Британският бежанец: Как завладяхме Хисарлъка
4

Британският бежанец: Как завладяхме Хисарлъка

Здравейте fellas,

Аз съм Конан Дъфи британец by origin и българин по местожителство и съм истински щастлив, because най-сетне подновихме нашите обиколки из beautiful България за събиране на печати от 100-те Национални туристически обекта.

Последния месец беше труден не само заради bloody пандемия и ограниченията, ами и заради това very English weather, което се случи. Не знам, не знам. Това с дъжда definitely не е по моя вина. Аз съм тук вече повече от 2 години и съм виждал какво значи истинска красива българска пролет. Тази пролет в момента, обаче е като лоша китайска реплика на истинската. My beloved спруга Добромира, обаче никога не пропуска да се заяде с мен на основа етническа принадлежност, когато времето в България се развали. „Ето, домъкна британския си з*дник в красивата ми страна и докара лошото време с теб“, не пропуска да ме дискриминира Додо винаги, когато навън завали и се появят гадни облаци. Да не ви разправям какви обвинения са, когато се образува мъгла. Въобще, ако хелзинкския комитет е чуе какви ми ги говори в такива случаи направо ще си издейства финансиране за поне още едно десетилетие само на основание борба с езика на оразата спрямо бедния ви приятел Конан.

Well, за щастие по-миналия weekend времето се смили над нас, появи се слънце и обвиненията срещу мен бяха свалени. Затова решихме да направим един trip до магнетичния и изпълнен със забележителности град Кюстендил. Той се намира на около 100км от София, по-голямата част, от които са по магистрала и макар повечето забележителности да са с един и същи печат от 100-те НТО, however си струват да се посетят.

Top priority, разбира се, ми беше крепостта Хисарлъка. Който е чел другите ми истории знае за натрапчивото ми влечение към вашата богата и славна история и мисията ми да популяризирам позабравени факти от миналото на българския народ.

Колкото и да е странно най-ожесточените словестни битки в защита на българското културно богатство водя с кварталните мъдреци, които frequently пият домашна ракия на пейките пред блока ми в Овча купел. „Кънчо, не се прехласвай толкова по комунистическата пропаганда, която четеш в нашите учебници – България е на 13 века, но 7 от тях е прекарала в робство. На всичкото отгоре сме загубили и двете световни войни“. „Да, ама нямате загубена битка и пленено знаме!“. „Нямаме, ама нямаме и една дрвена крепост запазена като хората, навсякъде е изровен по един камък и после достроено с тухли четворки и бетон от пишман-археолозите ни“. „Нямате, защото камъните от тези крепости са вградени в къщите в околните села. Точно така Шкорпил е локализирал къде се е намирал дворецът Плиска. Това е впечатляващо.“

Честно казано обикновено губя тези спорове, защото българският ми не е толкова добър все още, а противниците ми до един са натурални българи по произход.

Whatever, крепостта Хисарлъка звучеше като идеален аргумент в следващия ми спор с пияниците пред блока в защита на славната българската история. Сторена е IV-Vв. по римски образец, а с лед това е укрепвана и разширявана от византийците. Намира се на едноименния хълм край Кюстендил, който пък от своя страна е много древно селище с богата история. Площта й е била около 20дка, имала е десетки бойни кули някои, от които са достигали 14 метра.

Крепостта е разрушена през 15в. от османците и е частично реставрирана едва през 2015г. Самият хълм също носещ името Хисарлъка пък векове наред е бил гол и обезлисен, докато в началото на 20в. известният лесовъд Йордан Митрев е организирал засаждането на цяла гора с иглолистни дървета. Благодарение на всички тези грижи в наши дни literally на края на Кюстендил започва лесопарк „Хисарлъка“, в който освен красиви алеи се намира едноименната крепост, местната Зоологическа градина и безброй атракциони за деца и възрастни.

Звучи като истински рай, Isn’t it? Само, че както е описано в Библията, така и в интернет навигацията на Кюстендил, достигането до рая е трудно, мъчително и изпълнено с безброй препятствия. Actually в Християнския рай може би е по-лесно да се стигне, понеже в Библията поне има точни указания за това, докато навигацията за крепостта Хисарлъка лъже. И след много лутане по кривите улички около града и липсата на всякакви указателни табели, може много лесно да те подтикне към изричането на доста небогоугодни слова.

Ние специално 2 пъти минахме покрай отбивката за главния вход на парка. Първо спряхме там където навигацията ни отведе. Оказа се гърба на някаква вилна зона, където точно между контейнерите за смет тясна алея води към гората. Докато се чудехме дали колата ни може да мине оттам и дали въобще това е автомобилен път, отгоре слезе любезен колоездач, който ни обясни, че по принцип е забранено, ама всички карат натам с колите, понеже било по-пряко.

