Nice to meet you приятели!
Въпреки че these days не е много приятно да срещаш хора, когато си англичанин. Особено, ако тези хора не са англичани. You know, Европейското първенство приключи миналата седмица и то по начин никак не приятен за моята бивша родина Великобритания.
Nice to meet you приятели!
Въпреки че these days не е много приятно да срещаш хора, когато си англичанин. Особено, ако тези хора не са англичани. You know, Европейското първенство приключи миналата седмица и то по начин никак не приятен за моята бивша родина Великобритания.
Не само, че загубихме жалко на дузпи, ами и неуважителното поведение на нашите футболисти след мача. После пък неуважителното поведение на феновете към другите фенове и расистките обиди към собствените ни футболисти. Англия не е много обичана от другите футболни нации at all, а след края на Euro 2020 въпреки че за пръв път стигнахме до финал не само, че не направихме нищо, за да станем по симпатични на останалия свят, ами напротив - намразиха ни още повече.
Да не ви разправям какъв почетен шпалир от подигравки получавам от пияниците пред блока ми в „Овча купел“ всеки път, когато излизам и се прибирам в къщи. При това по всяко време на денонощието. Миналата вечер for example ми се наложи в 1 след полунощ да купувам от аптеката мехлем за венци на Baby Ева. В мига, в който отварях входната врата, за да вляза в блока чух от тъмнината дружеско подвикване: „Ей, Кънчо браво бе как уцели вратата от раз, а вашите футболисти не успяха“, последвано от високоградусен смях.
Така минавата дните ми напоследък - понасям на луничавия си имигрантски гръб всичкия справедлив гняв насочен срещу цяла Англия. Признавам, че се опитах да отвърна няколко пъти на атаките с контра шеги по повод резултатите от парламентарните избори в България – събитие, което се случи в същия ден, в който Англия загуби от Италия и донесе също толкова поводи за радост на българите, колкото и на англичаните. Well, защитата ми чрез атака не ми се получи особено добре. Дали, защото наследствения ми имперски манталитет не може да възприеме как може хората да не отидат да гласуват и в същото време да се подиграват толкова жизнерадостно на тези, които са гласували, че са тъпаци. При положение, че тези „тъпаци“ на практика са избрали хора, които ще управляват и „умниците“.
Както и да е, obviously не ме бива много в заядливите забележки и затова реших да се опитам да спечеля благоразположението на българските ми сънародници по традиционния начин, който поне досега, ако съдя по коментарите на читателите, ми се получава. А, именно да ви разкажа за една magnificent българска забележителност, за която most probably и вие самите не сте чували.
Става въпрос за случайното ми посещение в един музей на тръгване от Бургас. As You know, преди време предприехме с моето семейство пътешествие с кемпер по Южното Черноморие и природен парк Странджа. За вълшебните места, които открих там вече съм ви разказвал. Но си пазех специален случай да ви опиша и посещението ми в Дебелт.
Well, не съм влизал exactly в Дебелт, а по-скоро минах по околовръстното. Ама, я ми кажете все пак дали нещо ви говори името на това село? Дали би ви хрумнало въобще, че в Дебелт има забележителност, която да си струва да видите?
Има и аз я открих напълно случайно.
Всичко започна, когато се скарах с nice lady от навигацията. На тръгване от Странджа бях твърдо решен да не се връщаме до Бургас и оттам да хващаме магистралата. Харесах един третокласен път, който според картата се движи право на изток и по някое време стига до град Средец, а оттам вече можехме да поемем по основния маршрут. What an adventure, а? Не така смяташе, обаче навигацията на телефона ми. Почти през цялото пътуване до отбивката за този shortcut, навигацията, автоматично ми спираше маршрута, който бях задал и ме пращаше в Бургас. Аз, периодично сменях маршрута, псувах на 2 езика гадните корпорации, които са завладели смартфона ми и вземат решение вместо мен и бях твърдо решен да не позволявам на Лари Пейдж и Сергей Брин (създателите на Google) да ми казват кога ще ходя и кога няма да ходя в Бургас.
Eventually, стигнахме до разклонението за този планински път, по който твърдо бях решил да поведа скъпото си семейство и още по-скъпия кемпер под наем. То не беше точно разклонение, а една отбивка от главния път, след която не се виждаше шосе а кална просека през гората. Пред нея пък дежуреше полицейски патрул, който ме изгледа extremely притеснено как дадох ляв мигач и се подготвих да поема по тази лунна пътека. Здравият разум все пак ме накара да спра и да попитам полицаите, това ли е пътя, който търся понеже навигацията от 1 час ми казва да не ходя по този път, а да отида в Бургас. Пък аз в Бургас не искам. Полицаите ми обясниха, че този път не е точно шосе, а дърварски маршрут, по който се движат само камиони и трактори за дърва и те самите продължават да се чудят защо този път все още не е изтрит от картата.
