0

З дравейте‌ ‌mates!‌ ‌

Какво‌ ‌стана‌ ‌ще‌ ‌избирате‌ ‌ли‌ ‌правителство‌ ‌вече‌ ‌в‌ ‌България‌ ‌или‌ ‌чакате‌ ‌талибаните‌ ‌да‌ ‌дойдат‌ ‌да‌ ‌оправят‌ ‌положението.‌ ‌Ha-ha!‌ ‌Тук‌ ‌в‌ ‌интернет‌ ‌групите‌ ‌може‌ ‌и‌ ‌да‌ ‌се‌ ‌забавляваме‌ ‌с‌ ‌политическите‌ ‌новини‌ ‌в‌ ‌България‌ ‌и‌ ‌по‌ ‌света,‌ ‌but‌ ‌на‌ ‌жените‌ ‌в‌ ‌Афганистан‌ ‌едва‌ ‌ли‌ ‌им‌ ‌е‌ ‌до‌ ‌смях.‌ ‌

Здравейте‌ ‌mates!‌ ‌

Какво‌ ‌стана‌ ‌ще‌ ‌избирате‌ ‌ли‌ ‌правителство‌ ‌вече‌ ‌в‌ ‌България‌ ‌или‌ ‌чакате‌ ‌талибаните‌ ‌да‌ ‌дойдат‌ ‌да‌ ‌оправят‌ ‌положението.‌ ‌Ha-ha!‌ ‌Тук‌ ‌в‌ ‌интернет‌ ‌групите‌ ‌може‌ ‌и‌ ‌да‌ ‌се‌ ‌забавляваме‌ ‌с‌ ‌политическите‌ ‌новини‌ ‌в‌ ‌България‌ ‌и‌ ‌по‌ ‌света,‌ ‌but‌ ‌на‌ ‌жените‌ ‌в‌ ‌Афганистан‌ ‌едва‌ ‌ли‌ ‌им‌ ‌е‌ ‌до‌ ‌смях.‌ ‌

If‌ ‌I‌ ‌must‌ ‌be‌ ‌honest‌ ‌и‌ ‌на‌ ‌мен‌ ‌малко‌ ‌ми‌ ‌стана‌ ‌тъпо‌ ‌като‌ ‌гледах‌ ‌новините‌ ‌снощи.‌ ‌Значи‌ ‌още‌ ‌от‌ ‌няколко‌ ‌дни‌ ‌съм‌ ‌depressed,‌ ‌след‌ ‌като‌ ‌разбрах,‌ ‌че‌ ‌нямам‌ ‌никакъв‌ ‌шанс‌ ‌да‌ ‌стана‌ ‌министър‌ ‌в‌ ‌България,‌ ‌заради‌ ‌двойното‌ ‌ми‌ ‌гражданство.‌ ‌Макар‌ ‌че,‌ ‌реално‌ ‌погледнато‌ ‌казусът‌ ‌с‌ ‌вашия‌ ‌служебен‌ ‌министър‌ ‌на‌ ‌икономиката‌ ‌доказва‌ ‌точно‌ ‌обратното‌ ‌–‌ ‌в‌ ‌България‌ ‌всеки‌ ‌може‌ ‌да‌ ‌стане‌ ‌министър,‌ ‌дори‌ ‌и‌ ‌човек‌ ‌с‌ ‌двойно‌ ‌гражданство.‌

