Hi guys,
Аз съм вашият верен пътеводител из красивите кътчета на България Conan Dumphie (M is silent) и този път не съм зареден с празнична патриотичност, типична за новоизпечен българин, а с чист British мързел. Oт този вид британски мързел дето може да те накара да излезеш от Европейския съюз, но да не си направиш труда да вземеш с теб Шотландия if You know what I mean.
Hi guys,
Аз съм вашият верен пътеводител из красивите кътчета на България Conan Dumphie (M is silent) и този път не съм зареден с празнична патриотичност, типична за новоизпечен българин, а с чист British мързел. Oт този вид британски мързел дето може да те накара да излезеш от Европейския съюз, но да не си направиш труда да вземеш с теб Шотландия if You know what I mean.
По темата за политическия мързел вие българите напоследък давате пример за противоположното- пословичната българска трудолюбивост (what a bloody word). В рамките на 3 месеца ще правите избори за едно и също, а след още 3 месеца още едни избори. Толкова обичат да се трудят българските политици, че като ги изберете веднъж, те ви казват – не, изберете ни отново. Политическата ситуация в България малко ми напомня на онзи виц дето Чапай и Петка имали едно шише водка, обаче им било съвестно да се напиват посред бял ден и Чапай предложил да теглят чоп. Той ще скрие водката в зад гърба си и ако Петка познае в коя ръка е, само тогава ще я изпият. Скрил, Чапай водката зад гърба си, а Петка предположил: „В дясната ръка“. Тогава Чапай го погледнал укорително и му казал: „Мислѝ, Петка! Мислѝ!“.
Но, не за политика съм дошъл да ви говоря, все пак идвам от страна, в която доказано не разбираме от политика. Макар че on the other hand вече 2 години живея в държава, в която всеки, absolutely всеки разбира от политика. И от футбол. Затова и си насрочихте изборите в деня на финала на Европейското първенство по футбол. Ha-ha. Но както знаете аз не съм се преселил в България омъгьосан т страхотните ви политици, а заради неземните красоти, които историята и културата ви предлага. Затова и съм си поставил за цел да събера печатите от 100-те Национални туристически обекта, а пък покрай тях и да обиколя още повече gorgeous забележителности, с които можете да се похвалите.
Колко по-хубав повод да наваксам с печатите след тази студена и пандемична зима, от 10-те поредни (well, 10 с малко бонус) почивни дни покрай Великденските празници. Unfortunately, всичките ни планове за гостуване на многобройната и пръсната из цяла България фамилия на съпругата ми Добромира, се провалиха с гръм и трясък след като ден преди ваканцията установихме, че сме били контактни на заразен с Covid 19. Обясниха ни, че трябва да изчакаме поне 3-4 дни преди да си направим тестове, които могат да са достоверни, а дори и да са негативни(както се оказа по-късно) пак е добре да се изолираме поне за няколко дни, за да не покажем симптоми на заболяването.
Така уговорките ни с братовчедите на Додо и резервациите ни за хотелите бяха отменени и ние останахме да мързелуваме в къщи. Not so bad at all, бих казал. Тъй като нашата baby Ева най-сетне посвикна с растежа на зъбите и взе по-рядко да изпада в среднощни истерии. Така и ние с майка й успяхме 3 пъти поред да спим почти цяла нощ. През деня пък упорито наваксвахме с изостаналите книжки и сериалите по Netflix, докато Ева се търкаля по килима и целенасочено разкрива всеки необезопасен ръб в дома ни и методично се опитва да го разбие с главата си.
Finally, на третия мързелив ден малко взе да ни писва бездействието. А и негативните резултати на PCR-ите ни ни дадоха допълнително самочувствие за един one-day trip сред природата. Потърсихме възможно най-далечното от София място, което можем да посетим в рамките на един ден и аз се сетих за старата ми мечта да видя на живо Трънското ждрело.
Ждредлото на река Ерма a.k.a „Трънското ждрело“ е magnificent речен проход през скалите на планина Руй. Само звучните думи „ждрело“, „Ерма“ и „Руй“ бяха достатъчни за Додо да изпадне в див кикот и да пожелае да посети тези магически звучащи места. Аз пък като истински българин бях се амбицирал да ги посетя заради известния пътепис на Алеко Константинов „Какво? Швейцария ли?..“. Алеко Константинов, as You know, освен с хумористичните си разкази за Бай Ганьо е известен и като основател на туристическото движение в България, also е автор на едни от най-впечатляващите пътеписи за българските(а и не само) забележителности, които е посетил.
