Stay safe palls!
Аз лично правя всичко необходимо по този въпрос. Както знаете освен, че съм англичанин емигрант в България, travel blogger и собственик на редица прякори поризлизащи от звучното ми име Конан Дъфи като например Кънчо от Лондон, Конан Варварина, Кони Айлънд (последният by the way е Конанът на Пржевалски which is amazing) и др. аз съвсем скоро ще стана и баща.
Stay safe palls!
Аз лично правя всичко необходимо по този въпрос. Както знаете освен, че съм англичанин емигрант в България, travel blogger и собственик на редица прякори поризлизащи от звучното ми име Конан Дъфи като например Кънчо от Лондон, Конан Варварина, Кони Айлънд (последният by the way е Конанът на Пржевалски which is amazing) и др. аз съвсем скоро ще стана и баща.
Това, разбира се, ме побърква. Периодично ме докарва до паник атаки мисълта как lazy British dumbass като мен ще се справи с тази отговорна задача да отгледа и възпита чисто ново човешко същество. Yes, I know ще кажете calm down Conan, милиони хора са минали по този път, при това доста по-глупави и безотговорни от теб. Да, ама само аз си знам колко нерви, пот, безсънни часове и разлята бира ми костваше да се науча да слагам памперс на кукла, а what about нещо по-сериозно, примерно да науча детето си да кара велосипед. Да не говорим, че ако е момче ще се налага периодично да го подлагам на този сатанински ритуал по забелване на „the чурка”, нещо мисълта за което и в момента ме кара да се обливам със студена пот и нощем да се будя с писъци. Ако, пък е момиче ми остава единствено да се моля на всички богове да не прилича поне външно на мен, защото я очаква един много тъжен и изпълнен със самота пубертет.
Well, as I said parenting freaks me out. Затова можете да си представите ужасът, в който изпаднах, когато научих, че вероятно съм се заразил с коронавирус. Вероятно ще си кажете, Кънчо стига глупости, пандемията отдавна вече не е на мода. Генералът занесе униформата на химическо чистене, баровете отвориха, животът продължава. Както казва съседът Коце Таксиджията It’s true but не е баш така. Оказа се, че коронавирусът далеч не си е отишъл от тези земи, а още си е тук. Просто държавните органи са решили да спрат с опитите да ограничат епидемията и да оставят хората да се справят както намерят за добре с вируса.
You know, през пролетта всичко беше locked down, държавните органи въвеждаха мощни ограничения, генералът даваше брифинги twice a day, хората недоволстваха, а имаше малко заразени. Сега случаите на коронавирус не само, че не са по-малко от преди, ами имаше даже и регистрирани дни с рекорден брой заразени. Смъртните случаи, обаче вече се съобщават по новините далеч след новините за монтирани записи и снимки на политици, а генералът отдавна не се появява по телевизиите. Баровете вече са пълни, хората са по плажовете и са по-спокойни с изключение на тези, които са имали директен контакт с коронавируса, тъй като са оставени literally да се оправят сами.
Но enough about конспирации. Да ви разкажа са моя случай. Всичко започна невинно и трезвено с молбата на съседа от 7-ия етаж г-н Дамянов да му помогнем с шпакловката и боядисването. Той горкия си сменил дограмата и въобще не предполагал, че след като майсторите му взели 4-цифрена сума за услугата, ще му изкъртят гигантски дупки, около прозорците и ще обелят целите стени. Бай ви Конан, обаче вече е врял и кипял в домашните ремонти (as I already told you правих детска стая) и с радост се включи в комшийската бригада по възстановяване на щетите след ремонта. Освен това г-н Дамянов прави чудно хубава гроздова ракия.
So, ремонтът след ремонта приключи благополучно. Всички стени с прозорци около тях бяха възстановени както преди, дори махмурлукът ни мина леко. Couple of days след това, обаче Дамянов ми звънна притеснен по телефона дам и съобщи, че в учреждението, което работи открили болен от коронавирус, направили на всички тестове и неговият се оказал положителен. От РЗИ му наредили да си стои 2 седмици в къщи и да каже на хората, с които е имал личен контакт също да се самоизолират, ама да им се обадят само ако имат симптоми.