Вчера,‌ ‌обаче‌ ‌гледах‌ ‌как‌ ‌президентът‌ ‌на‌ ‌България‌ ‌кара‌ ‌един‌ ‌депутат‌ ‌от‌ ‌турски‌ ‌етнически‌ ‌произход,‌ ‌да‌ ‌отговаря‌ ‌коя‌ ‌му‌ ‌е‌ ‌истинската‌ ‌родина‌ ‌и‌ ‌честно‌ ‌казано‌ ‌доста‌ ‌се‌ ‌притесних.‌ ‌Значи‌ ‌оня‌ ‌dude‌ ‌е‌ ‌роден‌ ‌в‌ ‌България,‌ ‌има‌ ‌гражданство‌ ‌по‌ ‌рождение,‌ ‌прародителите‌ ‌му‌ ‌са‌ ‌имигрирали‌ ‌тук‌ ‌вероятно‌ ‌преди‌ ‌векове,‌ ‌но‌ ‌лично‌ ‌президентът‌ ‌се‌ ‌заяжда‌ ‌с‌ ‌него,‌ ‌заради‌ ‌произхода‌ ‌му.‌ ‌А‌ ‌аз‌ ‌с‌ ‌моя‌ ‌мизерен‌ ‌3-годишен‌ ‌стаж‌ ‌като‌ ‌българин‌ ‌направо‌ ‌трябва‌ ‌да‌ ‌се‌ ‌държа‌ ‌като‌ ‌афганистанка‌ ‌с‌ минижуп,‌ ‌these‌ ‌days.‌ ‌Да‌ ‌мълча‌ ‌и‌ ‌да‌ ‌козирувам.‌ ‌И‌ ‌да‌ ‌се‌ ‌моля‌ ‌да‌ ‌не‌ ‌ме‌ ‌убият‌ ‌с‌ ‌камъни.‌ ‌

That’s‌ ‌why‌ ‌съм‌ ‌леко‌ ‌притеснен‌ ‌от‌ ‌това‌ ‌как‌ ‌да‌ ‌ви‌ ‌разкажа‌ ‌за‌ ‌впечатленията‌ ‌ми‌ ‌от‌ ‌моето‌ ‌journey‌ ‌до‌ ‌Несебър.‌ ‌За‌ ‌всеки‌ ‌случай‌ ‌ще‌ ‌започна‌ ‌като‌ ‌последовател‌ ‌на‌ ‌Дон‌ ‌Игнацио‌ ‌Лайола‌ ‌(основателя‌ ‌на‌ ‌Йезуитския‌ ‌орден)‌ ‌–‌ ‌ако‌ ‌по‌ ‌някаква‌ ‌случайност‌ ‌г-н‌ ‌президентът‌ ‌на‌ ‌България‌ ‌чете‌ ‌тези‌ ‌редове:‌ ‌Ген.‌ ‌Радев,‌ ‌Несебър‌ ‌много‌ ‌ме‌ ‌очарова.‌ ‌

I’m‌ ‌fascinated‌ ‌от‌ ‌това‌ ‌място‌ ‌и‌ ‌всичко‌ ‌свързано‌ ‌с‌ ‌България.‌ ‌Харесвам‌ ‌и‌ ‌одобрявам.‌ ‌Или‌ ‌не‌ ‌харесвам‌ ‌и‌ ‌не‌ ‌одобрявам,‌ ‌според‌ ‌както‌ ‌предпочитате.‌ ‌Моля,‌ ‌ви‌ ‌само‌ ‌не‌ ‌ми‌ ‌взимайте‌ ‌българския‌ ‌паспорт.‌ ‌Ще‌ ‌ми‌ ‌трябва,‌ ‌понеже‌ ‌имам‌ ‌да‌ ‌събирам‌ ‌още‌ ‌печати‌ ‌от‌ ‌100-те‌ ‌Национални‌ ‌туристически‌ ‌обекта.‌ ‌

