Британският бежанец: Божествената Тангра

Британският бежанец: Божествената Тангра

Тази седмица мисля да ви разказвам за една по-различна българска забележителност. Така че, ако сте се настроили да четете пътепис по-добре прескочете този текст и отворете някой от томовете на Алеко Константинов (когато и да прочетете нещо от Алеко все ще сте на печалба). Май нямам и много смешки предвидени. Но пък искам да ви споделя за едно съкровище от българската култура, което дълбоко ме впечатли.

You know, че аз Конан Дъфи откакто се преместих да живея в България frequently обикалям тукашните забележителности, събирам печати от 100-те Национални туристически обекта и разказвам тук за впечатленията от културните особености на вашата страна през погледа на един natural-born англичанин.

Само че забележителностите на една държава не са само архитектурни и исторически паметници или природни landmarks. В националното богатство на българския народ влизат и постиженията на науката и изкуството. Ето, for example, ако аз трябва да ви разкажа за моя роден Лондон, освен Big Ben и Бъкингамския дворец, бих ви налял чаша чай и бих ви пуснал песните на Queen.

В обратния случай, когато дойде някой в България бих му показал НДК, Шкембе чорба и група „Тангра“. Of course, I’m joking. Не и за последното, разбира се.
Трябва да ви призная, че отдавна си мисля да разширя списъка на българските забележителности, за които да ви разкажа, как ме впечатлиха и как спомогнаха да взема решението окончателно да се преселя в България. Извън туристическите обекти и любимата ми Шкембе чорба, I mean книги, филми, ако щеш и исторически факти, с които България би трябвало да се гордее. Сега в условията на пореден Lockdown е особено подходящ момент да ви разкажа за любовта ми към музиката, без която не можем. Тъй като тези забрани не пречат само на туризма, както нонстоп ви обясняват от телевизора хора с прически като Лоренцо Ламас от „Змиеядеца“, ами пречат и на самите туристи. А what am I, ако не класически турист.

Истината, обаче е, че причината да реша да ви разказвам сега за група „Тангра“ е друга. Last week, когато писах за пътешествието си в Севлиево (не много успешно, ако съдя от някой от коментарите във Фейсбук) цитирах една любима моя българска песен – „Нашият град“ на група Тангра. Тази класическа рок балада е толкова меланхолично-романтична, че буквално във всяко провинциално градче, в което някога моя крив и добре окосмен британски крак е стъпвал, започва да звучи като фон в главата ми. Доколкото разбрах, това не е валидно само за мен. През годините се е оформил градски фолклор в повечето български градчета, според който във всяко едно от тях се твърди, че песента е посветена именно на него. Категорично за доказателство за всяка една от теориите е, че в техния град трамвайни коли не звънят.

Тъжното е, обаче че ден след като публикувах историята по радиото пуснаха тази песен (nothing exceptional, пускат я редовно вече повече от 40години), но се оказа, че поводът е че в този ден е било погребението на създателя на „Тангра“ Константин Марков.
Почувствах се много strange. Не знам дали сте чували за бившата звезда на "Арсенал" Арън Рамзи. Той е средно качествен халф и that’s why в момента играе в Италия. Най-важното е, че около него се беше създала митология, че винаги когато вкара гол (а това за щастие беше доста рядко), някоя известна личност умира. Well, в моя случай Косьо Марков е загубил битката с Covid 19 преди да публикувам текста си, но чувството пак не беше особено приятно. Затова реших да ви разкажа за самата група „Тангра“ тъй като нейното творчество ще живее завинаги.

Нека at first да кажа какво означава Тангра. Това е древен бог, който е бил почитан от прабългарите, преди да приемат християнството. Тангра означава небе, а тангризма е религия, която е била силно разпространена сред тюркските, монголските и хунските племена и дори в наши дни се изповядва в някои части на Монголия и Казахстан. Името на рок групата „Тангра“ е избрано по предложение на художник, който се ангажирал да им нарисува лого и честно казано няма много общо с историята, нито пък има някаква скрита философия в него. Просто реших, че мястото да го разкажа това е точно тук - край запелия капчук.

Група „Тангра“ е основана през все по-далече и все по-назад изглеждащата 1976г. от компания от опитни музиканти, които вече са свирили заедно в различни конфигурации както в първите ever рок групи в България „Бандъраците“ и „Сребърните гривни“ така и в оркестрите на топ естрадните певци Емил Димитров и Лили Иванова. Всеки от тях родил се е изглежда много надарен - поне така родителите им твърдят за тях.
Първоначалният състав на групата представлява Александър Петрунов (Сашо Гривната), който е вокалист, Константин Марков – бас китара, китаристът Илия Караянев (Личо Стоунса) и барабанистът Антон Бубев. През годините „Тангра“ няколко пъти коренно променя състава си, като единственият член, който остава в нея от Day one „До последен дъх“ е Косьо Марков. Другият дългосрочен участник в творчеството на „Тангра“ е своебраазния „Пети Бийтълс“ – текстописецът Александър Петров. Той е автор на над 1000 текстове на български песни за различни български звезди, но специално за песните на „Тангра“, които се отличават именно с дълбоките си и запомнящи се текстове, Петров е почти редовен абонат. В неговите песни друго освен да се влюбиш, просто няма какво да се случи.

