З дравейте pals
Бързам да ви разкажа за последното ми journey из красивите природни забележителности на България, докато времето още е хубаво. Затова ще пропусна как на мен британския преселник в „Овча купел“ Конан Дъфи, съседите от блока frequently ми измислят прякори като Кънчо от Лондон, Конан Бежанеца and so on. Убеден съм, че вече знаете, че с жена ми Добрмоира си имаме 3-месечно бебе и макар и да събираме печати от 100-те национални туристически обекта, recently се стараем да подбираме дестинации, които са подходящи за тикане на количка.
Здравейте pals
Бързам да ви разкажа за последното ми journey из красивите природни забележителности на България, докато времето още е хубаво. Затова ще пропусна как на мен британския преселник в „Овча купел“ Конан Дъфи, съседите от блока frequently ми измислят прякори като Кънчо от Лондон, Конан Бежанеца and so on. Убеден съм, че вече знаете, че с жена ми Добрмоира си имаме 3-месечно бебе и макар и да събираме печати от 100-те национални туристически обекта, recently се стараем да подбираме дестинации, които са подходящи за тикане на количка.
Не, няма да ви занимавам с тези подробности, тъй като докато пиша тези редове навън времето все още е pleasant, но според дългокраката Beauty от прогнозата по Нова ТВ, всеки момент се очаква да стане преобладаващо с купесто-дъждовна облачност. As a matter of fact, когато четете това, лятото на 2020г. може вече безвъзвратно да си е заминало (сякаш на някого ще му липсва) и опциите за разходка сред природата да станат невъзможни като подписването на адекватна сделка между Борис Джонсън и Европейския съюз.
Бързам с историята also, защото наближава поредното кърмене на Ева (Boy, за последните 3 месеца това бебе sucked more tits than me in Highschool!) и нямам много свободно време. Въобще напоследък нямам особено много свободно време at all. Поради тази причина и маршрутите, които си набелязваме за trip се оказват неизпълними.
Последният for example, трябваше да обхване природните красоти на Ловешка област и да включи класическите дестинации Деветаки cave и Крушунските водопади. От това, което видях в интерент е достатъчен един ден за разходка и до двете места, а от София пътят е about час и половина.
Well, it isn’t exactly true. Повече от 3 часа ми трябваха да се дотътрим до ловешкото село Крушуна, за което този път нито бебето, нито аз имахме вина. Просто пътят дотам е ужасен, претъпкан, заради почивните дни и осеян с ремонтиращи се участъци и задръствания. I have to admit също, че навикът ни да тръгваме на път почти по обяд, също не помага за добрия time management, но да не издребняваме.
Иначе Крушунските водопади са известни със своята неземна красота, а пък Деветашката пещера с това, че Силвестър Сталоун и Арнолд Шварценегер са счупили там гнездата на няколко прилепа, докато снимат поредния си филм. За последното не мога да гарантирам, че е така, тъй като не успях да стигна дотам и да интервюирам нито един molested прилеп. Но за красотата на водопадите се подписвам с две ръце.
Макар че, когато стигнахме до началото на екопътеката, никак не останах с впечатлението, че сме сред природата. Огромен паркинг, обрагден от ресторантчета и кепабчийници, дървен портал с кабинка и касиер на входа. Actually, за пръв път плащам такса, за да вървя по екопътека. On the other hand, за пръв път вървя по екопътека, която е асфалтирана. Ако мислите, че останах разочарован от природните забележителности, обаче жестоко се лъжете. Истина е, че first impression беше заблуждаващо. Веднага след входа попаднахме на алея с магазини за сувенири, още един ресторант и гигантски басейн с pool bar и шезлонги, точно както си му е редът. По красивите асфалтирани алеи нагоре към водопадите, видях няколко други ресторанта, а също така и хотел. Всичко беше красиво, поддържано и направено приятно, но никак, ама absolutely никак не напомняше на екопътека сред дивата природа, a по-скоро на приятен почивен комлекс край гората. Поддадени на тази заблуда и ние тръгнахме с количката по равните алеи, чудейки се къде по дяволтие са freakin’ водопади. Няколкостотин метра по-нагоре, обаче след поредната кръчма с изглед към реката, беседка и пейки се озовахме на истинската екопътека. И тук количката стана излишна. So, както гласи поговорката популярна сред висшите слоеве на английската аристокрация: „Който е прост, трябва да е як“. That’s why, батко ви Конан набързо подкара бебешката количка, обратно към паркинга, прибра я в колата, също толкова бързо взе вездесъщата ергораница и в свински тръс пристигна до жената и детето, които го чакаха, за да продължат заедно разходката. Екопътеката се оказа кратка, никак не трудна за ходене и доста добре поддържана. Както научих по-късно, преди 5-6 години тук наистина е било диво местенце с типичните позахабени екопътеки. Станал е, обаче инцидент, при който скала до водопада се е срутила и са загинали няколко туристи. Оттогава, екопътеките са сериозно редуцирани, поддържат се редовно и I guess, същите хора, които се грижат за местността са направили и малкия курортен рай в подножието му.