Сега‌ ‌за‌ ‌останалите‌ ‌читатели‌ ‌на‌ ‌тази‌ ‌рубрика:‌ ‌да‌ ‌ви‌ ‌кажа‌ ‌честно‌ ‌Несебър‌ ‌хич‌ ‌не‌ ‌ми‌ ‌хареса.‌ ‌Well,‌ ‌не‌ ‌обвинявам‌ ‌непременно‌ ‌Несебър‌ ‌за‌ ‌това.‌ ‌Главната‌ ‌причина‌ ‌maybe‌ ‌е,‌ ‌че‌ ‌посетих‌ ‌Несебър‌ ‌като‌ ‌типичен‌ ‌английски‌ ‌турист‌ ‌–‌ ‌посред‌ ‌лято,‌ ‌привечер.‌ ‌Прибрахме‌ ‌се‌ ‌значи‌ ‌от‌ ‌поредния‌ ‌lovely‌ ‌плаж,‌ ‌изкъпахме‌ ‌се,‌ ‌облякохме‌ ‌се‌ ‌по-прилично,‌ ‌качихме‌ ‌се‌ ‌в‌ ‌колата‌ ‌и‌ ‌потеглихме‌ ‌към‌ ‌стария‌ ‌град.‌ ‌Well,‌ ‌трябваше‌ ‌да‌ ‌се‌ ‌върнем‌ ‌до‌ ‌новия‌ ‌и‌ ‌да‌ ‌го‌ ‌обиколим‌ ‌още‌ ‌няколко‌ ‌пъти,‌ ‌понеже‌ ‌се‌ ‌оказа,‌ ‌че‌ ‌по-голямата‌ ‌част‌ ‌от‌ ‌територията‌ ‌на‌ ‌Несебър‌ ‌е‌ ‌във‌ ‌владение‌ ‌на‌ ‌частни‌ ‌лица,‌ ‌под‌ ‌формата‌ ‌на‌ ‌паркоместа‌ ‌с‌ ‌абонамент.‌ ‌

Както‌ ‌се‌ ‌казва‌ ‌- ние‌ ‌тук‌ ‌споделяме‌ ‌напълно‌ ‌философията‌ ‌на‌ ‌ЕС‌ ‌за‌ ‌свободно‌ ‌движение‌ ‌на‌ ‌хора‌ ‌и‌ ‌стоки.‌ ‌Нищо,‌ ‌обаче‌ ‌не‌ ‌са‌ ‌казали‌ ‌за‌ ‌паркирането.‌ ‌Паркирах‌ ‌в‌ ‌един‌ ‌двор‌ ‌посипан‌ ‌с‌ ‌чакъл‌ ‌срещу‌ ‌обещанието,‌ ‌че‌ ‌ще‌ ‌платя‌ ‌3лв.‌ ‌за‌ ‌всеки‌ ‌час,‌ ‌в‌ ‌който‌ ‌колата‌ ‌ми‌ ‌е‌ ‌там‌ ‌и‌ ‌тръгнахме‌ ‌към‌ ‌Стария‌ ‌град.‌ ‌През‌ ‌август‌ ‌в‌ ‌Несебър,‌ ‌около‌ ‌19:30ч.‌ ‌усещането‌ ‌е,‌ ‌като‌ ‌на‌ ‌влизане‌ ‌за‌ ‌концерт‌ ‌на‌ ‌Лейди‌ ‌Гага.‌ ‌Огромни‌ ‌тълпи‌ ‌от‌ ‌хора‌ ‌се‌ ‌движат‌ ‌в‌ ‌една‌ ‌посока‌ ‌(Старият‌ ‌град)‌ ‌по‌ ‌уж‌ ‌широки‌ ‌алеи,‌ ‌обаче‌ ‌струпването‌ ‌е‌ ‌толкова‌ ‌голямо,‌ ‌че‌ ‌трябва‌ ‌да‌ ‌пристъпваш‌ ‌с‌ ‌бавна‌ ‌крачка‌ ‌с‌ ‌темпото‌ ‌на‌ ‌този‌ ‌пред‌ ‌теб.‌ ‌Все‌ ‌едно‌ ‌си‌ ‌в‌ ‌задръстване,‌ ‌ама‌ ‌пеша.‌ ‌

