Британският бежанец: Българската Мона Лиза

Британският бежанец: Българската Мона Лиза

God bless you хора!

Поздравявам ви така не само защото съм възпитан бивш англичанин и настоящ жител на Овча купел, а защото напоследък е трудно да кихнеш без да те прокълнат, what about да ти пожелаят здраве. Наистина, този Корона вирус извади най-страшното у хората – параноята.

Thanks to смъртоносния китайски грип, например чух чисто новия глагол „да те накашлят“. Отнася се главно за возещите се в градския транспорт и е свързн с много страх и омраза. Ако кашлянето е повод за възмутителни физиономии и дистанциране, кихането mate напоследък се възприема като едно от най-заплашителните неща, които можеш да направиш на публично място. Believe me, изпитах го на собствен гръб. Имах неблагоразумието, в кварталното магазинче да подуша шишенце със шарена сол(търсейки комбинирана подправка за шкембе чорба of course) и да кихна. Really mate, ако в този момент, вместо кихавица си бях съблякал якето и бях показал шахидски пояс със закачен часовников механизъм на него, едва ли щях да предизвикам такава вълна от паника. В мига, в който имах неблагоразумието да кихна, една майка се разпищя, изтърва бутилката с прясно мляко от ръцете си и направи суплес на детенцето си, в опита да го отмести далеч от мен. Две баби се метнаха на земята и направиха по едно кълбо, кучето на някакъв хипстър се разлая по мен, а неговият стопанин с подстригана брада, карирана риза и мъжко кокче се разплака, прибра безжичните си слушалки в джоба(вероятно, за да ги предпази от зараза) и промърмори нещо, което I’m pretty sure, че беше заклинение на елфически език.

Whatever, да оставим гадните истории с корона вируса и иронията на съвременното ни общество, че се предпазваме от него с маски произведени в Китай. I’m here да ви разказвам истории за пътешествията си по 100-те национални туристически обекта. Миналата седмица бях започнал да ви описвам несполучливата ни разходка до Витоша, която обаче ни донесе по още един печат в книжките ни с български забележителности. More specific печат номер 58а.

Става въпрос за Боянската църква и нейните уникални стенописи. Yes indeed, Боянската църква е не само една от нй-известните църкви в България, но е и пример за средновековна православна стенопис и that’s why е включена в Списъка на ЮНЕСКО за Световно културно наследство. Освен, че е на пешеходно разстояние от една от най-популярните шекембеджийници в района, Боянската църква е на около 1000 години. Строена е в три периода. При първия етап от строежа й е направена малка каменна постройка с кръстна форма. През 13в. Свеастократор Калоян и съпругата му Десислава даряват средства за разширяването й. Точно заради стенописите направени в тяхна чест this church is so remarkable. Севастократор Калоян е нещо като херцог на Софийска област. Летният му дворец се е намирал в района на днешна Бояна, most probably близо до самата църква.

Малко се знае за Калоян, освен от ктиторския надпис на самата църква, but even less се знае за неговата beautiful wife Десислава. Освен, че това е едва втория случай на споменаване в историята на това популярно славянско име. Десислава си запазва място завинаги в историята със своя образ нарисувант в църквата. You know mate, до този момент (actually дълго след това) основната тема на изобразителното изкуство, even more на стенописите са религиозни сюжети. Затова и истинската революция идва през Ренесанса, когато отново човешкото начало, за сметка на божественото е поставено в центъра на прозиведенията на изкуството. Образите на картините са започнали да придобиват по-човешки, по-топли и изразяващи чувства изражения, а художниците за започнали да търсят вдъхновение в сюжети по-различни от Библията.

Well, стенописите в Боянската църква са направени цели 200 години преди началото на Ренесанса. Жената на шефа – Десислава е изобразена с толкова, нетипично богато украсени одежди и толкова много бижута ( макар че в наши дни в ерата на Instagram не вярвам, че това щеше да е й е достатъчно), че видът й невероятен за църковна стенопис. Очите й са very изразителни, на фона на бледите, еднотипни физиономии от иконите рисувани до момента, а устните й имат женствена форма и цвят. Дори ръцете на Деислава са нарисувани в „неприета“ поза.

