Hello persons!
Реших да ви поздравя с това gender неутрално обръщение, понеже още съм под влиянието на струящия на талази феминизъм, който се изля на последния 8-ми март.
Hello persons!
Реших да ви поздравя с това gender неутрално обръщение, понеже още съм под влиянието на струящия на талази феминизъм, който се изля на последния 8-ми март.
Много ми беше интересно как и по повод този прекрасен празник тук в новата ми родина България станах свидетел на поредния кръг от ежегодното първенство по вашия любим национален спорт – спорене за празници. От една страна прогресивните прозападни интелектуалци негодуваха как това е комунистически празник, а от друга страна патриотарстващите консервативни традиционалисти се възмущаваха за какво им е на днешните войнстващи феминистки да се палят за правата на жените, при положение, че те отдавна имат равни правя с мъжете (ако не и по-големи) и как тези безсмислени чествания само надуват пара в свирката на гадните илюминати.
Well, това по никакъв начин не попречи на отбелязването на празника откъм търговската му страна. На този ден милиони цветя бяха купени, откраднати, препродадени, забравени, увехнали на бюрата и изхвърлени в контейнерите за боклук в края на деня. И всичко това на тройна цена. Дето са казали старите мъдреци, ако лалетата бяха биткойни, 8март щеше да е техния Илон Мъск.
Аз пък си мислех, че Международния ден на жените е bulletproof празник. Хем никой няма да посмее да възроптае срещу нещо свързано с жените в епохата на войнстващия феминизъм. Хем никакви идеологически предпочитания не могат да намерят в какво да го обвинят. Замисли се, mate – 8ми март наистина е комунистически празник, но е измислен в САЩ.
Така наречения (от пияниците пред нашия вход) „Ден на колежката“ really няма нищо общо с майката и даването на живот, а си е specifically празник на работещите жени. Първият път, в който е отбелязан е през 1909г. в САЩ и то по инициатива на Американската социалистическа партия. В интернет пише, че причината е честването на гигантска стачка на текстилните работнички провела се 50-ина години по-рано, но истината е, че никъде, absolutely никъде няма достоверни източници някога да се е провеждала такава стачка на 8 март. Actually американските комунисти са го отбелязали в последния weekend на февруари. На следващата година в Копенхаген на конференция на жените организирана от Социалистическия интернационал известната communist comrade Клара Цеткин предлага всяка година в първата неделя от пролетта да се отбелязва Ден на жената. Съответно всяка от следващите години по това време из целия свят се организират шествия за защита правата на жените, especially за получаването на такива, като например жените да получат право да гласуват. Така се стига до заветния митинг на социалистките в Русия на 8 март 1917г., когато антивоенното шествие на другарките подпалва искрата на случилата се после Октомврийска революция. Самият Лев Троцки пише, че големият митинг на жените на 8 март е бил катализаторът за последвалите исторически събития. Разбирате ли mate, жените наистина са създали всичко на този свят – дори и Съветския съюз!
В нашата семейна британско-българска федерация, която се помещава на територията на тристаен апартамент ЕПК в кв. Овча купел, цари истинска диктатура на матриархата. As You already know аз съм представител на малцинството в къщи и всички решения от това кога да се спи и кога да се изхвърли боклука се взимат от женското мнозинство в лицето на съпругата ми Добромира и дъщеря ми Ева. Well, от Ева има какво да се желае още преди да се нарече жена. Най-малкото да проходи или поне да й пораснат всичките зъби. Но хитрите номера, подкупващите усмивки и стихийната промяна на настроението си ги има вече, тъй че знам какво да очаквам. Believe me mate, жена не се става – жена се ражда.
И така като истински комсомолски деятел и аз посрещнах патронния празник на Семейство Дъфи с приповдигнато настроение и искрено желание да отдам почит на управляващата класа у нас.
Станах в ранни зори и приготвих закуска на моите момичета. Well само на едното, тъй като закуската на Ева по биологически причини ми е невъзможно да я направя. Засилих се с бодра крачка навън, за да подсигуря жизненоважните за 8-ми март букети. След няколкочасово бродене по цветарските магазини, бутане с лакти с целеустремени бабички и неориентирани татковци, преговори с чевръсти продавачки, молби, записване на час за поръчка и дори малко режисиран плач, успях да се сдобия с така желаните от мен букет фрезии (любимите на Додо) и неговото миниатюрно копие подходящо по размери за моят миниатюрна дъщеричка. Предварително си бях писал с химикал на ръката „фрезии“, тъй като години наред не успявам да запомня името на това bloody цвете. И така малко преди обед успях да се прибера в къщи с идеалните букети и със солидно олекнал портфейл. Празничен обяд нямаше, тъй като Додо чак сега беше успяла да се добере до закуската, заради грижите по тоалета, храненето и заниманията на бебето. Заварих я да рови в чинията с приготвения от мен с такава любов омлет и деликатно да се опитва да изчопли от него черупките от яйца.
Моята инициативност, обаче тепърва вземаше връх. Заявих й тържествено, че днес тя има празник затова аз ще свърша всички домакински задължения. Измих чиниите. После докато Додо след мен ги зареди в съдомиялната (така разбрах, че имаме съдомиялна) се захванах да изчистя в къщи. Петната от белина (обърках я с препарата за пода) по стените в антрето не са от значение. И без това си плаче за боядисване там. Важното е, че правя всичко с любов. И с помощта на малко бира of course. Пералнята се извъртя горе-долу когато отварях третата си бира. Не успях да простра всичкото пране, понеже разпилях половината щипки през терасата. Also се наложи да се катеря по един Опел пред блока, за да освободя от антената му една от блузките на Ева, която също изтървах. Слава Богу, Додо изпра дрешката след мен и петната от моторно масло се махнаха.
След това се заех с main project - сътворяването на празнична вечеря. Пилешко вретено със синьо сирене и салата от спанак с киноа. Оказа се, че пилешкото месо, което съм купил не е подходящо за това ястие, затова ходих отново до магазина за друго. Така успях да презаредя с бира. После направих марината. Пих малко вино за маринатата, за да се успокоя след като си смазах пръста, докато начуквам месото. Плънката не ми се получи. Дадох жертва един напълно изгорял тиган, а Ева намери разпилени гъби по пода и майка й за щастие успя да ги извади от ръцете й и да изчисти след мен.
На третия път успях с плънката. Додо ми помогна да забода рулата с клечки за зъби и ми проведе инструктаж как да включа фурната.
Благодарение на тази салата се научих да не пипам току-що сварено яйце с голи ръце, както и това, че ако киноата бъде забравена да ври повече от необходимото не само може да се превърне на гъста каша, но и тази каша да излезе от тенджерата и да те подгони из апартамента.
В някакъв момент, докато яденето е във фурната съм успял да заспя на дивана гушнал в едната ръка празна бутилка бира, а другата ми ръка умело използвана за чесалка за зъби от спящото до мен бебе.
Додо ме събуди за вечеря. Тъкмо когато пицата пристигна. Каза ми, че много се радва дето съм я оставил да бъде кралица и да си почива на нейния празник, но все пак се радва, че утре вече не е 8-и март и няма нужда от „специално внимание“. Никой от нас не обели и дума за пилешкото.
Честна дума mate, не знам какво намират в нас тези жени!
PS.
Имам и други истории, които не са чак толкова embarrassing. Вижте ги на Фейсбук страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Монитор
