Британският бежанец: Гигинският манастир, който възкръсна два пъти
3

Британският бежанец: Гигинският манастир, който възкръсна два пъти

Hi guys!

Как ви се отразява „Мекият Lockdown”? При мен няма особена разлика. И без това, откакто ни се роди бебето не ходя никъде. Also, сега като са затворени баровете си пием със съседите от блока в градинката отпред. Преди когато работеха баровете, пак си пиехме в градинката пред входа, така че особена социална изолация не чувствам. А, и тя една изолация. Не знам за вас, ама аз така и не успях да разбера какво точно затварят. В първото съобщение казаха, че затварят всички магазини, освен кварталните. После добавиха и че остават отворени и големите хипермакрети за нехранителни стоки. То какви други магазини има? Whatever, не съм седнал да бистря политиката с вас (за тази цел си имам комшиите и пейките пред входа, на които не им омръзва да измислят закачливи варианти на името ми Конан Дъфи, като Кънчо Бежанеца, Конан Варварина Дъфи Дък и т.н.), а и най-важното е епидемията да си заминава. Понеже as I already said once искам да се върна към оригиналното си хоби да обикалям из забележителностите на България и да събирам печати от 100-те национални туристически обекта.
Actually, в настоящия сезон изпълняваме пилигримска мисия с моята съпруга Добромира и опитващата да се сдобие с първия си зъб наша дъщеря Ева. Обикаляме манастирите от Софийската Света гора. Бях ви показал списъка си с 14 objects от поклоническия ни маршрут, а вече ви разказах за първия от тях.
Сега mate, е момента като истински представител на държава, която води преговори за Brexit да ви кажа – има лека промяна в плана. I know казах ви, че ще ви разказвам за обиколките ми по софийските манастири, показах ви маршрута, но сега ще ви разкажа за един друг манастир, който не е част от original list.
Става въпрос за Гигинския манастир “Св. Безсребреници Козма и Дамян“. Честна дума mate не мога да разбера защо този манастир не е включен в никой от списъците с обекти от Софийската Света гора.Това е един от най-големите и влиятелни манастири в региона. Дори великият историк Константин Иречек, който дава супер подробен писък на манастирите в региона не го споменава. А, по негово време Гигинският манастир (a.k.a Църногорски) е доста важен не само в исторически и религиозен, но и в икономически план.
Whatever, нек първо да ви разкажа как се стига до манастира, а after that и защо е толкова важен той.
Гигинският манастир You’ll be surprised се намира до село Гигинци в Пернишка област. Това е на около 50км. или близо 1 час път с кола от моите покои в кв. „Овча купел“. Пътят е лек и приятен – минава се през Перник и няколко китни селца, а ако искате има и друг маршрут, малко по-заобиколен, който also минава през Перник. Ние в едната посока минахме по заобиколния път, през Ковачевци, тъй като се вижда любимият ми язовир Пчелина. На връщане избрахме shortcut-a, защото бяхме забравили памперсите на Ева и спешно трябваше да намерим поне магазин, преди работата да се е разсмърдяла неспасяемо.
Гигинци е малко село, на което в страницата му в Wikipedia пише, че кметът е мъж, а има снимка с текст „Кметът на село Гигинци“, на която се вижда жена. Няма лошо, важно е да има diversity, пък и не ме интересува who Is the man in charge, а къде е манастира. А, той е на 5 км. от селото. Стига се до там по нов и хубав път с много указателни табелки. Чак ми стана неудобно колко лесно и приятно стигнахме до Гигинския манастир. Самата Света обител е доста красива. Намира се близо до най-високия връх на планината Църна гора (how cool Is that планина да се казва „гора“). Много спретнат и лъскав манастир. Има си кълдаръмен двор, по който бебешката количка така жално заскърца, че чак Ева се заслуша притеснено. Има красива стара църква в двора, кула с камбанария и много красива нова църква, която обаче ние не видяхме, тъй като беше затворена за ремонт. Острани на манастира има аязмо с лековита вода, много поддържано и добре укрепено. Дори някой мил човек беше оставил предупредителна бележка на хората да не хвърлят стотинки, тъй като хората пият от тази вода.
В самия манастир има още красив фонтан, добре изглеждащи жилищни постройки и богато зареден магазин за домашни хранителни продукти, от който си купихме биволско мляко и сладко от шипки. Лошо впечатление ми направи само, че на киселото мляко нямаше отпечатан срок на годност, но тъй или иначе то не оцеля достатъчно дълго, за да се притесним по този въпрос.
Видяхме also доста монаси, които се занимаваха със свои си дела из манастира, но не отказваха да си поприказват с посетителите, да има дадат насоки какво да разгледат и въобще да отговорят на всички глупави въпроси, които един турист може да зададе.
Доста странно ми стана mate. Повечето манастири, които съм посещавал в България са архаични, личи си, че се поддържат с трудности, а когато се разхождаш из тях почти не можеш да видиш монах. В Гигинския манастир всичко беше чисто, подредено, ново и пълно с живот. Направо като декор на филм.
