Здравейте everybody, Аз съм Конан Бежанеца и имам проблем! Не това не е някакво bloody признание на член на Анонимните алкохолици. Това е блогът ми, в който записвам впечатленията си от обиколките ми на 100-те национални туристически обекта в България, тъй като отскоро емигрирах от Великобритания и се преселих тук. The question is, че наистина имам проблем.

Проблемът е, че както ви разказах миналата седмица колата ми е на ремонт при един magnificent „Майстор“ и вече втора седмица съм stuck в София. Actually, не това е main problem (в София има достатъчно готини месата за trip, на които дават и печати), но е предпоставка за него. Защото, докато скучаех в жегата взех, че си направих Фейсбук-страница. И не, проблемът ми не е, че имам малко фенове на страницата, проблемът е, че са я лайканли повече хора, отколкото познавам. И, ето тук е мястото да посоча основния ми проблем – имам жена! Не ме разбирайте погрешно, обичам моята Добромира (не се заблуждавайте от името – трябва да я видите, когато шофира), цялата тази нежност и красота събрани в крехките 56 килограма, born and raised върху плодородния чернозем на Дунавската равина е най-прекарсното нещо, с което животът ме е сблъскал.

Оказа се, обаче че един honorable мъж може да има фейсбук-страница. Може да има и жена. Но не може да има и двете едновременно! Особено, ако феновете са малко повече от всичките ми познати, но не чак толкова много, че да изглеждат като истинска фен-база. At first, всичко беше наред. Моята прекрасна Додо прие инициативата ми позитивно: „Пфф, прави си фейсбук-страница щом си такава кифла“ (supportive както винаги). После, започнаха да валят лайкове. Естествено, първите ми фенове бяха съседите, които пият всяка вечер в градинката пред блока. Дадоха like, но не преди да купя бира за всички. После започнаха да харесват страницата и мои познати.

Жена ми прие нормално, когато симпатичната продавачка от кварталното магазинче ми like-на страницата. Когато една нейна divorced братовчедка, която по думите й „винаги се смее прекалено силно на шегите ми“, даде лайк, също беше отминато с презрение. Но тогава започнаха да ми харесват fan page, непознати. И (Oh, my dear Lord!) сред тях и жени. „Тази коя е“, бе първият невинен въпрос, който my sweetheart изненадващо ми зададе сочеки лайковете на страницата, която уж не следеше.

-И, тази ли не я познаваш?

-Тази пък на мен ми е позната от някъде.

-Я, това не е ли онази пачавра от 8-ия етаж, дето веднъж бяхте заседнали в асансьора?

-А, защото ти е сложила сърчице под статуса?

-Отдавна ли се виждате? –

Спиш ли с нея?

-Мама ме предупреждаваше за теб.

-Простак!

-Та тя има толкова дебели глезени!

That escalated quickly, mate! И, така започна трънливият ми път към facebook славата. Проблемът ми е, че лайковете са подозрително много, но не са чак толкова много, че да не може my wife да не ги проследява поименно и да ме разпитва за всеки един от тях. Особено за тези от женски пол.

That’s why, харесайте ми bloody страницата please: https://www.facebook.com/britanskiabejanec

Кажете и на вашите приятели да я харесат. Скромната ми социална пенсия няма да стигне, за да черпя всички ви по бира (actually в момента like-овете са ми толкова малко, че ще стигне), но поне ще ми спести семейните скандали, съскането и току-виж отново да си заслужа домашно приготвена шкембе чорба ( „Оная коза, дето ти е харесала всичките статии, тя да ти направи шкембе, нещастник такъв!“) А, и ще мога спокойно да ходя до Local store дори и когато симпатичната продавачка („Пак ли отиваш за бира? Сигурно оная дето ти слага усмивки на тъпите статии е на смяна. Затова само се наливаш свиня такава, за да имаш причина да ходиш там“) е на работа.

Но enough за това. Тук съм, за да събирам печати и да ви разказвам за това. Тъй като съм ограничен до пермиетъра на our beloved capital, изборът ми не беше труден. В София печати има основно в музеите. А, кой retard би се наврял в музей през август. Освен, разбира се, ако не е музеен работник. Затова и се отправих на лов за печат с номер 66а или с други думи Зоологическата градина.

