Британският бежанец: Да се изгубиш нарочно
2

Британският бежанец: Да се изгубиш нарочно

Честит край на лятото mates!

Не, че съм особено happy, че лятото свърши, понеже аз Конан Дъфи британецът с българско гражданство ще трябва да намаля разходките си из тукашните забележителности и събирането на печати от 100-те Национални туристически обекта. Но, пък on the other hand какво да се прави. Сега няма смисъл да драматизираме от липсата на Слънце и топлина и наличието на кални локви и джвакащи плочки по тротоарите. Това е circle of life! След топлото лято и ледената бира, идва студената зима и греяната ракия!

Also, аз съм роден и израснал в Лондон, все пак. Това влажно и отвратително време навън е some kind of мил спомен от детството. Не, че бих се оплаквал, ако оловното небе, бръснещият вятър и просмукващият се в костите дъждец, останат завинаги в спомените ми. Даже напротив. Ето, for example, миналият weekend се случи сравнително топличко време. След кратките дъждове и продължителните спирания на тока, септемврийското Слънце се показа и оттам Аз и моята тайфа (съпругата ми Додо и 3-месечната ми дъщеричка Ева) решихме да си направим един trip като за последно тази година. Пък, ако е рекъл God, може и през някой следващ weekend пак да случим на хубаво време.

Дотук добре. С времето се спогодихме. Дестинацията, обаче остана малко спорен въпрос. Аз исках да набележим място, на което можем да получим печат, тъй като това лято, заради бременностите и раждането, малко поизостанахме с плана. Додо, обаче напоследък демонстрира сериозно influenc-ване от всевъзможните монтесори, бг-мами, майки-самураи и прочее wannbe наръчници за моредни родители и for that reason беше твърдо решена да разшири „сензитивността“ на нашето бебе запознавайки го с разнообразни представители на фауната, при това отблизо.

Малката Ева, все още не може да се задържи седнала и едва отскоро разпознава физиономията на собствения си баща, но ние се бяхме заели с умственото й и духовно израстване и затова трябваше да я срещнeм с разнообразни животинки.

И понеже красивият ни зоопарк бил „затвор за диви животни, измъчвани далеч от естествената си среда“, ние, видиш ли, трябвало да ги потърсим в по-непринудена и свободна обстановка. За щастие не сме първите родители с налудничеви идеи за все още shitting in their pants деца, и такива места около София вече съществуваха.

По-специално край Перник. Онзи стар и доста смешен (поне за мен) joke, че туристите в Перник обикновено нощуват в поликлиниката, отдавна не е валиден mate. Този регион е пълен с туристически забележителности. Има толкова много природни и исторически красоти, които човек може да посети, че definitely смятам следващата пролет да обиколя детайлно този регион.

So, в пернишкото село Лесковец (да не се бърка със сръбкото Лесковац, където има unique фестивал на плескавицата, нито с Великотърновския Лясковец, известен със забележителния си Винпром) има туристическа атракция наречена Зоокът „Алис“.

Първо за Лесковец. Намира се на 50-ина километра от София, след като подминеш Перник. Дотам се стига за по-малко от час, а пътят е приятен и красив. Actually, Лесковец по нищо не се различава от околните симпатични селца, освен по-дългата колона автомобили, които се стичат натам през weekend-а. Именно по върволицата от туристи намерихме и самия Зоокът. Той представлява една красива селска къща, с голям полегат двор, разделен с телени огради на отделни исектори и пълен с всевъзможни дружелюбни животни. Доколкото разбрах, идеята е на бабата и дядото на въпросната Алис, на която е крсъстено мястото. Те решават да си вземат различни по-нетрадиционни животни, с които момиченцето (днес вече на 5г.) да си играе. Първо са взели Кенгуру, после сърни, елен и безспорната атракция на Зоокъта – алпака. Алпаката mate, не е голяма медна тава, в която да бъркаш лютеница. Или по-скоро не е само това.

Алпаката е адски симпатично и дружелюбно южноамериканско животно, изглеждащо като нещо средно между лама и овца. Дребничка (не като истинската лама, каквито също има в Зоокъта) и с мека къдрва вълна (като черните овчици, кото also се мотаеха незаинтересовани в краката на тълпите от туристи), тази животинка много, ама адски много се обижда, когато я наричаш лама. Или по-скоро стопаните й. В рамките на 20 минути чух поне 40 пъти репликата „това не е лама, а алпака“.

