Британският бежанец: Искам да си почина от карантината

Британският бежанец: Искам да си почина от карантината

Честит 185 сняг, mates!

Не, че ги броя, ама тази пролет зимното време направо прекалява. Doesn’t it? Снегът тоално проваля всякакви планове. На мен например, генерално ми проваля идеята, заради която емигрирах в България. Seriously mate, да не мислите, че аз Конан Дъфи съм вдигнал британския си задник и съм го преселил от Лондон до противоположния край на Европа само, за да събера печатите от 100-те национални туристически обекта и да ви разказвам всяка седмица за my adventures? 230 слънчеви дни в годината, 4 нормални сезона и тем подобни неща щедро обещавани от туристическите ви портали ме привлякоха тук. За последната година, обаче се наслаждавам само на един и същи сезон четири пъти поред. In other words, ако исках да живея при отвратителни климатични условия можех да го правя и в Лондон.

But it’s not all me, априлският сняг definitely проваля и плановете на финансовото министерство да напълни хазната с глоби от по 5 бона, от хора, които се разхождат по време на карантина.  Така де, на кого му се нарушава карантина при това disgusting weather навън.

По тази причина снегът ми провали и идеята тази седмица да ви предложа satisfying маршрут за разходка около София, който в същото време да не ви кара да се чувствате неудобно, когато вездесъщият генерал Мутафчийски ви погледне от телевизиония екран и ви каже със строгия си (по военному), но в също така и грижовен (като лекар) глас: „Да не излизате!“.

Генерал Мутафчийски however може и да е единственият доволен от снега навън, аз обаче не бях. Вместо да седя и да кроя планове как като истински българин да заобиколя строгите правила за излизане, аз си седях в къщи както пеят моите сънародници от Stealers Wheel – “Stuck in the middle with You”.  В моя случай бях stuck-нал in the middle of апартамента ми в „Овча купел“ with моята бременна в 6-ия месец съпруга Добромира.

Fine enough, мислех си аз, „слънце грее, сняг вали – карантина спазвай ти!“ Бяхме добре подготвени за двуседмичен lazy weekend в къщи. Домът ни беше зареден с тоалетна хартия и чипс (единствено ми се налагаше през 2-3 ди да отскачам до кварталния магазин, за да попълня запасите от бира). Додо си имаше платен годишен абонамент за най-известната платформа за стрийминг на филми и сериали. Проблемът на тази платформа е, че не предлага субтирти на български език, което за Додо беше super, тъй като така си упражняваше английския. Поради тази прична пък, аз се сдобих със subscription за едно широко рекламирано приложение за аудикониги на български език, thanks to, което пък аз можех да си упражнявам знанията по български език.

И така мислех, си аз Додо ще чете филми, аз ще слушам книги и ще си прекараме страхотно в къщи. Знайте, едно нещо mates: Никога не underestimate енергията на бременните жени!

At first всичко започна много невинно: „Кънчо, така и така нямаме какво да правим, защо не да закачим най-сетне картините, които си купихме през лятото от онзи прекрасен уличен художник в Пловдив? “  Да закачим картините, означава аз да изровя домакинската стълба, да намеря къде съм прибрал чука и пироните и да повися с картините няколко часа в разнообранзи пози на всички възможни стени в апартамента, докато Додо реши, къде е най-подходящото им място. Истинската драма настана, обаче когато трябваше да забия пироните. Няколкото кратки удара с чук по пирон в мазилката (придружени of course със злобни псувни, след като си уцелих палеца) предизвикаха ефекта на пеперудата в нашия блок. Само за няколко часа из съседните апартаменти се разрази пандемия от звуци от бормашини, ъглошлайфове, прободни триони, пневматични чукове and I’m pretty sure, че по едно време на 2-рия етаж дори запалиха моторна резачка за дърва.

Разбирате ли mates, според мен невинното похлопване с чук по стената е подсетило някой съсед, който така и така си седи в къщи да вземе и той да монтира онзи рафт в банята, дето се кани от 2 месеца. Това от своя страна е надъхало някой друг да изреже вратичките на някой шакф, който го дразни от години, оттам пък трети се е сетил да избие стена, което му пречи да си разположи новия плазмен телевизор и така пандемията от домашни ремонти се случи.

Бумерангът на злото, обаче се върна със страшна сила към нищо неподозиращата ми британска глава. Насъскана от какафонията от домашни ремонти, Додо взе кардиналното решение да не бавим повече подготовката на детската стая, понеже „така и така сега нямаме какво да правим“.

I don’t know if I told you but, ние не знаем пола на бебето, тъй като решихме да го оставим за surprise.  Затова и боядисването на детската стая се оказа по-сложно от изобретяване на ваксина срещу коронавирус. След четвъртото пребоядисване, решихме (кого заблуждавам – тя реши след като я молих на колене почти разплакан) да оставим неутрален жълт цвят. Това, обаче причини damages върху тавана, който също трябваше да се пребоядиса. От цялото мазане с латекс, подът се увреди и се наложи да сменя ламината. Не знам за вас, но ако сега някой ми предложи да избирам между това да ми избоде око или да монтирам первази на ламиниран паркет, ще му кажа само да си избере лявото или дясното.

Докато почивам от боядисването монтирах лампи. В това число и 3-4 вида нощни лампи на 14-15 различни позиции в стаята. След като избрахме кошарката и шкафовете и трябваше да ги сглобя (в упътването за сглобяване на бебешка кошарка, задължително трябва да пише, че отнема между 8 и 12 бири), се оказа, че нощните лампи не са на правилните места and again  ги разглобих и монтирах на правилните места. От тях, обаче останаха дупки в стената, които трябваше да бъдат замазани, а замазаното - боядисано. Хубавото е, че предвидливо бях поръчал половин цистерна от жълтата боя и камионът спокойно ме чакаше пред блока, за да сляза с поредната кофа.

Подготовката на детската стая отключи неподозиран талант за интериорен дизайн у моята съпруга. В момента Додо гледа онлайн каталози и обмисля дали разположението на кухненските шкафове не може да се оптимизира и механизмите им на отваряне да се „осъвременят“.

Ако трябва да бъда честен в момента пиша тези редове от мазето, където слязох преди 2 часа, за да търся рулетка. Thanks to my предвидливост тук винаги държа военовременен резерв от six-packs от любимата ми бира.  В интерес на истината тук никак не е зле. В съседното мазе комшията от 4-ия етаж (който слезе преди малко за бормашина) реже сланина, за да я рзмени срещу половин буркан сливова ракия от комшията в дъното на коридора. Този е слязъл още вчера вечерта в мазето да търси килимчето за йога на жена си. До момента е преполовил втора дамаджана, пък жена му още не е усетила, че го няма.

That’s the situation here, не знам положението дали е военно, но ние истинските мъже вече се крием по бомбоубежища. Единственото, което към момента ни крепи е, че след 2 седмици е Великден и тогава ни се събират цели 4 почивни дни.

 

PS. Как ви други adventures преживява невинната ми британска душа в земите на Крум и Омуртаг, можете да прочетете на Фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/

 

Назад

ПО ТЕМАТА

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.