Британският бежанец: Как станах софийски пилигрим

Британският бежанец: Как станах софийски пилигрим

Hello guys,

Както probably вече ви е писнало да ви напомням my name is Конан Дъфи. Преди време емигрирах от Лондон в София, more specifically в Овча купел. С новосъздаденото ми семейство обичаме да обикаляме забележителностите на новата ми родина и да описвам приключенията си тук. Поради особеното звучене на my original British name, а също и поради особеностите на промилите в кръвта на съседите, които киснат в градинката пред блока, аз периодично се сдобивам с нови прякори от рода на Конан Бежанеца, Кони Айлънда, Кънчо Варварина и др. My brand new прякор, от съвсем скоро обаче е Софийският пилигрим (на галено Софийското Пили, тъй като един от зевзеците пред входа е бургазлия).

Причината да си спечеля този гордо звучащ nickname е последната кампания, която създадох, брандирах и прокарах за реализация сред всичките членове на моето домакинство. С други думи това сме: аз, моята неземно красива (и смръзявща кръвта, когато се ядоса) съпруга Добромира и шестмесечната ми дъщеря Ева.

Мисията ми е да посетя всички свети места от Софийската Света гора. Ако случайно не знаеш mate, под това наименование се крие средновековен комплекс от християнски светилища, който е възникнал в София и околностите по време на Второто българско царство. Аз лично бях чувал за Света гора на полуостров Атон в Гърция, където е световноизвестният комплекс от манастири оцелял през вековете. Thanks to, че Додо е болярка by origin съм чувал и Света гора във Велико Търново. Това е един от трите хълма, на които е построена старата българска столица и манастирите по него са съставлявали културния и просветен център на Търновград. Софийската или Средецка (а.к.а Мала) Света гора, обаче има доста сериозно значение за средновековната кулутра на Балканския полуостров. Всеки от манастирите в тази област е обогатил по уникален начин литераурата, живописта, архитекурата и образованието в Средновековна Европа. По време на турското робство пък тези манастири са останали остров на българщината и благоприятни средища за провеждане на освободителнтие борби през Възраждането.

Don’t look at me, толкова странно. Не съм станал и зведнъж някакъв научен капацитет по средновековна история. Всички тези умни неща ги научих от г-н Сеизов. Той живее в съседния блок, но редовно се включва в компанията от градинката пред нашия вход. Г-н Сеизов е гимназиален учител по история, а също така и кара такси. That’s why е толкова запознат с всички бивши и настоящи факти за всичко, което се случва по света. А, тъй като има навика много бързо да се омайва от домашната водка, която се продава в едно мазе през 2 блока от нашия, г-н Сеизов е известен като разпален оратор и капацитет по историческите въпроси. Именно той ми даде тази идея, а също така ме „награди“ и с прякора пилигрим.

Пилигрим mate, означава поклоник. Най-известният поклонически маршрут е този до Божи гроб в Йерусалим. В миналото се е смятало, че всеки добър християнин трябва да се поклони на гроба на Исус Христос и тъй като тогава не е имало нискотарифни авиокомпании, успешните пътувания дотам са се считали за голямо житейско приключение. Most interesting е, че в България хората, които са успявали да направят такова поклонничско пътуване се окичвали с титлата хаджии. А тя идва от арабската дума хадж, която също означава поклонение, но се отнася за задължителното за всеки добър мюсюлманин пътуване до Мека. Actually аз също съм пътувал до Йерусалим, така че по български обичай мога да се наричам Хаджи Конан Дъфи, но не за това бях тръгнал да ви разказвам. My thought was about прякора пилигрим. Вторият най-известен поклоннически преход в християнството е Ел Камино де Сантяго де Компостела. Това е маршрут с обща дължина от около 1500км. през Северна Испания, който води през Пиринеите към прочутата катедрала „Сантяго де Компосетла“, в която са погребани останките на единия от учениците на Исус Яков Зеведеев. В наши дни този маршрут е супер популярна туристическо събитие и всяка година хиляди хора тръгват по него. За успешен пилигрим може да се счита този, който е изминал 100км. от пътя пеша или 200км. с велосипед или на кон.

Well, всичко това роди в мен брилянтната идея да посетя 14-те оригинални манастира от Софийска Света гора и както каза г-н Сеизов да се превърна в един софийски пилигрим.

I must admit, че имах доста по-прозаични мотиви при раждането натази идея. Чудех се къде можем да си правим екскурзии в околностите на София с бебе в ръце. При това местата ни за разходка да си струват посещението все пак. И когато попитах своеобразната квартална Wikipedia, пиеща домашен алкохол пред блока, за идеи се започнаха предложения за Бистришкия манастир, Кокалянския манастир, Драглевския манастир и прочее манастири в околността. Като много от хората, които ми даваха предложения не ги свързваха непременно с поклоничество. Просто повечето от манастирите са построени на много красиви кътчета сред природата и освен духовно обогатяване самите пътешествия до тях са приятни.

