Hello comrades!
Hello comrades!
Ама вие много интересни приоритети имате. За тези, които не знаят last week написах пиперлив очерк за Несебър, в който си позволих да се заяждам с двама от политиците с най-висок рейтинг в България в момента. Истинска вълна от гняв се изсипа в социалните мрежи по този повод. Ще ви цитирам само един по-приличен: „Да те махнат от фейса дано ще те докладвам“. Наистина не мога да ви разбера mate. В предходен текст критикувах много сериозно редица от най-популярните ви плажове и всички се побъркаха да го харесват и да пишат одобрителни коментари. Нали осъзнавате, че утре тези политици, които сега толкова яростно защитавате ще са забравени и от вас и от историята както предишните и по-предишните. А вашите magnificent туристически забележителности ще продължат да са тук и да са част от облика на вашата, а вече и моя родина България.
Аз personally много повече бих се засегнал, ако някой нарече Стоунхнедж купчина безполезна тор, отколкото ако нарече по същия начин Борис Джонсън, for example. Не, че и в двата случая няма известна доза истина. Но приемете един advise от коренен представител на нация, която не само, че е възпитана да гледа с презрение на почти целия останал свят, ами и почти целия останал свят гледа с неприкрита ненавист към нея – ценете важните си assets , защото ако вие не ги цените и другите народи няма да го правят. А маловажните – маловажните сами се обезценяват и по време на избори това се вижда.
Meanwhile искам да ви разкажа за друго мое пътешествие по черноморските ви курорти, което този път беше доста обогатяващо. Както не веднъж съм споменавал, не съм особено touched от летние ви курорти, защото в повечето случаи са претъпкани, мръсни и зле менажирани. Колкото повече обикалям по крайбрежието, обаче толкова повече изключения намирам.
И този път останах възхитен от едно супер mainstream място – Поморие. Отидохме там на еднодневен trip без излишни очаквания. Просто бях решил поне един печат от 100-те национални туристически обекта да взема по време на тази екскурзия, след като в навалицата в Несебър не успях. В Поморие, mate се намират Поморийското езеро и прилежащите към него солници, заедно с единствения по рода си Музей на солта.
How cool звучи това – музей посветен на солта. Реших, че няма как да го пропуснем това, но си направихме хитър план. Отиваме сутринта в Пморие, засядаме на плажа, после обядваме някъде и в горещите часове, докато Baby Ева спи ще посетим музея.
Понеже Поморийското езеро е разположено успоредно на морския бряг, на картата се вижда само тънка ивица земя, която ги разделя и това изглежда адски нетрадиционно. Още по интересното е, че по протежението на почти цялата ивица има път, а от външната й страна е оцветна в жълто на картата, което означава само едно – плаж.
Така се озовахме на феноменалната Поморийска пясъчна коса.
Пясъчна коса mate, е когато морето изхвърля наноси на брега и така прегражда пътя на вливаща се в него река или езеро. В този случай пясъчната коса пази лагуната на Поморийското езеро да не се слее с морето. Или обратното I don’t know кой ще е по-прецакан, ако се селят – морето или езерото. The point is, че по този начин пред Поморийското езеро се е образувала шесткилометрова тясна плажна ивица, която на всичкото отгоре докъм средата е проходима с кола.
Когато тръгнеш по тази не крайбрежна, а по-скоро междубрежна улица от едната страна ти е ниския бряг на езерото, а от другата – гърба на безброй бунгала. Well не бях много въодушевен at first, че е тъпкано с бунгала тук, но ако трябва да бъда честен, докато минавах и виждах пролуките между тях към морето, мястото все повече ми се струваше като много, ама много приятно място, на което да се забиеш и да не мръднеш цяло лято. На края на пътя спрях. Паркирах и 10 минути се оглеждах в очакване някой да дойде и да ми иска 10лв. такса. Никой не дойде. А места имаше достатъчно. При това, както разбрах след секунди съм се намирал само на метри от един от най-прекрасните плажове ever.
Сега, ако трябва да бъда honest плажът е далеч от съвършеното. Ивицата е много тясна – не повече от 10-ина метра, при това в по-голямата си част е под стръмен наклон. Само че пясъка mate, е това което прави мястото уникално. Пясъкът е черен на цвят! Доколкото разбрах това е защото е богат на железни окиси и се счита за много полезен за здравето. Actually тук всичко има лечебни свойства дори калата в езерото. Но за това след малко. Сега да в и разкажа за плажа. За плажа mate – просто нямам думи.
