Greeting pals!
Greeting pals!
Аз съм Конан Дъфи роден в Лондон и живеещ these days в България и колкото и да е странно нямам намерение да ви споделям мнението си за скандала с принц Хари и съпругата му Меган и обвиненията им в расизъм по адрес на Royal family. Не, че нямам мнение по въпроса. Вълнувам се доста от реакциите след тяхното интервю. Even бях написал текст по тази тема, обаче реших да ви го спестя, понеже видях през последните дни колко много всевъзможни експерти по британските кралски въпроси са се навъдили в България. Дипломати, журналисти, „панелисти“ ( famous напоследък длъжност), водещи на прогнозата за времето, фейсбук-анализатори, таксиметрови шофьори и дори един dude, на който общото му с UK e, че си е купил благородническа титла за 20 паунда, се изредиха да дават задълбочени становища по въпросите има ли расизъм в Buckingham palace и неблагодарна кучка ли е Меган Маркъл. Честно казано се чувствам малко неподготвен да добавя мъдрите си мисли по тази тема редом с тези на всички „експерти“ по темата, но затова пък искам да ви разказвам за една друга не по-малко вълнуваща и нестандартна любовна история.
За тази цел трябва да ви разкажа и как посетих Севлиево. Този град е известен с това, че с нищо не е известен. Намира се в Габровска област и probably e единственото населено място в региона, което няма забележителност от 100-те Национални туристически обекта на България, от които аз събирам печати. Севлиево, обаче е близо до пътя София-Варна, на 50-ина километра преди родния град на съпругата ми Додо, Велико Търново. И на самия разклон за града се намира една от най-гигантските фабрики ever за санитарен фаянс. Едно от най-spectacular неща, които съм виждал, докато шофирам е именно огромната планина от тоалетни чинии в двора на един от цеховете на севлиевската фабрика.
Доста пъти съм минавал поркай Севлиево и никога не намирах повод да се отбия и да разгледам града. Все пак наоколо са Габрово, Трявна, Дряново и още безброй други ultra magnificent туристически дестинации, а в Севлието какво има – мивки.
Actually точно мивките ме заведоха на trip до Севлиево. Додо открай време ми натяква да сменя мивката и батерията в тоалетната в къщи, а аз regularly си намирам оправдание, че не мога да намеря такива аксесоарии с подходящите размери в магазините в София. И, ето при едно пътуване до Велико Търново ми хрумна гениалната идея да предложа на Додо да отбием в Севлиево, където няма как да няма фирмен магазин на въпросната фабрика за санитарен фаянс. Така хем щяхме да потърсим „правилната“ мивка за в къщи, хем щяхме да се разходим из град, в който не сме били досега
В този град
трамвайни коли не звънят
и реклами неонови няма.
Тук по тъмно започва денят
и завършва с първа програма.
Точно тази песен ми се въртеше в главата, докато се разхождахме и Севлиево. Off topic: песента на „Тангра“ нашият град е легендарна с това, че почти във всеки български град местните хора са убедени, че е посветена на техния град. Actually в едно интервю авторът на текста Александър Петров казва, че е посветена на Добрич, понеже първоначално е писана за една група от този район.
„Разпиляваш се ден подир ден-
Просто няма какво да се случи.“
И в Севлиево точно така изглежда. Не само, че прословутият фирмен магазин за мивки се оказа затворен. Просто градът си имаше всичко необходимо и съответно нищо особено. Централен площад с часовникова кула и модернистична статуя. Останки от средновековна крепост край града. Комплекс от възрожденски къщи в центъра. Мост построен от майстор Кольо Фичето. Старинна църква, търговска улица в ретро стил. „Просто нямааа какво да се случи“.
И докато се разхождахме безцелно и с лека досада из центъра на Севлиево попаднахме на бронзовата статуя на Пенчо Славейков и Мара Белчева седнали на една пейка. Много впечатляваща статуя mate! На първо място не разбрах, че е на Пенчо Славейков тъй като на нея той хич не прилича на другите негови статуи. А те хич не са малко. На второ място се зачудих what the hell търси статуя на Славейков в Севлиево. Разбирам защо има такава в Милано и на брега на езерото Комо, но в Севлиево?
Оказа се, че това originally е статуя на Мара Белчева, която е родом от Севлиево. Само, че тъй като тя е известна като музата и любовта на живота на великия поет, младият и не особено известен скулптор преди само 5 години е решил да я изобрази заедно с него.
А, в същност Мара Белчева е the real deal. По времето, в което никой се влюбва в Славейков, Мара Белчева е една от най-ухажваните столични красавици във висшето общество в София. Не само красива и от знатно семейство, Мара е образована в чужбина поетеса, която превежда на български „Тъй рече Заратустра“ на Ницше. На 23г. тя е овдовяла след убийството на съпруга й – тогавашния министър на финансите Христо Белчев. Мара е придворна дама на Царица Мария Луиза и според слуховте самият Фердинанд я е ухажвал, но тя го е отрязала.
Затова и повечето хора са изненадани как една от най-желаните дами в България въобще обръща внимание на киселия, скандалджия Пенчо Славейков, който на всичкото отгоре има физически недъг. Не само това, ами и двамата скандализират висшето общество като дълго време живеят като двойка без обаче да сключват брак. На Мара дори и спират вдовишката пенсия от двореца като намек за скандалното й поведение. Това въобще не пречи на двамата да са заедно и да творят. Тя редактира стиховете му, той я приобщава към кръга „Мисъл“. Когато Славейков решава да напусне България, заради конфликтите си с тогавашните управници, Мара Белчева е с него в Швейцария, а после и в Италия. Тя остава с него до края на живота му. Мара Белчева продава луксозната си къща в центъра на София, за да поеме разходите им в учжбина и грижата за Славейков, който в последните си години е в доста влошено здраве. Въпреки че връзката им трае само 9 години, тя казва, че двамата са се обичали толкова силно, че всеки ден заедно може да се измери с цяла година любов.
След като го погребва и донася останките му в България, Мара Белчева никога повече не се омъжва. Живее бедно и скромно, работи като учителка и милосърдна сестра по време на войните. Умира в нищета.
Ето, тази забележителна жена е седнала на пейка в центъра на Севлиево. А до нея неуспелият нобелов лауреат държи книга с напечатано нейното стихотворение „Студени капят часовете..“
Нищо и никаква статуя, mate. В нищо и никакъв град. Този град, обаче за мен завинаги ще се асоциира с красивата любов на тези забележителни личности.
А на вас ви пожелавам някой да ви гледа така както статуята на Славейков гледа статуята на Белчева.
PS.
“..този град старомоден и скучен,
в който друго, освен да ми харесаш страницата във Facebok
просто няма какво да се случи“.
Монитор