Кратка‌ ‌спирка‌ ‌и‌ ‌чинно‌ ‌чакане‌ ‌на‌ ‌опашка‌ ‌за‌ ‌селфи‌ ‌на‌ ‌фона‌ ‌на‌ ‌воденицата‌ ‌и‌ ‌продължаваме‌ ‌с‌ ‌тълпата‌ ‌нататък.‌ ‌Така‌ ‌и‌ ‌не‌ ‌разбрах‌ ‌каква‌ ‌е‌ ‌историята‌ ‌на‌ ‌bloody‌ ‌воденицата,‌ ‌ама‌ ‌изглеждаше‌ ‌красиво‌ ‌на‌ ‌фона‌ ‌на‌ ‌морето,‌ ‌а‌ ‌и‌ ‌виждах,‌ ‌че‌ ‌всички‌ ‌се‌ ‌редят‌ ‌да‌ ‌се‌ ‌снимат‌ ‌там‌ ‌и‌ ‌ние‌ ‌не‌ ‌пропуснахме.‌ ‌По‌ ‌главната‌ ‌алея‌ ‌в‌ ‌Стария‌ ‌град‌ ‌стълпотворението‌ ‌е‌ ‌същото.‌ ‌Значи‌, ‌бил‌ ‌съм‌ ‌на‌ ‌концерт‌ ‌на‌ ‌The‌ ‌Rolling‌ ‌Stones‌ ‌в‌ ‌Hyde‌ ‌park‌ ‌-‌ много‌ ‌потни‌ ‌хора‌ ‌се‌ ‌люшкат‌ ‌в‌ ‌различни‌ ‌посоки,‌ ‌стиснали‌ ‌бира‌ ‌в‌ ‌ръка.‌ ‌Единствената‌ ‌разлика‌ ‌с‌ ‌Несебър‌ ‌е,‌ ‌че‌ ‌древните‌ ‌артефакти,‌ ‌които‌ ‌се‌ ‌буташ‌ ‌с‌ ‌лакти,‌ ‌за‌ ‌да‌ ‌видиш‌ ‌не‌ ‌са‌ ‌Мик‌ ‌Джагър‌ ‌и‌ ‌Кийт‌ ‌Ричърдс,‌ ‌а‌ ‌са‌ ‌църкви.‌ ‌

Actually‌, ‌Несебър‌ ‌е‌ ‌един‌ ‌от‌ ‌градовете‌ ‌с‌ ‌най-много‌ ‌църкви‌ ‌на‌ ‌глава‌ ‌от‌ ‌населението.‌ ‌По‌ ‌официални‌ ‌данни‌ тук‌ ‌са‌ ‌открити‌ ‌44‌ ‌църкви‌ ‌построени‌ ‌в‌ ‌периода‌ ‌V-XIXв.‌ ‌Това‌ ‌при‌ ‌положение,‌ ‌че‌ ‌полуостровът,‌ ‌на‌ ‌който‌ ‌се‌ ‌намира‌ ‌Старият‌ ‌град‌ ‌е‌ ‌потъвал‌ ‌в‌ ‌морето‌ ‌с‌ ‌годините‌ ‌и‌ ‌се‌ ‌смята,‌ ‌че‌ ‌територията‌ ‌му‌ ‌в‌ ‌Античността‌ ‌е‌ ‌била‌ ‌тройно‌ ‌по-голяма.‌ ‌Imagine,‌ ‌колко‌ ‌още‌ ‌църкви‌ ‌са‌ ‌потопени‌ ‌завинаги‌ ‌в‌ ‌морето‌ ‌–‌ ‌направо‌ ‌мечтата‌ ‌на‌ ‌всеки‌ ‌талибан.‌ ‌ ‌