Exactly, гледката на Трънското ждрело е поводът великият писател да напише гениалната фраза: „В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!“
Не мисля, че някой може някога да направи more inspiring описание на тази природна забележителност. Затова ще се опитам да ви разкажа за моите лични преживявания по този красив маршрут.
Като за начало пътят от София до Трън ни отне почти цялата сутрин. Навигацията показва, че разстоянието е само 85км., като 20 от тях са по магистрала. По-внимателно вглеждане, обаче ви дава да разберете, че това кратко разстояние ще в иотнеме 1 час и половина. И наистина е така! Пътят actually не е лош, но дори и да се стараеш да караш бързо, някак си не успяваш да вземеш разстоянието за по-малко от час и половина. Дали because of честото минаване през села, дали заради живописните гледки или просто заради неусетното спокойствие и монотонност, които те обземат, докато шофираш из тези красиви и разнообразни местенца в посока Трън.
С наближаването на ждрелото, планинският пейзаж става все по-осезаем. Времето също става по-хладно. Преди отбивката за самата екопътека има няколко къщи – нещо като вилна зона I guess. Интересното е, че още преди да видиш самата забележителност можеш да получиш печат за това, че си я посетил. Да, забравих да ви кажа, че Трънското ждрело е под номер 39 в 100-те НТО. Печатът се намира не в някоя хижа накрая на екопътеката, а в магазин за конфитюри и хранителни продукти, местно производство по пътя преди екопътеката.
След като получихме печат, че сме били на Ждрелото на река Ерма, пристигнахме и на самата дестинация. Като минете през поредното мостче над реката, отбивате на един паркинг край брега и там от поляната започва самата екопътека. Иначе на самата поляна има няколко малки будки за скара, бира и сладоледи, а покрай тях беседки и места за барбекю.
Като прегазите следите от човешка цивилизация, виждате доказателството за природната уникалност. Точно тук където реката влиза в планината (or more specific си прорязва път през нея), тук на това магическо място Алеко е възкликнал: „Какво? Швейцария, ли?“
Огромните скали са разсечени сякаш с нож през средата и между почти отвесните им ръбове, реката си тече спокойно сякаш не й е отнело хиляди години да си проправи път през тези камъни.
Знаех, предварително, че екопътеката през Трънското ждрело е сравнително трудна. Минава се по тесни планински пътеки, пресичат се няколко дървени моста, а по някое време дори се минава през камени тунели през планината. That’s why завързахе бебето в раницата на гърдите ми, Додо нарами раницата с провизиите и тръгнахме по козята пътека минавща по скалистия бряг на реката.
Красивото ни и опасно приключение свърши само 10 минути по-късно. Оказа се, че още първият дървен мост по маршрута е разрушен от пролетните дъждове и е затворен за ремонт. Все пак слязохме до моста. Честна дума mate, дори и да беше отворен за преминаване, не съм сигурен, че бих посмял да мина по него. Не и с бебе завързано за мен. Не и без памперс, с който аз да съм обезопасен.
Върнахме се на поляната край брега на реката и си разпънахме едно одеало, на което да си направим пикник. Чухме от другите туристи, че ако се върнем няколко моста на зад по асфалтовия път, probably има отбивка, която води с кола на другия бряг, по-напред по екопътеката.
Искахме след като се нахраним да потърсим алтернативния маршрут за екопътеката. Искахме, но нямахме желание. Прекарахме целия следобед в мързеливо излежаване на поляната в подножието на Трънското ждрело. Ева се забавляваше да прави замъци от рохкавата пръст край нас, а ние с майка й се припичахме на слънце. Всеки път, в който през ума ни минеше мисълта „Защо, за Бога бихме 100км, път, за да лежим на поляната край реката: просто вдигахме поглед към скалите и всичко придобиваше смисъл. При всеки повик на съвестта ни, че сме тръгнали на поход и е wasting of time да мързелуваме, вместо да обикаляме по някакви забележителности, в главата ми прозвучаваше: „В този момент ще въздъхне ли някой за Тирол и Швейцария, че да го цапна по устата!“
Прекрасно е да катериш планински пътеки, да дишаш чист въздух и да обогатяваш съзнанието си с гледки на различни природни феномени. Никак не е лошо, обаче и да си лежиш на тревата, да слушаш ромона на реката и да се възхищаваш на тази гледка, която буквално е под носа ти.
По този повод прословутите комици от НЛО са даже още по-категорични:
Казал ми е свако Цако:
"Имаш крава, пиеш мляко.
Стой си, Стойчо, в България,
майната й на Швейцария!"
PS.
В Трън има още забележителности. Ако искате да разберете коя друга посетихме, последвайте Фейсбук-страницата ми.
Монитор
