Британският бежанец: Капитаните срещу генералите

Британският бежанец: Капитаните срещу генералите

Здраве желаем, mate!

Честит ден на храбростта, happy имен ден на всички Жоровци и Гошовци (както го предпочитате), мир на праха им на всички агнета и най-вече честит празник на Българската армия!

These days бая почивни дни се събраха и аз също използвах хубавото време (it’s true, че не е слънчево постоянно, но всяко свободно време е хубаво време) да обиколя тук и там. Не успях където исках, но пък успях да стигна до други места, които не съм и предполагал, че искам. Whatever, ще ви разказвам през следващите четвъртъци. Сега мисля, че не е особено original да ви давам акъл къде да ходите през почивните дни, тъй като половината от тях вече са минали, probably вече сте си намерили приятно кътче за отдих и I hope четете тези редове излегнати на някой хамак или пък шезлонг.

That’s why реших да обърна внимание на един друг аспект от днешния празник. Не, че поводът отново не е мое пътуване из българските забележителности, но по-интересното е не какво точно видях, а какво научих след това.

Ходихме в Гургулят, mate. Знам, че името на градчето звучи като нещо, което моята 11-месечна дъщеря би казала, когато иска да си поиграе още малко с дистанционното на телевизора, но actually Гургулят е свързан с много славен момент от българската военна история. В тази местност са се водили решителните боеве от Сръбско-българската война през 1885г. и that’s why тук е построен огромен паметник монумент, наречен „Пантеон на безсмъртните чеда на Майка България“.

I I must be honest, научих за този монумент от снимки в интернет и понеже ми изглеждаше мега epic като декор от футуристичен филм реших, че ще е very cool да го видим на живо. Пантеонът е огромна бетонна конструкция с многоъгълна пирамидална форма, намира се на един епичен хълм и като го гледаш очакваш всеки момент на площадката пред него да се приземи космически кораб, а от вътре последните защитници на планетата Земя, въоръжени с лазерни картечници, да започнат да стрелят по прииждащите от кораба пришълци.

Вероятно далеч не съм единственият, който има подобни очаквания от това място и поради тази причина Пантеонът „Майка България“ е любим декор за видео клипове и обложки на албуми на всевъзможни рок групи.

Иначе Гургулят е градче близо до Сливница. Само, че не тази, за която The Lady от метрото тъжно обявява всеки път, че „влакът ще се движи до станция Сливница“. Градът носи същото име, но се намира на около 40км от София и горе-долу още толкова от сръбската граница.

Пътят до Сливница е сравнително лек и приятен, макар и да не е магистрала, за малко повече от 40 минути нервен столичанин с кола с автокаско може да го вземе. Минава се през целия град, а след това по адски надупчен третокласен път през няколко села се стига и до Гургулят.

Преди да стигнем до монумента, който както се оказа много хора погрешно наричат „Новото гробище над Сливница“, ние се отбихме до истинското Ново гробище над Сливница. Става въпрос за мемориал издигнат на мястото, за което Иван Вазов твърди, че се е водило сражението, което го е вдъхновило да напише безсмъртната си стихосбирка посветена на героите в Сръбско-българската война.

Мемориалът се намира на една нива извън Сливница в посока Гургулят. По черен път през поляните се стига до един огромен каменен кръст и мраморна плочка до него с изписани стихове на Вазов. От възвишението под кръста се открива толкова вдъхновяваща гледка, че и аз да бях български войник не бих позволил за нищо на света някоя друга армия да ми отнеме тези красоти.

Иначе по-прозаично погледнато, явно magnificent гледка вдъхновява други пориви в местните младежи и девойки, тъй като на полянката около кръста беше осеяна с търкалящи се по тревата мокри кърпички if You know what I mean.

От Новото гробище над Сливница има около 15-ина минути шофиране до Пантеона в Гургулят. Там гледката също е адски впечатляваща. Оказа се, че мястото е и доста популярно за туристи, тъй като на паркинга пред монумента имаше доста коли. Видях even група китайски туристи с фотоапарати! Самият мемориал на живо е също толкова впечатляващ, колкото и по видеоклиповете на метъл bands. Входът е напълно свободен. Има стъпала отвсякъде, а вътре по стените са изписани имената на сражавалите се във войната, а по средата каменна статуя на жена, която символизира „Майка България“. Около краката на стаутята има нещо като изворче, в което кой знае защо посетителите са решили да мятат жълти стотинки. Какво в този епичен каменен символ на благодарността на българите към саможертвата и смелостта на своите предшественици, предизвиква сълзливата романтика на фонтана Di Trevi, че да метнеш монети в него, нямам идея. Whatever, разходихме се (дори Ева, която прави упорити опити да спре да се държи като бебе, а да използва собствените си сладки криви крачета), наснимахме се доволно, поцъкахме с език, заради това, че монументът е оставен да се разрушава и решихме да си ходим. Точно навреме, понеже на излизане от пантеона видяхме снимачен екип да разгъва техниката за заснемането на поредния видеоклип. Не съм много убеден, че този път става впрос за рок група, понеже на паркинга се разминахме с огромна черна лимузина, а на предната й седалка се виждаше ярко руса и много гримирана „напомпана“ дама. Дето е казал поета: „Българио, за тебе те умряха.“

Хубава беше разходката, макар и да останахме гладни, понеже трудно намерихме хубаво ресторантче за обяд в региона. На мен друго, обаче не ми даваше мира. Каква точно е тази Сръбско-българска война, дето толкова много е впечатлила и Вазов, че има the communists след това, че да вдигнат този наистина впечатляващ мемориал. Чувал съм за военните подвизи на българите, за битката при Клокотница, за Черепа на Никифор, за опълченците при Шипка, Балканската война, за „Свалете знамената, минава ген. Вазов – героят от Дойран“ и т.н. Но Сръбско-българската война mate, до този момент не ми говореше много.