Но колкото и кратък да е маршрутът на екопътеката mate, това място е просто нереално! Първите няколко водопадчета нагоре по пътя са истински живописни и са достойни да изхабят батерията на телефона ти от селфита. Синият вир, обаче е място, за което един живот няма да ти е достатъчен само да го съзарцаваш.
Каскадата от водопади край Крушуна се нарича бигорна или травертинова. Така се казват уникалните скали, които се образуват от отлагането на калциев карбонат от минерални или термални води по тях. От такива скали са направени Колизеят в Рим и Базиликата „Свети Петър“. Находища на травертин има в уникални с красотата си места като Йелоустоун и Памуккале. Well, тези магически скали са в основата на неземната красота и на Крушунските водопади.
Despite the facts, обаче аз все още не мога да повярвам, че това място е истинско. Не знам дали сте чели „Хобит“, но аз имах едно илюстровано издание като малък и точно там съм виждал картинки на такива магически места, които вингаи съм смятал, че са плод на развинтената фантазия на някой миниатюрист. Човек с много свободно време, излишни цветове моливи и доста често богат запас с алкохол.
Когато седиш на брега на Синия вир, при Крушунските водопади, не просто очакваш някой елф да излезе от храсталаците отзад и да заведе своя еднорог да пие вода от бистрата река. Не mate. По-скоро е вероятно същият този елф да пусне юздите на еднорога да дойде при теб, да ти подаде магическия си смартфон и да ти каже: “Брат, снимай ме тук, моля те, че това място е нереално.“
Well, елфи не видяхме нито тук, нито на горе по пътя към дървеното мостче, намиращо се под най-големия водопад. Видяхме, обаче адски много туристи с черни прилепнали тениски, къси подстрижки, диагонални чантички и придружителки с ластични клинове и нарисувани вежди. В този ред на мисли, не само флората, но и фауната тук е богата на представители на фентъзи-митологията.
Времето, обаче ни пристискаше, а и Ева, все повече натежава с времето в тази ергораница. Затова пропуснахме отклонението на екопътеката към Тайнствения водопад и пещера Маарата. Прекарахме, обаче приятен край на следобеда на пейките край басейна и се зарекохме, че ще дойдем пак, дори и с нощувка.
More than interesting беше обаче, че на касата в началото на екопътеката се оказа, че бият печати от 100-те национални туристически обекта. Тази новина, ни свари literally неподготвени, тъй като не си бяхме взели книжките. Като опитни печатосъбирачи, обаче вече знаехме, че можем да помолим да ни ги бият на едно листче, което да си изрежем и залепим после в книжката. Така и напраихме. Real surprise, обаче се получи, когато се прибрахме и отворихме книжктие. Оказа се, че там няма място за печат от Крушунските водопади. Вече знам, че книжките ги преиздават през няколко години и са в леко различни editions, затова не се знае нашите от кое поколение са. Истинският guide за 100-те НТО, обаче винаги ми е бил сайтът на Българският туристически съюз. Там има подроебен списък с информация на всичките обекти. Не и на Крушунските водопади, обаче. Когато разгледах самия печат видях, че е с логото „Опознай България“, което е именно на това движение в БТС, което отговаря за обектите, както и номер 30Г. На нашите книжки имаше само номера 30 и 30А (с букви usually се обозначават допълнителни обекти, които по-късно са добавени в оригиналния списък) който е посветен на пещерата Деветаки. Истинската мистификация, обаче е че на сайта на БСТ тази пещера е с номер 30В. Also има обект с номер 30Д (Пещерния дом в Карлуково), но няма обекти с номера 30А, 30Б и 30Г, както би било логично.
Излиза, че Крушунските водопади не само изглеждат нереално, ами и според регистрите на Българския туристически съюз те просто не съществуват.
Кой ли тогава ни удари печати на входа? Дали пък не е бил някой елф?
PS.
Ако ви харесва тази история споделете я с приятел. Можете да го направите като изпратите линк от Фейсбук-страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Монитор