Стартирането на пилигримската мисия не мина без трудности. Първата от тях беше да убедя семейството ми да тръгне с мен по шопските баири и да търсим манастири. Както можете да предположите Додо не беше възхитена от предложението да прекарваме weekends в места като Герман, Голо Бърдо или Владая. Тъй като ние британците сме стара демокрация, принципите в нашето семейство се спазват. Затова подложих предложението ми на гласуване. И в най-напечения момент, в който аз бях с вдигната ръка „за“ пилигримския поход, а Додо беше скръстила своите ръце и питаше ядно do I know where the hell (когато говорим неприлични думи пред Ева го правим на английски, за да не ни разбира. Не, че и на български ни разбира, де) се намира Урвички манастир for example. Та именно в този напрегнат момент на гласуване, Ева демонстрира едно от първите си бебешки умения - вдигна си ръката за поздрав.

Those of You, които имат деца знаят, че още когато бебето започне да си държи главата изправена само и да сяда, всеки родител се чувства длъжен да го обучи на специалния бебешки арсенал от умения. Това са неща от рода на „помахай за чао“, „дай боц“ и още безброй елементарни interactions, които в последствие държим да демонстрираме до втръсване на всичките ни приятели и роднини. Well, до този омент Ева се отнасяше с вродена британска надменност към призивите ни да каже здрасти и да даде боц. Точно в напрегнатия момент на семейно гласуване, обаче, когато аз зададох въпроса кой е „за“ обиколка на софийската Света гора и вдигнах ръка, малкото ми съкровище вдигна пухкавата си ръчица във въздуха с най-ослепителната си усмивка и даде повод на майка си да каже: „Ето, още се насира, а вече се наговарят с баща си срещу мен.“

„Насира“ не беше казано на английски, но реших да си спестя забележката на Додо, че нарушава собствените си правила и да се насладя на победата на демокрацията. Да, точно така – миналата седмица имаше още едни много важни избори като тези в САЩ и за разлика от там, тук в Овча купел преброяването стана бързо и резултатите не бяха оспорени.

Следващият ми сериозен issue, най-неочаквано се оказа маршрутът. Г-н Сеизов беше взел двойна смяна с таксито и водеше през таблет закачен за таблото на колата дистанционните уроци по история, докато кръстосва софийските улици. Поради тази причина единственият ми източник на знания беше интернет. В Wikipedia, имаше подробна статия за Софийска Света гора и списък с 14 манастира. В официалния туристически портал на България, обаче подробната информация за това доста се разминаваше. Също беше посочено, че оригиналните манастири са 14, но веднага след това бяха изброени над 20 манастира и повечето от тях нямаха нищо общо със списъка в Wikipedia. Другите „сериозни“ сайтове за туристическа информация пък просто бяха копирали директно този текст в статиите си посветени на темата. Най-абсурдното беше, че в стрницата на Министерстовото на туризма, където има специална секция за Софийска Света гора и инициативта на Столична община да възроди поклоническия туризъм по обектите й, имаше дори карта с местоположението им. Там също беше посочено, че са 14 на брой, но те по никакъв начин е съвпадаха нито с тези в Wikipedia, нито дори в официалния турисически портал, който също се поддържа от министерството на туризма!

По-сериозен research в няколко исторически сайтове и други с религиозна тематика ми даде възможност да си съставя сравнително обективен списък:

Бистришки манастир „Свети Никола“
Бистришки манастир „Св. Петка“
Бистришки манастир „Св. Петър“
Боянска църква „Св. Св. Никола и Панатлеймон“
Владайски манастир „Света Петка“
Германски манастир „Св. Йоан Рилски“
Драгалевски манастир „Св. Богородица Витошка“
Железнишки манастир „Св. Дух“
Кладнишки манастир „Св. Никола“
Кокалянски манастир „Св. Арахангел Михаил“
Лозенски манастир “Св. Спас“
Симеоновски манастир „Св. Архангел Михаил“
Студенечки манастир „Св. Георги“
Урвички манастир „Св. Никола“
Това е моят софийски пилигримски маршрут. Вече започнах пътешествията си по него. Дали е верен, какво намерих по пътя и какво е оцеляло от Софийска Света гора ще ви разкажа през следващите седмици.

Дотогава wish me Good luck и follow my Facebook page: https://www.facebook.com/britanskiabejanec

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.