However,‌ ‌Месемврия,‌ ‌както‌ ‌е‌ ‌старото‌ ‌име‌ ‌на‌ ‌града‌ ‌си‌ ‌е‌ ‌real‌ ‌deal.‌ ‌Важен‌ ‌пристанищен‌ ‌град‌ ‌създаден‌ ‌цели‌ ‌1500г.‌ ‌преди‌ ‌над‌ ‌Витлеем‌ ‌да‌ ‌се‌ ‌види‌ ‌падаща‌ ‌звезда‌ ‌и‌ ‌трима‌ ‌влъхви‌ ‌да‌ ‌тръгнат‌ ‌да‌ ‌търсят‌ ‌бебе‌, ‌родено‌ ‌в‌ ‌кошара.‌ ‌Счита‌ ‌се,‌ ‌че‌ ‌градът‌ ‌е‌ ‌кръстен‌ ‌на‌ ‌своя‌ ‌основател‌ ‌–‌ ‌легендарния‌ ‌тракийски‌ ‌владетел‌ ‌Мелса.‌ ‌

С‌ ‌какво‌ ‌е‌ ‌легендарен‌ ‌този‌ ‌Мелса‌ ‌–‌ ‌интернет‌ ‌мълчи.‌ ‌Поради‌ ‌тази‌ ‌причина‌ ‌и‌ ‌няма‌ ‌как‌ ‌да‌ ‌знаем‌ ‌дали‌ ‌е‌ ‌имал‌ ‌двойно‌ ‌гражданство.‌ ‌Несебър‌ ‌при‌ ‌древните‌ ‌гърци‌ ‌и‌ ‌после‌ ‌при‌ ‌римляните‌ ‌е‌ ‌бил‌ ‌от‌ ‌стратегическо‌ ‌значение‌ ‌–‌ ‌едно‌ ‌от‌ ‌двете‌ ‌големи‌ ‌пристанища‌ ‌на‌ ‌черноморския‌ ‌бряг.‌ ‌Така‌ ‌е‌ ‌било‌ ‌и‌ ‌при‌ ‌византийците,‌ ‌а‌ ‌след‌ ‌това‌ ‌и‌ ‌при‌ ‌българите.‌ ‌Едно‌ ‌от‌ ‌супер‌ ‌впечатляващите‌ ‌неща,‌ ‌обаче‌ ‌е,‌ ‌че‌ ‌Старата‌ ‌митрополия‌ ‌„Света‌ ‌София“‌ ‌през‌ ‌XIIIв.‌ ‌е‌ ‌била‌ ‌причината‌ ‌венециански‌ ‌пирати‌ ‌да‌ ‌атакуват‌ ‌и‌ ‌да‌ ‌ограбят‌ ‌Несебър.‌ ‌От‌ ‌тук‌ ‌са‌ ‌откраднати‌ ‌мощите‌ ‌на‌ ‌Св.‌ ‌Андрей‌ ‌и‌ ‌Св.‌ ‌Вартоломей.‌ ‌Това‌ ‌са‌ ‌двама‌ ‌от‌ ‌първоапостолите‌ ‌–‌ ‌ученици‌ ‌на‌ ‌Исус‌ ‌Христос.‌ ‌

Actually‌ ‌Св.‌ ‌Андрей‌ ‌е‌ ‌най-първия‌ ‌ученик‌ ‌на‌ ‌Исус,‌ ‌а‌ ‌в‌ ‌момента‌ ‌е‌ ‌патрон‌ ‌и‌ ‌закрилник‌ ‌на‌ ‌една‌ ‌камара‌ ‌държави,‌ ‌в‌ ‌това‌ ‌число‌ ‌Русия,‌ ‌Шотландия‌ ‌и‌ ‌Румъния.‌ ‌Всъщност‌ ‌националният‌ ‌флаг‌ ‌на‌ ‌Шотландия‌ ‌представлява‌ ‌именно‌ ‌Андреевия‌ ‌кръст‌ ‌на‌ ‌син‌ ‌фон.‌ ‌Also‌ ‌от‌ ‌Несебър‌ ‌са‌ ‌откраднати‌ ‌и‌ ‌мощите‌ ‌на‌ ‌Свети‌ ‌Теодор‌ ‌Стратилат‌ ‌–‌ ‌закрилникът‌ ‌на‌ ‌Венеция.‌ ‌В‌ ‌наши‌ ‌дни‌ ‌в‌ ‌Несебър,‌ ‌вместо‌ ‌мощи‌ ‌на‌ ‌premium‌ ‌християнски‌ ‌светци‌ ‌има‌ ‌магазини‌ ‌за‌ ‌кожени‌ ‌якета.‌ ‌