Само като си помисля как си вземахме с ръце от суджука, който помагаше на латекса да попива по-бързо, осъзнах, че с Дамянов определено сме имали личен контакт. Да не говорим за среднощното редуване на маркуча, с който засмуквахме ракия, за да я прелеем от бидона в мазето му. Бая пъти точихме ракия от бидона that night!
Иначе физически симптоми на вируса нямах. Нито температура, нито задух. Получих гигантско главоболие, of course, но за него не беше ясно дали е причинено от коронавируса или само от новината, че може да съм се заразил.
Замислих се very deep mate. Да, наистина казват, че вируса не засяга деца, ами възрастни хора с отслабнала имунна система, заради придружаващи заболявания. Ама my wife Добромира всеки момент трябва да роди, а бременността и раждането точно предизвикват отслабване на имунната система. Also, то по принцип не засяга деца, но има макар и единични случаи на тежко заболели children, че даже и смъртни случаи.
Fair enough, шансът може да е 1 на 10 000, ама какво ако това едно е точно моето дете?
Успокояваме се от интервютата на някакви „специалисти“, които обясняват как няма страшно, понеже тези, които можело да умрат от Ковид, така или иначе можело да умрат и от грип. Яко звучи като статистика, но когато става дума за твои близки, някак ти се приисква да не си част от тази bloody статистика.
Имате ли деца?
Имате ли възрастни или хронично болни родители и близки?
Имате ли близки хора, които от своя страна имат възрастни и хронично болни роднини? Не ви е страх, че ще се заразите.
Млади сте.
Здрави сте.
„Тая мултиспорт карта направо я изкъртвате“.
А, не ви ли е страх, че ваши близки могат да станат тази част от статистика, дето „яко ще измрат“???
Ето, такива въпроси ми се лутаха в главата след като личния ми лекар ми обясни по телефона, че щом нямам симптоми, няма нужда да ми назначава изследване. Ама все пак 2 седмици да се самоизолирам, че можело да заразя някого. Ами, ако вече съм заразил някого? И този някой е от този малкия процент в графата „якодаизмрат“?
Иванчо, дето правеше шпакловката си направи тест и излезе положителен. Той вдигна леко температура, но се оправи бързо. Съобщил в Call-центъра където работи, че има коронавирус. Те го пратили в къщи и се обадили на РЗИ-София. Оттам им казали, че като няма други хора със симптоми, няма нужда да ги изследват. Ама те по възможност да се самоизолират. От Кол-центъра платили в частна лаборатория тестовете на 70 човека персонал, за да отсеят който е здрав и да продължат да работят.
Коце Таксиджията, дето с една ръка държеше валяка за латекс,а с другата пиеше гроздова направо от шишето, обаче сам си е шеф и няма бюджет, за да си направи тест.
Казва, че 100 лева ги изкарва за цяла нощна смяна и нямало да се даде на някакъв шибан грип. Дано да са толкова корави и клиентите му. Както и техните близки.
Well, аз съм богат чужденец и 100 лева за тест в частна лаборатория извадих. Това денонощие, през което чаках резултата беше едно от най-безсънните в живота ми. Правих си на ум списъци с хората, с които съм имал контакт last week и техните possible роднини, за които „шибания грип“ може да се окаже тежък.
На другия ден си проверих резултатите по интернет - “Negative”!
Хубаво е когато имаш 100 лева! Няма нужда да се молиш на личния лекар или на някакви анонимни чиновници от РЗИ, да ти помогнат да се освободиш от демоните в главата ти.
Всички гадни мисли се изчистват от съзнанието ти. Светът става по-цветен. Осъзнаваш, че трябва да си благодарен на малките неща, които имаш, защото е толкова лесно да ги изгубиш. Чувстваш се прероден. Изпълнен с решителност и планове за bright future.
Можеш да спиш спокойно, че не си причината за някакви хора „якодаизмрат“.
Можеш с чисто сърце да гушнеш бебето си и даже да му смениш памперса.
Можеш с любов да прегърнеш възрастния си баща с хроничен диабет и да го зарадваш, че си му дошъл на гости.
Лошото е, ако нямаш 100 лева. Ако нямаш избора дали да участваш във формирането на тази disgusting статистика с хора, на които „им е било писано“. Тогава причината не е, че „така им е било писано“, а че си нямал 100лв. и е нямало кой да ти ги даде. Това не е съдба, това е геноцид.
Монитор
