Hello mates

Аз съм Конан Дъфи и по принцип съм турист. Само, че следващия weekend ще съм изборен турист. Няма да ви разправям как събирам печати от 100-те национални туристически обекта в новата ми родина България.

Пак ще събирам печати, но върху интегралната бюлетина за местни избори в София. What I heard печатите трябва да са два, което си е great deal отвсякъде, защото с едно пътуване до урната ще преизпълня плана си на 200% Actually на 600%, защото ще мога да попълня не само една бюлетина, ами цели три: за кмет на община, районен кмет и общински съвет. In other words, това са цели 6 печата in a row!

Целият excitement около гласуването дойде буквално преди дни. Трябваше да ходя до Агенцията по вписванията и затова бях облякъл своя wedding suit ( забелязал съм, че когато отида в това учреждение с любимите ми shorts и винаги гишето е затворено, служителката я няма, документите ми не са готови и трябва да дойда пак другата седмица. Contrariwise, когато съм с риза и сако, всички ми говорят учтиво, а ако погледна презрително някоя чиновничка и възмутено започна да се правя, че набирам някого по телефона, документите ми са готови на мига). Whatever, облякох се официално и още първият съсед от тези, които пият неустановени субстанции от пластмасови бутилки, пред входа на блока, като ме видя и подвикна: „Кънчо, бе! Да не си се кандидатирал и ти за нещо?“ На учудения ми британски поглед, комшията обясни, че от 1 месец насам, като види някой свой познат да се е снимал облечен с риза, все се оказва, че е кандидат за някой пост на общинските избори. Чак тогава и аз осъзнах, че отвсякъде по улиците ме гледат плакати на хора, които държат да покажат и двете си длани в кадъра на снимката. Well, имаше плакат и на един гол мъжага, ама то и преди си имаше такива posters, просто бяха реклама на pop-folk концерти, а тоя просто е сменил надписа с датата и цената на входа и е написал номер на бюлетина.

After that, а също и след посещението ми в Агенцията по вписванията (където чичото на входа ми отвори вратата, а една къдрава баба зад гише ми попълни бланката – long live the suit) се запознах с условията и вида на предстоящите избори. Оказа се, че и аз имам право на глас! Гражданин съм на EU (поне засега – Борис, you piece of crab!), имам постоянен адрес в София от повече от 6 месеца. Дори си намерих името в избирателните списъци. So, какъв по-добър начин да се почувствам истински българин (освен да ям шкембе чорба на 100 различни красиви места из страната), от това да гласувам.

След като се запознах с правта ми за изборите, остана по-сериозната part of the deal – да се запозная с възможностите ми за избор. Затова предприех най-стратегическия ход за повишаване на политическата култура – взех ракия в пластмасова бутилка, 2 пакета семки от тези солените, парче сушеница и седнах при съседите на пейката пред входа.

-Well, mates кого ще избираме за кмет сега?

- Кого да избираме – те са все едни и същи. Ей, го улиците пак зейнали в дупки.

- Затова ще избереме нашата другарка – включи се друг от комшиите, който беше с каскет и видът му беше някак по-пролетарски.

- И какво да й избирам на тая. Нали беше депутатка беше. Нищо не направи. Заплатите пак не ги вдигнаха – начумери се дядото от 2-ия етаж, докато си отчупваше парче сушеница и хладнокръвно си го спусна в джоба.

- Аз, пък ще гласувам за оново хубавото момче от СДС – включи се в дебата продавачката от кварталното магазинче.

- Какво СДС, ма! Те нямат кандидат-кмет. Те са в коалиция с ГЕРБ

- Я, стига глупости. Във Фейсбук пише, че е от Десницата.

- Тая десница не е оная десница, не се връзвай ти на fake news. – намеси се авторитетно комшията от другия вход. Той кара такси през нощта и е нашият най-голям капацитет по политически интриги.