После научих каква е историята на Гигинския манастир. Той е създаден преди почти 1000 години, но на пракитка в момента живее трети живот. Създаден е по време на Второто българско царство, малко по-нагоре в планината, когато в региона се е формирал т.нар. религиозен комплекс Мала Света гора. Манастирът е имал собствена каменна кула и вероятно дори е бил изграден върху останки на стара римска крепост. При падането на България под турско робство Гигинският манастир не е пострадал, а на против през първите векове е станал културно и търговско средище на региона. Имало е килийно училище, а край стените му всяка година е ставал голям пазар. В началото на 18в., обаче турците от намиращия се наблизо Пирот (дн. Сърбия) започнали да виждат конкуренция в Гигинския манастир, на техните опити да създадат голям панаир в техния град. Според историческите извори, накрая те успели да инсценират убийството на турчин в Гигинци и да си намерят повод да опожарят манастира и да опустошат региона.
Към края на същия век няколко хилендарски монаси възстановили манастира на ново място в планината близо до лековит извор, който открили. И тук mate, важна роля за първото възкръсване на Гигинския манастир изиграл известния османски кърджалия Кара Фейзи. Той е един от most notorious бандити по времето на упадъка на Османската империя, известен като „Кърджалийско време“. Това е период в края на 18в. и началото на 19в., когато бивши части от османската армия се самоорганизират в банди и грабят и безичнстват на европейските територии на империята, които в основната има част представляват границите на поробена България. Най-известен от кърдажлиите е Осман Пазвантоглу, който за кратък период дори си отцепва собствена територия в рамките на Османската империя и става нейн владетел. Well, Кара Фейзи е един от най-близките съратници на Пазвантоглу, а в редиците на неговата армия за известно време е дори митичния Индже Войвода (български еничар, който от кърджалийски разбойник се превръща в защитник на поробените българи и участва в опити за освобождаването на държавата).
So, въпросният Кара Фейзи, който май също е бил потурчен българин, след като години наред създава проблеми както на официалната турска власт, така и на поробеното българко население, накрая сключва сделка със султана и е обявен за управител на Брезник. След като спира да обикаля империята и да издевателства навред, Кара Фейзи се установява тук и съсредоточва насилието само върху местните хора. Тъй като съществува забрана да се строят нови религиозни храмове, които не са мюсюлмански, а само да се възстановяват вече съществуващи, Кара Фейзи разработва business model да разрушава християнски храмове и после да взема подкупи от местните хора, за да им позволи да ги възстановят. В един надпис запазен на стена в Гигинсия манастир се разказва, че монасите възстановили манастира успели да получат разрешение от Кара Фейзи, след като му подарили чифт биволи. Според една легенда, обаче страшният османлия имал болна дъщеря, която успял да излекува след като пила вода от лековития извор в манастира и след това самият той станал ктитор и започнал доста да помага за създаването на християнски храмове в региона.
Каква е точно истината не се знае, но е сигурно, че през 19в. и началото на 20в. Гигинският манастир преживява небивал разцвет. Превръща се в едно от най-големите културни и религиозни средища в региона. Взема дейно участие в борбите за съхраняване на българската църква и освободителните войни. Манастирът also става мощен икономически фактор, тъй като благодарение на много щедри дарители и добро управление се сдобива с много имоти и голямо стопанство. В един момент дори си има собствен хан (hotel) в близкото село Ноевци. По време на една сушава година цели три села се изхранват напълно и само от стопанството на манастира. През Първата и дори през Втората Световна война Гигинския манастир осигурява продоволствените реквизиции, които местните хора е трябвало да изпращат на фронта.
И така до 9 септември 1944г. Тогава с установяването на комунистическата власт, в манастира се настаняват партизани и през следващите години тук са докарвани политически затворници, които са били измъчвани. След като монасите са изгонени и е превърнат в комунистически концлагер, Гигинския манастир за известно време става – пионерски лагер. След 60-те години на 20в. манастирът е обявен за архитектурен и културен паметник и е върнат на БПЦ. Тогава, обаче църквата започва да го дава под наем на всевъзможни безотговорни хора, които постепенно го разрушават и го ползват за обор. В даден момент дори са отглеждани овце и прасета в монашеските килии.
Едва в ркая на 90-те години на миналия век, гигинския манастир отново е заселен от монаси, които го възстановяват, успяват да върнат част от имотите му и с мъдро използване на даренията го превръщат в един от най-красивите и функциониращи съвременни манастири в България.
И, днес този манастир не изглежда като античен паметник от отминали времена, а като нов лъскав комплекс. Но, това as you can see, не е защото няма богата итория, а напротив – понеже има твърде богата история и два пъти е бил напълно разрушаван и е успявал отново да възкръсне.
А, за да е още по-интересна съдбата на манстир кръстен на „Свети безсребреници“ игуменът му днес е бивш инвестиционен брокер от „Wallstreet”, който се е отказaл от финансовия бизнес и е станал монах. Nice, a?

PS.
Ако се чудите с какво да си запълвате времето по време на пандемия, вижте още истории на моята Фейсбук страница:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec/

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.