So, както Марков разказва идеята на „Тангра“ е била групата от вече утвърдени рок музиканти да си правят концерти, на които да свирят главно по-твърди парчета, по-често от чужди групи. В „Концертна дирекция“, което е било официалния орган на музикалната цензура през комунизма, обаче им отказват да ги регистрират, защото You want believe, няма ли клавишни инструменти в групата. Оказало се, че според комунистическите цензори всеки вокално-инструментален състав трябва да има клавири, иначе музиката им била упадъчно капиталистическа и има опасност вместо Менделсон, да чуем Ролинг Стоунс. „Тангра“ се регистрират с измама. Марков, който е дете на пианисти, записва отделно клавирни партии към песните им, миксират ги, занасят записите и обясняват, че са си направили специални модерни китари, които с помощта на педали издавали звуци като синтезатор. Както вече probably сте се усъмнили от разказаното дотук, явно от „Концертна дирекция“ не са били особено интелигентни и Слава Богу- защото „Тангра“ нямаше да я има днес.

Чисто новата група се явява на фестивала за Младежка Песен в София. Това е събитие организирано от Комсомола и на практика е другото международно музикално събитие в България освен „Златния Орфей“ където могат да се видят чуждестранни изпълнители. При това младежи. С други думи – рокаджии. „Тангра“ отнасят конкуренцията с песента „Ако имаш време“ и печелят първо място. На следващата година отново се явяват и отново печелят с песента „Очакване“, която обаче е изпълнена от гост-вокала Вили Кавалджиев, тъй като Сашо Гривната вече е емигрирал и плува сам сред време - океан.. Интересно е, че на това участие с тях е един млад пианист който се казва Васко. Само година по-късно това момче ще спечели „Златния Орфей“ и ще се превърне в легендарния певец Васил Найденов.

„Тангра“ междувременно обикалят страната за концерти с чисто новия си вокалист Чочо Владовски (другите го познават, понеже са свирили с неговия батко Трошан, който е една от рок легендите в България), но имат много слаб успех. Свирят пред празни зали, а дори им се налага да молят в местните казарми да пускат войниците отпуска и да ги пускат на промоция двама с едно билетче, само и само да им отиде някой на концерта. За тях отдавна хоратя говорят, че са без пукната пара. Известният композитор Борис Карадимчев им подарява една песен текста от стихотвровението на Александър Петров „Нашия град“.

Музикантите, обаче забелязват, че винаги когато я засвирят дори и малкото настроение в залата се изпарява, а хората след концертите често им признават, че им е обидно, че „в техния град няма какво да се случи“. Те дори решили да спрат да изпълняват тази песен.
Всичко това се променя, обаче, когато ги канят в най-гледаното ТВ-предаване в България – „Всяка неделя“. И те с целия си акъл решават да изсвирят точно „Нашия град“, понеже им била най-новата песен.

От този момент „Тангра“ става легендарна с първа програма. Правят нови турове из страната. Често с по два концерта на ден. Навсякъде тълпата скандира „Нашият град“ и всички ги питат дали песента е посветена именно на техния град. Групата заковава и следващия си легендарен хит „Богатство“, който всички, дори и аз знаем като песента за хазяйката и каничка кафе. През следващите 3 години „Тангра“ са абсолютните богове на българската сцена, а мeлодичните им рок изпълнения остават завинаги в българската музикална съкровищница.

През 1983г. U2 издава албума си „War”, „Тангра“ се завръща с изцяло променен облик. Заради преумората от бясната концертна дейност някои от членовете напускат, а Косьо, заедно със стари си приятел пианистът Дани Ганчев решават да свирят „ню уейв“. Заедно с нов китарист, стар барабанист и тотално непознатия певец Станислав Сланев-Стенли за втори път „Тангра“ тръгва по трънливия път на успеха.

С нов репертоар, нов имидж и нов стил абсолютно непознат до този момент на българската публика „Тангра“ отново тръгва по трудния път нагоре. Месеци наред хората ги освиркват, понеже не виждат „брадатото момче с нежния глас“ да пее, а някакви темерути с бели ризи, къси подстрижки и тънки вратовръзки. И най-важното без каничка кафе. За капак на всичко от Комсмола ги набеждават, че са неонацисти, заради външния им вид и правят опити да ги забранят. Известно време от просяк по-беден и от граф по-богат „Тангра“ вървят по света и раздават надежда.

Тогава групата за трети път се явява на младежкия фестивал и за трети път го печели. Този път с песента „Оловния войник“. През следващите години „ню уейв“ вълната тотално завладява България. „Тангра“ се превръщат в класически супер звезди, които имат фен клубове, групари, които пътуват след тях на всичките им концерти, а по улиците на София се появяват графити с техните имена.
Музикантите емигрират в Швеция през 1986г., четири години гастролират в чужбина, а когато комунизмът пада някои от тях се прибират в България, а други не.
„Тангра“ се възражда през 90-те под формата на рок-радио, което натрупва също толкова вярна фен база през годините, в които просъществува. Само преди 2 години пък групата се събира за трети път, отново с нов вокал и решават да издадат трети албум, който се забавя заради пандемията. А миналата седмица пак заради пандемията, жизнения път на сърцето на „Тангра“ Косьо Марков – приключва.
Реално „Тангра“ функционира активно в България по-малко от 10 години. Издава само 2 албума с общо 27 записани песни. Групата, обаче бележи цялото развитие на рок музиката в България. Първо са успешни музиканти в естрадни състави, които формират хард рок група, която печели награди. После стават любимци на държавата мелодичните си рок парчета, а накрая повеждат истинска музикална революция с последното си превъплащение.
И без значение дали си от поколението, което е тръскало грива на „Ако имаш време“, от тези които са си припявали „Каничка кафе“, или от куфеещите на „Оловния войник“, важното е винаги да следваш девиза на класиците: „О-о-о-о-о бъди какъвто си!“

PS.
Ако на много места в този текст си забелязал красиви фрази, които не са съвсем на място, но пък са ти подозрително познати – харесай Фейсбук-страницата ми. Ако не си – пак я харесай, там има интелигентни хора, които ще ти обяснят.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.