This Зоопарк, mate е една от най-впечатляващите забележителности на София. Не искам да омаловажавам жълтите павета и трамваите (also пазара за second hand автомобили в Горубляне), но според мен софиянци трябва да са най-горди именно с наличието на ткова прекрасно място. А Зоологическата градина я има тук от 1888г, което я прави един от най-старите ткива обекти. По-стара е even от автопарка на Столичния градски транспорт. По площ е най-голямата на Балканския полуостров, а обитателите й са 2460 на брой. Зоологическата градина е толкова huge, че даже си има не един, а два входа. Единият се намира в отдалечен край на града, където е презастроено с жилищни кооперации. Другият вход се намира в другия й край, където в момента се строят кооперации. As a matter of fact софиянци толкова много обичат Зоопарка, че не могат да се отделят от него и всяка педя земя около това райско кътче вече е бетонирана и застроена. Аз пък успях да си взема печат от любезната и усмихната жена на касата. „И тази ли не я познаваш? Мръсник!“, беше злостният коментар на Добромира по адрес на касиерката. „But Honey тя е на about 70 years!“ Дори и този очевиден аргумент не успя да успокои подозренията на съпругата ми.

Самият Зоопарк е magnificent. Има всички възможни животни, които човек може да си мечтае да види. Разположени са край красиви паркови алеи. There are пейки и беседки everywhere. Така че, както се разхождаш и се любуваш на мармозетките и зебрите само за секунда можеш да преминеш от режим на турист, в режим мързеливец и да поседнеш на сянка прегърнал an ice cold бира. Или пък две. Мисията е улеснена и от това, че на всеки ъгъл има будка за сандвичи и напитки, така че можеш съвсем спокойно да се направиш на свиня, докато се излежаваш на прейката предк клетката на тигрите. Actually, Зоологическата градина, спокойно може да се прекръсти на Райска градина. С изключение на помещенията, в които живеят слоновете и носорозите. Там наистина мирише все едно слон се е изпуснал. Което си е bloody truth. Точно, миризмата от клетката на хипопотама ми напомни, че дойдох тук с автобуса и трябва най-сетне да си взема колата от ремонт.

However в Зоопарка в момента текат сериозни ремонтни дейности. Първият резултат вече е видим – тоалетните са чисти, удобни, модерни и безплатни. Комбинация, която в България е възможно да срещенеш по-рядко и от дружелюбна чиновничка зад гише. Следващото по важност, което се ремонтира в Зоопарка са клетките на маймуните. За мое съжаление те бяха under construction, при посещението ми. Но пък тоалетните бяха fine.

Цялата разходка в Зоопарка беше lovely. Видяхме толкова много красиви animals, хапнахме и пийнахме добре, ободрихме се от ходенето в прохладния парк. Дори my dearest treasure Додо, се размекна. Спря да съска срещу всяка жена, с която се разминаваме по пътя. На няколко пъти even се усмихна на опитите ми учтиво да обясня на some morons, че животните не бива да се хранят от посетители( Did you know, че първото слонче родено в Зофийския зоопарк е умряло, защото някакъв retard му е хвърлил парче хляб с игли в него?!).

However, ако искате да прикарате приятен relaxing ден в София, подходящото място definitely е Зоологическата градина. На нас ни се случи. Даже, ако имам късмет довечера може и да ям домашна шкембе чорба. Стискайте палци! И also давайте лайкове!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Британският бежанец: Пещерата на Батман и столицата на кюфтетата

Hello mates,

Сменихте ли гумите на колата? Сменяйте, че зимата идва, а времето няма да става по-топло. Actually, в България точно по това можеш да познаеш, че зимата наближава – когато пред гумаджийниците започнат да се вият опашки от автомобили и семействата с малки деца спират да си правят уговорки за срещи с други такива, заради you know -гриповете. Нищо, че навън е още топло – winter is coming with no doubt. Красотата на този сезон е, както казва таксиджията от моя блок, когато караш колата със зимни гуми, а си по къси гащи.

Британският бежанец: Ние мразим Хелоуин

Здравейте mates!
You already know, че аз съм Конан Дъфи и съм британец живеещ в България, също така perhaps знаете, че разказвам тук за опитите ми да опозная новата си родина, като пътувам и събирам печати от 100-те национални туристически обекта. As a matter of fact, не всичките ми случки са свързнаи някоя забележителност от списъка, тъй като има доста неща, които можеш да научиш за България дори на пейката пред блока. However, има места, на които ти дават печат, но едва ли някога ще ги посетя, като например Castle of Варадиново (seriously mate, как можеш да наречеш забележителност подобно кичозно, bloody piece of shit).

Британският бежанец: Изборен турист

Hello mates

Аз съм Конан Дъфи и по принцип съм турист. Само, че следващия weekend ще съм изборен турист. Няма да ви разправям как събирам печати от 100-те национални туристически обекта в новата ми родина България.