So, поех безславно към Бургас, победен от навигацията (която имах чувството , че всеки момент ще ми се изхили подигравателно и ще ми каже „аз нали ти казах“), но гордата ми британска кръв текла в жилите на велики мореплаватели не ми даде мира, докато не си обещах все пак да не се качвам по магистралата от Бургас за София, а известно време да карам по успоредния второкласен маршрут.
Така пътят ме отведе край Дебелт, mate. Това е голямо село на 10-ина километра от Бургас, макар че както научих по-късно е по-правилно да казвам, че Бургас е град, който се намира близо до древния град Деултум.
Точно преди отбивката за Дебелт, видях табела с надпис Римски град Деултум и реших да спра да видя за какво става въпрос. Додо и Ева за щастие бяха заспали в кемпера, така че въпросът ми „искате ли да спрем тук и да разгледаме“ срещна мълчаливо съгласие.
Оказа се, че разкопките на римското селище не са достъпни за посетители, но пък точно пред тях беше направен доста приветлив и богато аранжиран музей с артефакти намерени в Деултум.
Деултум, mate е град основан от ветерани от славния VIII Августовски легион. Това е легионът сформиран от Цезар, с който той води прословутите Галски войни, спечелва си интергалактическа слава, завръща се в Рим, става император и една от най-известните исторически личности ever, толкова популярен, че кръщават салата на негово име.
The point is, че това е легионът, който смачква от бой Астерикс и Обеликс (да в истинската история не точно като в комикса), спечелва славата на Цезар, после помага на Октавиан да набие конкурентите си Марк Антоний и Секст Помпей, докато накрая тази армия става толкова влиятелна, че на практика тя обявява Веспасиан за император.
Веспасиан mate, е един от любимите ми римски императори. Това е пичът, който от син на събирач на данъци става император при това такъв, който възражда мощта на Римската империя. Веспасиан е този, който налага такса за ползване на обществените тоалетни в Рим, а когато синът му се възмутил от това, взел една шепа жълтици тикнал му я под носа и казал: „Не миришат, нали?“ Оттам и култовата фраза „Парите не миришат.“ От същите тези пари пък, Веспасиан успял да задели достатъчно, че да построи Колизеума в Рим.
С един от първите си декрети като император Веспасиан праща прословутия VIII легион в земите на днешна България. Дава им крепостта Нове (край Свищов), а след това позволява на ветераните да се заселят в Деултум.
Така близо до брега на Черно море (счита се, че тогава бургаските езера са били залети от морето и по-късно са се заблатили) най-коравите римски войници си правят град. При това доста модерен град. С терми с подово отопление по последен писък на римската мода. Със здрави укрепителни съоръжения. На римските легионери толкова им пораснала работата, че по едно време си построили укрепителна кула на самия морски бряг, която да пази от вражеска флота. Тази кула ( от латински Бургус) дала началото на днешния град Бургас.
Well, ако трябва да бъдем честни и край Деултум и край Бургус е имало още по-древни тракийски селища, но те са изчезнали преди това, а и както казват журналистите защо да раваляме хубавото заглавие с фактология.
Факт е, обаче че с преместването на столицата на Римската империя в Константинопол, Деултум става още по-важен град. Толкова важен, че по-късно Хан Крум сън не го лови, докато не го завладее и изрита византийците оттам. Деултум става важен граничен и митнически пункт межву Византийската империя и Българското царство. Толкова важен, че хан Омуртаг започва от него да строи прословутия защитен вал Еркесия, който стига чак до долината на река Марица. Не сте чували за Еркесия ли? Shame on You! Това защитно съоръжение представляващо изкоп с ширина около 7м. и насип с ширина около 15м и височина поне 2м., което е било дълго 142км. Едно от най-впечатляващите защитни съоръжения в Европа, Еркесия е по-дълга от famous Адриановия вал във Великобритания. При обиколките си из новоосвободена България, Константин Иречек открива участъци от Големия окоп и пише, че той е достатъчно дълбок, за да мине по него конник без да се види от разстояние. Еркесия е изградена с изкоп от южната страна на насипа, което ясно говори, че е съоръжението е създадено да пази българската територия от нашественици от юг.
It turns out, че тази местност между Странджа, Сакар и Бургаския залив е доста важна от гледна точка на историята. Not to mention, че попаднах на една теория, че Цар Борис I е приел християнстовто именно в Деултум, където е посрещнал най-напред на българска територия делегацията от Константинопол.
И макар в наши дни в този район даже път да няма като хората, покрай Деултум пътят е хубав. И definitely си струва да слезеш от магистралата поне за малко, за да попаднеш на някое такова интересно място с любопитна история.
PS.
Аз съм Конан Дъфи и чак след като прочете тази истроия съпругата ми Добромира разбра, че сме спирали по пътя на връщане от Бургас. Ако вие искате да научите за други интересни спирки от нашите пътувания посетете Фейсбук-страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Монитор