I’m joking, нали знаете, че за всичко имам думи, при това на няколко езика. Well, Това, което адски много ми хареса тук е, че плажът е див, тоест няма шезлонги и барове по пясъка, however има много туристи и се намира супер близко до цивилизацията, ако ти потрябва. А място има за всички. Макар и да е тесен плажът е дълъг към 6км. и който иска усамотение може да ходи пеша да си намерии тихо място чак до Ахелой. Който иска може да пие бира и да хапне цаца в малките кръчмички, които обаче са между бунгалата зад плажа, а не на пясъка.
И въобще тези бунгала вършат чудесна работа. Хем не са грамадни хотели, които да бълват стотици руснаци на квадратен метър, хем ти създават една уютна и ненатрапчива преграда от останалия свят. Така имаш чувството, че си на някакъв екзотичен, откъснат от света плаж, а в същото време буквално за секунди можеш да отидеш до кoлата, да се метнеш на нея и да отидеш на майната си. Понеже за какво the hell ти е да ходиш, на което и да било друго място на света освен на Пясъчната коса в Поморие!?
Well, ние по някое време тръгнахме, за да търсим ресторант за обяд в централната част на града. Намерихме страхотно местенце точно на Източния плаж с гледка към дюните. В ресторанта имаше вкусна храна на поносими цени, definitely неопитни и объркани сервитьори, но с добри намерения. A на дюните имаше огромни табели с надпис, че са защитена зона. Зад табелите пък имаше руснаци, които са си опънали чадъри и са си направили бивак отгоре на дюните.
Хапнахме, възмутихме се от руснаците на дюните, оценихме по достойнство и красивия Източен плаж и се запътихме към Музея на солта. Ева заспа на момента, така че имахме цялото спокойстве на света на наша страна.
Ако Поморийското езеро е на гърба на Черно море, то на гърба на езерото са солниците. В началото на солниците пък е музеят. Точно пред него има десетки голи хора, които се мажат до ушите с кал в плитките преливници на солниците.
Удариха ни печат на входа на музея и ни казаха, че се организират беседи на всеки 20 минути. Почакахме, зачудих се дали и аз да не се намажа с тази прословута лечебна кал, но реших даго отложа за след това. И това се оказа доста мъдро decision.
Приказаливият човек в залата на музея подробно ни обясни за историята на Анхиало. Това е старото име на Поморие. Анхиало е един от най-древните градове не само по Черноморието. Няма да ви занимавам с подробности около славната му история само ще ви кажа, че Анхиало означава „близо до солта“. I guess си спомняте от уроците по история, че в древността солта е била доста скъпа стока и доста често търговски сделки са се разплащали в сол, вместо в злато. Well, по тези земи Анхиало е било единственото място, на което се добива сол, нещо като Клондайк за злато или като Кувейт за петрол. Воъбще в Античността Поморие е било идеално място да го бомбандират американците и да му “донесат дмеокрация” if You know what I mean.
Нашият лектор ни разказа за технологията по добиване на сол и започна да ни обяснява also за лечебните свойства на калта в езерото. Калта е много полезна, но не бива да се прекалява с употребата й. Мажат се само местата по тялото, на които имаме оплаквания. В никакъв случай не се маже главата и сърдечната област. С калта се стои 20-ина минути, после се изплаква с вода от езерото и поне до вечерта човек не бива да се къпе, а преди лягане се взема душ само с вода. За да е успешно лечението трябвада се направят поне десет поредни процедури по тази схема. Докато човекът ни разказваше тези неща и силно натъртваше на факта, че когато мине през солниците калта напълно губи лчебните си свойства, през прозореца зад гърба му виждах безброй туристи нагазили в плитките и по-удобни солници да се мажат с кал оттам и омазани до ушите да си правят селфита.
Стана ми малко неудобно за тях. Додо промърмори, че сигурно са bloody руснаци. На излизане огледахме с високомерно презрение омазаните по лицата с безполезна кал неуки идиоти. Когато ги наближихме обаче, чух няколко души да си говорят на английски. Забързах крачка и наведох глава, да не се окаже, че някой от тези morons ми е роднина.
PS.
Това май беше последната ми плажна история за този сезон. Другата седмица ще ви разкажа за някое друго интересно пътешествиe из българските забележителности, докато си мечтая да се върна в онези lovely поморийски бунгала. А през това време вие последвайте Фейсбук-страницата ми:
https://www.facebook.com/britanskiabejanec
Монитор