Стенописите на софийските big shots Десислава и Калоян са толкова уникални, че се посочват за едни от най-важните образци на т.нар. Палеологов Ренесанс. Това е период във византийското изкуство по време на династията Палеолози, за който се счита, че поставя началото на истинския Ренесанс в Италия с газголените пухкави благороднички и пиесите посветени на измамници. So, ако приемем, че прословутата картина на Леонардо да Винчи „Мона Лиза“ е един от най-известните символи на Ренесанса, то в лицето на Севастократорица(това никога няма да мога да го кажа на глас) Десислава, палавата Джоконда си има една българска прабаба.

Другото, с което българската Мона Лиза е известна, че е единствената историческа личност от женски пол, която някога е била изобразявана на българска банкнота. Yes mate, оказа се, че сте bloody сексисти по този параграф. С изключение на Десислава, досега сте слагали портрети само на мъже по банкнотите си.

But there is more. Казах ви, че Боянската църква естроена на три етапа. По време на третия тур с историята й завинаги се свързва друга remarkable жена.

В края на XIXв. След Освобождението, селяните от Бояна решават да си построят нова и по-голяма църква. Затова те решили да съборята старата (correct тази хилядолетната) и на нейно място да започнат строеж. За щастие се намесила Царица Елеонора, която издействала държавата да отпусне нов парцел за църква, а старата да се укрепи и ремонтира, а около нея да се оформи прекрасен парк. Actually за парка отговорността имал нейния съпруг Цар Фердинанд, но Нейно Величество приела запазването и реставрирането на църквата за кауза.

I’m sure, че не знаете коя е Царица Елеонора Българска. Almost no one я помни. Това е втората съпруга на Цар Фердинанд, която се жени за него след смъртта на Мария-Луиза – майката на цар Борис и останалите деца на Фердинанд.

Самият брак на Фердинанд и Елеонора е more like deal. След като остава вдовец тогавашния български княз, моли руската принцеса да му препоръча съпруга, и тя му изпраща застаряващата тюрингска принцеса Елеонора. През цялото им съжителство, Фердинанд демонстрира хладно отношение към съпругата си, even в историческите хроники е останало доказателство как за техния меден месец в Румъния, българският цар изрично настоява да бъдат настанени в отделни спални.

That’s why е напънло обяснимо, ако новоизлюпената българска царица не питае особена любов към новата си родина. But that’s not even close. Елеонора придобива легендарен статут сред софийските бедняци, изселниците от неосвободените български територии, които пълнят столицата по това време, а също така и безбройните семейства на загинали войници в общо трите войни, които се случват в периода на нейното царуване. Queen Елеонора дарява още зестрата си от Народното събрание за модернизирането на Католическата болница в София (a.k.a Пета градска болница), а също така основава фонд за дарения, с помощта на който са построени пансиони за деца с увреждания и Детския санаториум за деца с белодробни заболявания.

Не само, защото почти всеки ден царицата обикаля из бедняшките домове, за да помага на нуждаещите се Елеонора е толкова обичана от народа си. Нейните поданици й измислят прякора „Коронования ангел“.

Тя е дипломирана медицинска сестра и по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата Световна войни тя обучава милосърдни сестри за фронта. Further more самата тя прекарва време на фронта. През Балканската война Елеонора Българска е назначена за шеф на 24-ти Черноморски полк, а след това по настояване на спасените от грижите й войници е единствената жена удостоена с орден „За храброст“ (VI степен). As a matter of fact Царица Елеонора умира заради усложнение на заболяване, което е получила на Източния фронт по време на войната.

По нейно желание Елеонора Българска е погребана в двора на Боянската църква.

Така само с една разходка, за да получа bloody печат на туристическата книжка успях да се докосна до две уникални истории на две забележителни жени. Actually ако има нещо, което наистина не ме радва е, че като приемете еврото за национална валута няма да имате възможността да поправите грешката си и да сложите лика на някои достойни жени на банкнотите си. А, такива mate в България има много. 

PS.

Истории за други glorious българи, които заслужават портретите им да са на банкнотите можете да прочетете на Фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/

 

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.