Whatever, да започнем от начало. Пред зоокъта има малка ливада, която успешно се използва за паркинг, а също и за битак, тъй като тълпите от туристи, които тук obviously по-често са родители с деца са привлекили търговци на китайски играчки и сувенири. Когато успееш да пракираш без да се сбиеш с някой друг изнервен татко, търсещ място, и прескочиш сополивите хлапета изнудващи родителите си да им купят поредната безсмислена играчка, тръгваш по кална пътечка към обекта. И тук се оказва, че това не е паркингът към Зоокът „Алис“, а 100-ина метра по-надолу. Там, обаче ливадата, която е по-тясна от първата отдавна е запълнена с коли. На входа ти вземат такса 6лв. за върастен, 3лв. за дете и те информират, че можеш да стоиш максимум час и половина. I hope това време да е достатъчно за 3-месечната ми наследница „да разшири кръгозора си“ и да се социализира с различни биологични видове.

Хората в Зоокът „Алис“ през weekend-а са доста повече от животните. А те животните никак не са малко. Има сектор с птици, където можеш буквално да се спънеш в някоя патица или гащат петел(смешни животинки, които ми приличат на old-school rappers) или пък паун. Тук царете на купона са двойката черни лебеди, кото плуват literally на една ръка от посетители в малко изкуствено басейнче. Най-много детски писъци, обаче предизвикват зайчетата, които все пак са в заградени клетки, за да не ги обръкат малките посетители с плюшени играчки.

Вторият сектор има няколко отделни заграждения, където живеят елена и сърните, но тях естествено можеш само да ги гледаш зад оградата. Не така стои въпросът с алпаките. Тези сладури са малка, но адски възпитана банда, която си стои в средата на двора и никак, ама никак не се притесняват от хората. Цели тълпи от родители с децата си се изредиха да ги галят и да си правят селфита с алпаките, а милите животинки остнаха да позират непоклатими за милионите снимки, в които участваха.

I must admit, че ние с Додо също награбихме алпаките по някое време и си направихме цяла поредица selfies, с тях. А, Ева? Ева, спа непробудно през цялото време.

Местенцето е приятно, наистина, и actually няма какво да правиш там повече от 1 час, освен ако не си решил точно в Зоокът „Алис“ да седнеш да пиеш бири и да ядеш кебапчета. Такава възможност също има там.

Ние, си тръгнахме оттам заредени с приятни емоции и добили представа какво пищящо, и неспиращо да задава безумни въпроси кречетало ще е нашата Ева след 4-5 години. Но, както казах преди малко - this is circle of life.

Планът ни за деня включваше да посетим Гигинския манастир, до който от Лесковец се стига по леко заобиколен път, минаващ край язовир „Пчелина“.

Разказвал съм ви за „Пчелина“ mate, в една от по старите ми истории. Това място е толкова красиво, че дори съм склонен да го поставя в личната си класация пред язовир Искър, който пък е първото нещо, което ми изниква в глават,а когато някой ме по пита „Кънчо, какво толкова й харесваш на тази София?“

Язовир „Пчелина“ е изкуствен воден басейн, създаден след като е залято намиращото се там едноименно село. Само църквата на върха е запазена и до днес. Уникалните му брегове са причина много чуждестранни филми снимани у нас да го използват за декор.

Ние, вече бяхме идвали тук, но откъм популярния за туристи източен бряг, където е и прословутата църква. Този път, маршрутът ни минаваше северно от Пчелина и по пътя решихме да спрем да се насладим на откриващата се amazing гледка.

И тук ни беше грешката!

Целият ни план отиде по дяволите mate. Защото се загубихме. Само, че се загубихме край бреговете на язовир „Пчелина“ не случайно, а напълно осъзнато и по наше желание. Какво октрихме там, обаче ще ви разказвам next time, понеже симпатичните алпаки ми изядоха всичкото място днес, а и е мой ред да правя вечерните гимнастически упражнения на Ева. Какво да ви кажа mate, тя е едно много ангажирано бебе.


PS.

Историята за първото ми посещение на язовир „Пчелина“ можете да видите на Facebook- страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.