Hi Guys!
Нямам търпение да ви разкажа за моето пътешествие до обект номер 3 от 100-те национални туристически обекта. As You know аз съм роден в Лондон, но живея в България и освен всичките ми прякори производни на my real name Конан Дъфи (Кънчо Бежанеца, Кони Айлънд, Конан Варварина и т.н.) с моето beloved българко семейство обичаме да обикаляме из забележителностите на новата ми родина и да научаваме интересни истории от българската култура и традиции.
Hi Guys!
Нямам търпение да ви разкажа за моето пътешествие до обект номер 3 от 100-те национални туристически обекта. As You know аз съм роден в Лондон, но живея в България и освен всичките ми прякори производни на my real name Конан Дъфи (Кънчо Бежанеца, Кони Айлънд, Конан Варварина и т.н.) с моето beloved българко семейство обичаме да обикаляме из забележителностите на новата ми родина и да научаваме интересни истории от българската култура и традиции.
Well this one is точно такава! Бяхме в региона на Банско (more specific в Банско) и тъй като сърце конанско не трае, освен обилния all inclusive и относително хладния басейн, решихме да обходим забележителностите наоколо в търсене на печати, а и не само на печати.
That’s why най-логичното според картата на 100-те НТО беше, щом сме в този регион да посетим село Добърско. Не сте ли го чували? My very Bulgarian wife Добрмира също не беше. Както и повечето хора в София, на които се опитах да разкажа за това село.
Село Добърско се намира в община Разлог и а на about 20км. от Банско. Населението му е около 600 души, природата прекрасна, а от площада в центъра му се открива прекрасна гледа към 3 планини едновременно – Рила, Пирин и Родопи. Actually това с трите планини колкото и да е прекрасно само по себе си, за този регион е нещо съвсем ordinary. Като плъховете в лондонското метро for example.
Като повечето забележителности в България, Добърско си има природни красоти – водопадът Щрокалото. Той е много красив, намира се буквално на края на самото село и до него се стига само след 10 минути и 3-4 настъпани кравешки poops. Според мен най-забележителното във водопада Щрокалото е, че пътят до него те води от горната му страна, а не под него as usual. Според Додо, най-забележителното в Щрокалото е как аз го произнасям на глас.
Другата природна забележителност е едно дърво на 5 века и една римска пещ за тухли на 1500 години. Не ги видяхме и двете, тъй като все пак сме с бебешка количка.
Most famous забележителност в Добърско, на която не случайно дават печат No. 3 от 100-те обекта, безсъмнено е църквата „Св. Св. Теодор Тирон и Теодор Стратилат“. Освен, че е кръстена на двама светци-воини, което е изключителна рядкост (moreover Стратилат е патрон на Венеция, а мощите му, които се съхраняват там, преди това са били откраднати от латински войници от една от църквите в Несебър), тази църква е уникална с това, че е построена през 1613г. и изглежда по абсолютно същия начин и днес. Уникалните стенописи, иконостас и икони са напълно консерирани без никаква реставрация, благодарение на естественото покритие от горелите през годините лоени свещи и на своеобразната „климатична инсталация“, която представлява въздухопроводи във формата на бойници на ключови места в църквата.
Авторите на стенописите не са ясни. Знае се само, че са от школата на св. Пимен Зографски. This is another very legendary българин, който макар и да не е отпечатван на вашите банкноти е толкова влиятелен в изобразителното изкуство, че датата, на която се се почита в църковния календар – 3 ноември, официално е обявена за професионален празник на художниците в България.
And finally, стигаме до most famous нещо в тази църква – стенописът изобразяващ Исус Христос на космически кораб. That’s right, погледнете снимката. Официално се се счита, че този стенопис илюстрира Преображение господне, но уникалният начин, по който е пресъздаден този момент е база за безброй теории и конспирации. Асоциацията, че Исус, „отлита към небето“ с космически кораб е толкова популярна, че даже църквата е включена в книгата на ЮНЕСКО с паметници на културата.
Не знам дали е защото ми го казаха предварително, но на мен стенописът наистина ми прилича на ракета. Както и на всички други посетители в храма, които бяха там по същото време. I don’t have any idea на какво му е приличала тази ракета на художникът, когато я е нарисувал преди 400г.
Занам, обаче едно – Исус на космически кораб не е дори close enough до най-впечатляващото нещо в Добърско.
Повечето от вас I guess си спомнят от часовете по история в училище за ослепената армия на Цар Самуил. След като бългаската армия загубила битката при Беласица, византийския император Василий II, заповядал всички 15 хил. български пленници да бъдат ослепени, а само по 1 на всеки 100 от тях да му се остави едно здраво око. При вида на осакатената си войска съцето на Цар Самуил не издържало и умрял от heart attack. Император Василий пък получил прозвището Българоубиец.
However, аз не съм я учил тази история в училище, когато я прочетох за пръв път бях потресен. Хилядите ослепени войници връщащи се от бойното поле е нещо, което завинаги е наистина покъртителна история.
Още по-драматично, обаче е продължението й. Според легендите част от ослепената армия на Самуил се отправила към Рилски манастир, за да потърсят помощ в целебните мощи на св. Иван Рилски. По пътя, обаче те се спрели в Добърско. Осакатените мъже открили, че водата от подземния извор там, облекчава болките им. Самуиловите воини се заселили в Добърско и основали добърската певческа школа.
Now hold my beer! Добърската певческа школа е обединение на странстващите певци и музиканти, които са слепи. Според безброй исторически извори, а и още повече легенди векове наред от Добърско излизали слепи музиканти, които просели и пеели по улиците на цяла България. Легендата разказва, че сред ослепените самуилови войници останали в Добърско имало много трубадури (певци и музиканти, които се движат с армията и поддържат бойния й дух с песни и музика). Тези музиканти събирали слепи деца от всички български земи и ги обучавали на пеене и свирене на гусла и по този начин им осигурявали занаят и препитание. Просещите слепци-музиканти от Добърско векове наред са обикаляли българските земи, а школата им е запазена чак до средата на 20в.
Also, според много исторически свидетелства, слепите музиканти от Добърско са се обучавали да си комуникират на специален таен език, който хората наричали просешки. Само слепи деца, обучени от опитни слепи музиканти от Добърско и научили „просешки език“ тръгвали по страната да пеят и да свирят на хората.
Не знам за вас mate, но за мен тази история звучи bloody remarkable. Според мен в Hollywood биха полудели по историята за тайното братство на слепите музиканти, които обикалят средновековните земи и си говорят на кодиран език.
Аз лично и до сега не мога да повярвам, че не съм гледал тази история по HBO или по Netflix, а я научих при разходката си до разлошкото село Добърско.
Well, това се оказа една amazing разходка, нали?
PS.
За други интересни stories следтете Фейсбук-страницата ми: https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Монитор
