маска на беше на носа.“
Всички бяха маскирани до очите, дори Станчо футболиста, който през цялата пандемия обяснява, че Covid19 е рептилска манипулация и са ни го спуснали само, за да могат Ротшийлд да заграбят залежите ни от злато в Трън.

Аз, of course,веднага извадих маската от джоба. Сложих си я чевръсто и се огледах притеснено за патрулки, като даже успях да отпия от бирата през маската. As a matter of fact, вкусът й стана леко по-приятен. В този момент цялата компания квартални философи прихна да се смее, свалиха маските взеха да се чукат за наздраве с пластмасовите чаши и да ми викат, че съм егаси балъка.

-Днес, Кънчо е 1-ви април. Ден на лъжата. Професионален празник на политиците. Вие, нямате ли 1-ви април на вашия осран от чайки остров.
-Да, бе на политиците. На тях тази година празника им е 4-ти парил, когато са парламентарните избори.
- Те след това ще празнуват – 4 години келепир. Я, ги виж вашите хубостници, какви шеги си правят с избирателите цял мандат. Видя ли как са ремонтирали Западния парк. Истински шегобийци
- Щото пък от опозицията са цвете за мирисане. Оня ден един от „умните и красивите“ написал донос до работодателя на някакъв нещастник дето го обидил във Фейсбука. Фашисти! И това, докато са опозиция. Можеш ли да си представиш какво ще стане ако хванат властта.
- Чакай, бе да не са само тия михлюзи опозиция. Я, виж каква мощна опозиция си има в парламента.
-На тия пък 1-ви април им е 365 дни в годината. Егаси смешниците!

Оставих ги да провеждат предизборни дебати. Все пак съм британец by origin, а ние британците очевидно не разбираме нищо от политика. Вижте, кой ни е министър-педседател, все пак.

Пред входа, Петров от апартамента под нас ме помоли да му задържа вратата, че трябвало да внесе един телевизор, който бил в колата. Погледнах го уморено, казах му няма проблем (Да бе, не съм чак такъв балък) и в момента, в който се скри зад ъгъла тръшнах вратата и се качих в асансьора. Когато слязох на площадката на нашия етаж, чух дски псувни през отворения прозорец. Погледнах и видях Петров с най-голямата плазма прозивеждана ever в света, в ръце да стои пред затворената врата на входа и да се чуди какво да прави. Това им е проблемът на първоаприлските шеги – не всичките са шеги.
След като не успях да почерпя мъдрост от кварталните влъхви защо 1-ви април е на такава почит в България, се прибрах леко обезверен в къщи. От Додо obviously днес не мога да очаквам нищо сериозно. Все пак ме посрещна с блеснал поглед на вратата и ми каза, че братовчедка й Стефка току-що й се обдаила да й каже, че си направила PCR-тест и излязло, че е бременна. As a matter of fact, ако познавате Братовчедката Стефка ще оцените, че тази шега е really достоверна. Все пак Братовчедката Стефка си бръсне веждите и след това ги рисува с молив.

Отказвам се да се образовам по темата за българските традиции на Деня на шегата. В интернет има сaмо bunch of bullshits. Докато пиша тези редове, пък Додо се появи с писъци държейки един от памперсите на Ева доволоно натъпкан с тъмнокафяво ако. Разпищя се, че детето има разстройство и докато се усетя ми изсипа омазания памперс в скута, отърка си оцапаните ръце в лицето ми и на фона на моите писъци с най-доволно глуповатата усмивка си облиза кафевите пръсти. Течен шоколад. Памперс намазан с течен шоколад!

Сега отиваме да обядваме в един lovely ресторант с лятна градина. Ако, разбира се, не се окаже, че отварянето на заведенията също е било първоаприлска шега. Вие, ако знаете интересни истории около традициите за 1-ви април в България, пишете ми моля ви.

Аз, на днешния ден съм сигурен само в едно – довечера, когато бебето заспи, ако Додо каже, че я боли глава, това със сигурност няма да е истина.

PS: Можете да ограмотите бедния британски бежанец за българските традиции на Деня на шегата, на Фейсбук-страницата му:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.