I’m‌ ‌not‌ ‌quite‌ ‌sure‌ ‌как‌ ‌древната‌ ‌история‌ ‌на‌ ‌Несебър‌ ‌се‌ ‌свързва‌ ‌със‌ ‌сегашната‌ ‌agenda‌ ‌да‌ ‌се‌ ‌продават‌ ‌кожени‌ ‌якета‌ ‌„Произведени‌ ‌в‌ ‌Турция“,‌ ‌но‌ ‌е‌ ‌факт,‌ ‌че‌ ‌това‌ ‌е‌ ‌най-често‌ ‌срещания‌ ‌атрибут‌ ‌по‌ ‌витрините‌ ‌на‌ ‌магазините‌ ‌намиращи‌ ‌се‌ ‌в‌ ‌красивите‌ ‌възрожденски‌ ‌къщи‌ ‌на‌ ‌Стария‌ ‌град.‌ ‌Наред‌ ‌с‌ ‌ресторанти,‌ ‌в‌ ‌които‌ ‌цената‌ ‌на‌ ‌една‌ ‌скромна‌ ‌семейна‌ ‌вечеря‌ ‌се‌ ‌равнява‌ ‌на‌ ‌месечната‌ ‌заплата‌ ‌на‌ ‌медицинска‌ ‌сестра‌ ‌в‌ ‌„Пирогов“.‌ ‌

Не,‌ ‌г-н‌ ‌президент,‌ ‌преди‌ ‌да‌ ‌ми‌ ‌ударите‌ ‌черен‌ ‌печат‌ ‌и‌ ‌да‌ ‌ме‌ ‌изритате‌ ‌от‌ ‌България,‌ ‌искам‌ ‌да‌ ‌уточня,‌ ‌че‌ ‌не‌ ‌критикувам,‌ ‌ниските‌ ‌заплати‌ ‌на‌ ‌медицинските‌ ‌работници‌ ‌в‌ ‌България,‌ ‌а‌ ‌искам‌ ‌да‌ ‌кажа,‌ ‌че‌ ‌цените‌ ‌в‌ ‌в‌ ‌Несебър‌ ‌са‌ ‌много‌ ‌високи.‌ ‌Което‌ ‌не‌ ‌е‌ ‌по‌ ‌ваша‌ ‌вина,‌ ‌разбира‌ ‌се.‌ ‌

Well,‌ ‌аз‌ ‌кожено‌ ‌яке‌ ‌не‌ ‌си‌ ‌купих,‌ ‌но‌ ‌пък‌ ‌ядохме‌ ‌пържени‌ ‌попчета‌ ‌с‌ ‌бира‌ ‌в‌ ‌един‌ ‌от‌ ‌ресторантите‌ ‌с‌ ‌lovely‌ ‌гледка‌ ‌към‌ ‌морето.‌ ‌Но,‌ ‌пък‌ ‌осъзнах‌ ‌от‌ ‌първа‌ ‌ръка‌ ‌какво‌ ‌е‌ ‌да‌ ‌си‌ ‌човек‌ ‌с‌ ‌двойно‌ ‌гражданство.‌ ‌От‌ ‌една‌ ‌страна‌ ‌съм‌ ‌английски‌ ‌турист‌ ‌–‌ ‌набутах‌ ‌се‌ ‌в‌ ‌топ‌ ‌туристическа‌ ‌дестинация‌ ‌в‌ ‌най-посещаваното‌ ‌време.‌ ‌Also‌, ‌видът‌ ‌ми‌ ‌явно‌ ‌няма‌ ‌как‌ ‌да‌ ‌излъже‌ ‌местните‌ ‌търговци‌ ‌и‌ ‌твърде‌ ‌любезните‌ ‌сервитьори,‌ ‌че‌ ‌явно‌ ‌съм‌ ‌чужденец.‌ ‌I‌ ‌don’t‌ ‌know‌ ‌дали‌ ‌причината‌ ‌е‌ ‌в‌ ‌луничките,‌ ‌зачервения‌ ‌врат,‌ ‌сандалите‌ ‌и‌ ‌тениската‌ ‌на‌ ‌Chelsea,‌ ‌но‌ ‌през‌ ‌цялото‌ ‌време‌ ‌с‌ ‌мен‌ ‌се‌ ‌отнасяха‌ ‌като‌ ‌към‌ ‌чуждестранен‌ ‌турист‌ ‌–‌ ‌тоест‌ ‌идиот‌ ‌с‌ ‌пари.‌ ‌Което‌ ‌е‌ ‌сaмо‌ ‌наполовина‌ ‌вярно,‌ ‌If‌ ‌You‌ ‌know‌ ‌what‌ ‌I‌ ‌mean.‌ ‌