- Божке, сега остава да кажеш и че племето на траките от „Игри на волята“ не са наистина траки. Само не смей да ми разваляш мнението за онзи сладур Добрин. Абе, Добрин тракийско име, ли е? – госпожата напусна дебата и взе да си рови в телефона.

- OK, значи ще преизберем current mayor,така ли? – опитах се да върна темата аз.

- Of course, че ще я изберем пак. Нали виждаш как цъфти града. Ей, го и метрото ще дойде скоро до ул. „Народно хоро“ и хоро ще играм. – репликата на този съсед малко вдигна градуса. Той освен, че знае малко English е домоуправител на блока и често ходи до общината. Затова и го заподозряха в конфликт на интереси. Комшията със социалистическия каскет му напомни, че няма право да се изказва, защото даже не е софиянец, а е от Карнобат. Дядото, дето ми окраде сушеницата, пък от своя страна напомни, на Каскета, че помни как майма му дошла с калните галоши от Трън. Тогава домоуправителят им напомни, че не са плащали такса „Вход“ от половин година и коридорите са затънали в кал. Продавачката го чу и го нахока, защо още не е сменил лампата пред входа. Таксиджията й каза, че имало едни много хубави норвежки лампи. И другите като чуха за „норвежки“ настана такава драма. Започнаха такива крясъци, такова яростно плюене на обелки от семки. Аз едва успях да се измъкна с връвчицата от сушеницата и без 20лв. и 5 pounds за такса „вход“. Както на другия ден, комшията - taxi driver, мъдро анализира – „дебатът беше опорочен от популитски теми“.

Аз все още не съм сигурен за кого ще гласувам, mate. Знам, че искам кмет, който няма да позволи града да се презастроява безконтролно. Който ще работи за създаването на нови паркове. Кмет, който няма да си затваря очите, когато цяла София се трови от мръсните пушеци на идващи зимата от гетата, а вместо това да пуска безплатен вход в общинските паркинги. Искам, обаче и кмет, който ще продължи да строи метро. Такъв дето, обаче и ще осигури места за всички деца в детските градини, а не да продължават да се плащат подкупи, затова да има кой да гледа детето ти, докато ти си на работа. Искам кмет, на който не му е оснавната грижа някакъв bloody паметник, а такъв, на който основната му грижа са живите хора.

Вие, избрахте ли за кого да гласувате? Аз не съм решил, yet. Твърдо съм решил, само едно – ще гласувам for sure. Този път ще гласувам, защото в предишната ми родина направих грешката да съм апатичен и сега управляват такива политици, че ме е срам какво се случва. Гласувайте и вие, за да не ви е срам, после!

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Британския бежанец: С деца на музей

Аз Конан Дъфи, британец по рождение и българин по паспорт най-сетне се почувствах у дома си тук в София, по-специално в „Овча купел“.

Британския бежанец: Как да се измъкнеш от убийство

Hello suspects,

Не аз не съм сър Артър Конан Дойл. Аз съм просто Конан. Конан Дъфи от Лондон или Кънчо Бежанеца, както ме наричат съседите от блока ми в Овча Купел. Не съм някакъв criminal mastermind, а съм скромен travel guide из българските забележителности. Откакто се преселих тук се опитвам да опозная новата си родина като обикалям из местните азбележителности и описвам my adventures.

Британският бежанец: Баш майстори

Дал Бог добро mate,

Вие, хората, които четете рубриката ми в този сайт, както и незнайните читатели на приключенията ми, които ги научават от няколко други сайта, копитащи текстовете ми (be my guests), плюс всичките 697 fans на страницата ми във Фейсбук, заедно с my neighbors от блока ми в кв. „Овча купел“ и братовчедите на Додо от Горна Оряховица (неясно колко на брой), знаете че my name is Конан Дъфи. Британец по рождение, българин по съдба. Обикалям забележителностите в новата ми родина България, събирам печати от 100-те национални туристически обекта и ви разказвам тук нещата, които ме впечатляват.