Тези „всички“ не са се слбъсквали с моята Додо, която се превръща в див звяр, когато види автомобил да се движи по пешеходни зони. Веднъж с тичане успя да догони и спре патрулка по пешеходната алея на Варна и почти окова със собствените им белезници двамата полицаи вътре, доката успеят да й обяснят, че в момента гонят опасен престъпник и законът им позволява да минат оттам с кола. Да не ви разправям какво правеше с хипстърите с електрическите тротинетки, които по едно време бяха наводнили тротоарите на София.

Така че, заради фамилната ни обремененост ние решихме да търсим официалният маршрут до Хисарлъка. Намерихме го 1 час по-късно, след като уморени туристи в Осоговската планина ни казахада се върнем 2 километра назад и да хванем една отбивка покрай къщите, на която има рекламна табела на ресторант в лесопарка, но не и на самия парк.

Пред самата крепост има малък, но пък за сметка на това безплатен паркинг. От него започва красива градинка с пейки, която на практика се намира точно под носа на крепостта.

Хисарлъка някога сигурно е била непревземаема крепост. Построена е съобразено със стръмните наклони на самия хълм, а в наши дни макар и доста малко да е останало от нея се оказа непревземаема с детска количка.

Well, ние сме упорито семейство. Моите предци са обиколили планетата с кораби в търсене на свестен чай, а тези на Додо са успели на кръстопът между 3 континента да основат и съхранят цяла държава. Нашата наследница baby Ева пък хич не се трогва от ръбестата каменна настилка и факта, че през 50% от разходката се люшкаше като пиян моряк в продънена платноходка, понеже се налагаше да я нося с бебешката количка по безбройните стъпала.

Реставрираната част от крепостта беше красива, но не особено голяма. Качването в кулата беше забранено, а разглеждането на лапидариума (място, на което са подредени различни камъни и каменни предмети с археологическа стойност) беше екстремно. Причината е, че едва успях да удържа Додо да не откъсне ушите на едно дебело хлапе, което методично плющеше шамари на огромна антична делва, докато собствената му майка с особено хладнокръвие успяваше едновременно да нацупи устни, да сгъне ръка показваща знака V, а с другата да държи огомен смартфон декориран със заешки уши, с който да си направи селфи на фона на античната и средновековна крепост.

Ние, капитулирахме в Зоологическата градина. До крепостта има табела, която указва къде се намира, но аз лично бих ви препоръчал да не следвате тази табела. Не, че е грешна. Бога ми, това сигурно е единствената вярна табела в цялата област! Просто Зоопаркът изглежда доста тъжно. It is nice, че са го направили с безплатен достъп и алеите от парка водят направо между клетките на животните. Но самите животни mate, изглеждат адски недохранени и омърлушени. Особено лъвът. Не знам какъв му е точно проблемът. Или по-скоро не знам какъв не му е проблемът, понеже изглежда едновременно адски стар, системно недохранен, тежко болен и вероятно силно подтиснат от размера на „царството си“. Клетката му е не по-голяма от панелна гарсониера в Обеля или „кокетно тристайно студио с артистични скосявания на таваните“ в Манастирски ливади. Общо взето лишените от свобода престъпници в човешките затвори разполагат със съвсем малко по-малко жизнено пространство от Царя на животните в Кюстендилския зоопарк.

Махнахме се оттам и се отдадохме на едночасова refreshing разходка по алеите на лесопарка, докато разберем как да стигнем до детската площадка с къщичка на Баба Яга и безброй забавни атракциони. Немрихме с питане. Намира се над паркинга по една алея точно срещу крепостта. Мястото е приятно макар и осеяно с фасове и празни бутилки по земята. Ева много се зарадва на детския влак и най-вече на бебешките люлки.

Наоколо видяхме няколко работещи ресторанта, но решихме да обядваме в града, където имахме още няколко набелязни цели за покоряване.

Well, макар и да покорихме крепостта Хисарлъка, която е може би най-ценната културно-историческа забележителност в региона, доказателство за това (освен снимките и тези редове) нямаме, тъй като се оказа, че в магазина за китайски сувенири пред входа нямат печат за нашата книжка.

Finally се сдобихме с печат от Кюстендил, но това е една друга история, която ще ви разказвам друг път. Дотогава слушайте жените си и не минавайте с колите си по пешеходни алеи, защото е гадно. А и обикновено там е задръстено от паркирани коли.


PS.

Имам и Фейсбук-страница. Можете да стигнете пеша до нея на адрес: https://www.facebook.com/britanskiabejanec

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.