On‌ ‌the‌ ‌other‌ ‌hand,‌ ‌българското‌ ‌в‌ ‌мен‌ ‌се‌ ‌прояви‌ ‌с‌ ‌пълна‌ ‌сила.‌ ‌Супер‌ ‌възмутен‌ ‌бях‌ ‌от‌ ‌кича‌ ‌и‌ ‌тъпканицата.‌ ‌Цъках‌ ‌с‌ ‌език‌ ‌на‌ ‌нереалните‌ ‌цени.‌ ‌Обаче‌ ‌вместо‌ ‌да‌ ‌посетя‌ ‌музея,‌ ‌вечерях‌ ‌в‌ ‌един‌ ‌от‌ ‌ресторантите‌ ‌в‌ ‌Стария‌ ‌град,‌ ‌а‌ ‌после‌ ‌даже‌ ‌спечелих‌ ‌плюшена‌ ‌играчка‌ ‌на‌ ‌Додо‌ ‌от‌ ‌стрелбището‌ ‌в‌ ‌лунапарка‌ ‌по‌ ‌алеята‌ ‌към‌ ‌Слънчев‌ ‌бряг.‌ ‌Най-големият‌ ‌ми‌ ‌срам,‌ ‌обаче‌ ‌е,‌ ‌че‌ ‌не‌ ‌успях‌ ‌да‌ ‌си‌ ‌подпечатам‌ ‌картата‌ ‌със‌ ‌100-те‌ ‌обекта.‌ ‌Просто‌ ‌в‌ ‌тълпата‌ ‌не‌ ‌можах‌ ‌сред‌ ‌милионите‌ ‌магазини‌ ‌да‌ ‌открия‌ ‌туристическия‌ ‌център‌ ‌в‌ ‌Несебър.‌ ‌Само‌ ‌дето‌ ‌никак‌ ‌не‌ ‌съм‌ ‌сигурен,‌ ‌че‌ ‌искам‌ ‌да‌ ‌се‌ ‌връщам‌ ‌там,‌ ‌заради‌ ‌печата.‌ ‌Поне‌ ‌не‌ ‌през‌ ‌лятото.‌..

P.S.‌

На‌ ‌Черноморието‌ ‌попаднах‌ ‌и‌ ‌на‌ ‌друго‌ ‌място,‌ ‌където‌ ‌definitely‌ ‌искам‌ ‌да‌ ‌се‌ ‌върна‌ ‌другото‌ ‌лято.‌ ‌Къде‌ ‌е‌ ‌то,‌ ‌ще‌ ‌ви‌ ‌разкажа‌ ‌next‌ ‌week,‌ ‌а‌ ‌дотогава‌ ‌следвайте‌ ‌Фейсбук-страницата‌ ‌ми.