Хайде, ще кажете че на мен ми е простено, понеже съм foreigner, израснал съм в Лондон и едва от няколко години се пиша българин. Обаче и на своеобразния Съвет на старейшините – комшиите, които пият ракия на пейките пред блока, също темата им се оказа мъглива. А, те mate са капацитети по всичко. Могат да ти обяснят коя ваксина има по-слаб чип, защо принц Хари обърна гръб на Кралското семейство, какво слагат в сиренето, колко златни залежи има в Трън, коя е била любовницата на Чърчил, заради която е намразил България и още безброй теми, по които няма да намерите информация дори и в енциклопедия Britannica.

Но за Сръбско-българската война mate, никой нямаше категорични познания, дори и бегли спомени от часовете по история в училище.

А тази война е една от най-епичните в новата българска история!

Наричана е „Войната на капитаните срещу генералите“. Само това й име е достатъчно Netflix да отдели бюджет, колкото БВП на средна африканска държава и да снима сериал с поне две Oscar-nominated celebrities.

А войната се нарича така, заради bloody руснаци. Понеже те (както и всички Велики сили by the why) са били против Съединението на Княжество България с Източна Румелия, когато българите са го направили на своя глава и са изнервили всички съседни държави, руснаците са им казали „Sorry mate, оправяйте се сами“ и са си изтеглили офицерите, които до тогава са обучавали българската армия. Съответно в България най-ивсшия чин по това време е имал майор Данаил Николаев, който обаче по това време е главнокомандващ източнорумелийската милиция и през по-голямата част от войната е трябвало да се притеснява Османската империя да не нахлуе в България. Actually, точно Съединението ( 6 септември - един от „есенните почивни дни“, които usually ползвате да направите последно късно море в Гърция) е било причината за войната. Понеже всички (освен България) са били доволни от Берлинския договор, когато българите са решили да го нарушат и да си обединят двете територии, не само Великите сили, ами и балканските държави са се напушили, тъй като изведнъж се оказва, че България хич няма да е разпокъсана васална държавица, also като си приобищи една територия може скоро да погледне и към другите си земи, които са дадени на тях. Сърбия, обаче е най-вероломна (понеже Австро-Унгария тайно я финансира) и направо си обявява война. Тяхната 120-хилядна армия тръгва към западната граница на България, докато българите са си струпали армията на югоизток притесняващи се турците да не ги нападнат.

Well, турците не нападат България, но „комшиите“ си мислят, че ще могат набързо да си отчупят още от младата държава, останала без подкрепа от Русия. И имат известно основание да си мислят това. В този момент българската армия не само няма достатъчно офицери, ами няма даже униформи за войниците, а те и без това половината са доброволци и запасняци и освен със собствените си дрехи през по—голямата част от войната стрелят със старите си пушки от Освобождението.

На всичкото отгоре по-голямата част от и без това наполовина по-малката българска армия е на Източния фронт, и през тези 2 седмици на боеве сърбите не само надвишават в пъти броя на своите противници, ами във Видин например, почти през цялото време са се били само срещу доброволци и запасняци. 27-годишният български главнокомандващ княз Александър Батенберг пък е разчитал на опита на капитаните Атанас Узунов и Аврам Гуджев, както и на много български младежи прекъснали военното си обучение, за да се включат в боевете.

Well, войната наистина приключва набързо само, че не както сърбите са се надявали да направят парад в София, а докато са бягали обратно към Ниш. Хиляди трупове са осеяли баирите край Сливница и Драгоман, а страховитата команда „На нож!“ става запазена марка на българските войници и добива митичен статут за предстоящите след това безброй войни.

Благодарение на тази война, Великите сили се примиряват със Съединението на България. Well, княз Александър I е принуден да абдикира, но пък малко след това и наглия сръбски крал се налага да се откаже от престола си, заради унизителната загуба. Българската армия прави бойното си кръщене и доказва, че когато един народ има общ идеал и иска да защити себе си и дома си, няма сила (пък била тя и Велика) на света, която може да му попречи.

Исторически погледнато това е първата и единствената от общо петте (две Световни и две Балкански) войни, в който Третата Българска държава е участвала и освен слава печели и политически дивиденти.

Печели също и българската култура, заради великите стихове на Иван Вазов посветени на тези събития. Стихове, които стават емблема на смелостта на българските войници:

„Българио за тебе те умряха,

Една бе ти достойна зарад тях,

И те за теб достойни, майко, бяха..“

PS.

Признайте си, че и вие не помнехте нищо за „Войната на капитаните срещу генералите“. Ако не е така – sorry. Но, ако е така, дайте един лайк на Фейсбук-страницата ми.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

НАЙ-ГЛЕДАНИ