Дал Бог добро mate,
Вие, хората, които четете рубриката ми в този сайт, както и незнайните читатели на приключенията ми, които ги научават от няколко други сайта, копитащи текстовете ми (be my guests), плюс всичките 697 fans на страницата ми във Фейсбук, заедно с my neighbors от блока ми в кв. „Овча купел“ и братовчедите на Додо от Горна Оряховица (неясно колко на брой), знаете че my name is Конан Дъфи. Британец по рождение, българин по съдба. Обикалям забележителностите в новата ми родина България, събирам печати от 100-те национални туристически обекта и ви разказвам тук нещата, които ме впечатляват.
Дал Бог добро mate,
Вие, хората, които четете рубриката ми в този сайт, както и незнайните читатели на приключенията ми, които ги научават от няколко други сайта, копитащи текстовете ми (be my guests), плюс всичките 697 fans на страницата ми във Фейсбук, заедно с my neighbors от блока ми в кв. „Овча купел“ и братовчедите на Додо от Горна Оряховица (неясно колко на брой), знаете че my name is Конан Дъфи. Британец по рождение, българин по съдба. Обикалям забележителностите в новата ми родина България, събирам печати от 100-те национални туристически обекта и ви разказвам тук нещата, които ме впечатляват.
What you don’t know is, че вече съм класически българин домашен майстор. Преживяването ми last weekend е достойно да се включи в списъка на туристическите забележителности на България и да получаваш печат за него. Or maybe да се включи като изискване за получаване на българско гражданство. You know, ако искаш да имаш правото да се наричаш българин, трябва да отговаряш на тези и тези условия описани в законодателството, плюс да се сблъскаш с баш майстори и да се научиш как да се справяш с домашен ремонт.
В моя случай всичко започна с едно невинно счупване на бойлера. Доколкото, of course, може да е невинно да се събудиш сутринта, да влезеш в банята и да видиш как огромният 80-литров бойлер тече от всички възможни страни като балон набоден с карфици. При това тече гореща вода, която залива всело намигащия индикатор, which tells you, че по него тече електричество.
Ако трябва да бъда честен mate, поназнайвам a little bit за бойлерите. Не се заблуждавайте от изтънчената ми осанка от карикатурата, която намеква за фин dandy, издънка на знатен британски род, been born with the silver spoon в устата. Actually, моят background с бойлерите беше със същия този бойлер. Преди време, когато се счупи бях тръгнал да го сменям, но дойде техник и ми каза най-важната мъдрост за тези магически ел. уреди – „Един бойлер е за изхвърляне, чак когато протече.“ Well, след като той го ремонтира, трябваше да викам друг майстор, който ми каза, че този преди него си е оставил ръцете и сега вече наистина ще ми реши проблема. Но вторият майстор ми каза същата мъдрост. As a matter of fact, цели четирима different майстори един след друг идваха да оправят бойлера. Плащах на всеки един от тях, никой не успя да го направи, но всеки ми повтаряше тази мъдрост. Накрая комшията от 5-ия етаж вляво, Чичо Стоян – учител по музика, ми оправи бойлера при това не за пари, а срещу скромна бирена почерпка в магазинчето пред входа. Чичо Стоян ми каза същата максима, че бойлерът е безвъзвратно загинал чак когато протече. Но ми добави и, че тук по нашия край един мъж трябва сам да може да си прави битовите ремонти, защото техниците these days всичките били баш майстори.
Това пък ми даде повод да науча какво actually значи баш майстор и да изгледам поредицата от едноименни филми с гениалния актьор Кирил Господинов, превърнали се в част от българския фолклор.
Whatever, тази прекарсна петъчна сутрин, в която бойлерът ми протече вече бях натрупал целия този полезен experience. Затова и моментално поставих правилната диагноза – бойлерът е за смяна. After that, предприех обезопасителни мерки: изключих бойлера от копчето, спрях крана на водата и дори спрях бушона, през който минава захранването за бойлера. Последното не мина безопасно, защото докато налучкам правилния бушон в къщи стана дискотека от постоянно включващи се и изключващи се уреди, а my sweetheart за малко да получи инфаркт от рестартиралия се телевизор в спалнята.
Следващата стъпка беше да направя анализ на ситуацията и да набележа необходимите мерки. It took me not much time. Старият бойлер трябваше да се демонтира и да се изхвърли. Трябваш да се купи нов. Аз не мога да свърша нито едно от тези неща.
Първо направих research в Гугъл, откъде да купя битова техника. Набелязах няколко големи магазини. Тъй като, както казах преди, вече бях наясно с капацитета на so called баш майстори, потърсих съседа Чичо Стоян. Оказа се, че той е отишъл на турне с класическия оркестър, в който свири на цигулка. Затова трябваше да потърся professional technician. За щастие Гугъл ми даде поне десет резултата с обяви на фирми, които предлагат ремонт и монтаж на бойлери. При това денонощно и то седем дни в седмицата. As I said, вече от доста време съм българин, затова реших първо да се убедя лично. Позвъних най-похвалената фирма, която се рекламираше с това, че реагира на повикване до 2 часа, а на website им имаше мото, че най-добрата им реклама е препоръката на доволните клиенти. Обадих се, възпитан господин ми потвърди, че наистина правят, това което са написали, че правят. Да, наистина реагират до 2 часа и ако утре (в събота) им се обадя ще ми изпратят майстор. Човекът дори ми даде съвет да не си купувам много smart и модерен бойлер, а от по-простите модели, защото са по-издържливи и ми обясни, че вероятно услугата ще ми струва около 100лв.
След като бях, calmed, че има на кого да разчитам с монтажа се заех да купя нов бойлер. Естествено в първия магазин от голяма верига за продажба на техника, в който влязох ми обясниха, че могат да ми покажат бойлери само на сайта си, защото „този магазин е малък“, затова потърсих друг магазин от тази верига с надеждата, че е достатъчно голям, за да събере стоката, която иначе твърдят, че продават в него. В края на уморителния ден, прекаран между Люлин, Околвръстен път и Цариградско шосе, след като разговарях с безброй специалисти в продажбата на бойлери и всичките ме увериха, че трябва да си купя възможно най-стария модел, тъй като „новите били страшни боклуци“, все пак избрах моят мечатан нов уред. I turned out, че доставката отнема 3 дни, така че без значение дали има къде да се изкъпя, дори и да го платя веднага, бойлер през уикенда едва ли ще получа. Затова реших да изтърпя тази вечер без топла вода, а next day да помоля Филип от съседния вход, който работи като HR, но има автомобил-баничарка, с който през свободното си време изпълнява куриерски поръчки, да ми помогне с транспортирането.
В събота сутринта, заредн с решителност и с нафта в Баничарката на комшията, се отправихме към мечатняи бойлер. Well, оказа се, че в магазина, в който само преди часове съм уговарял как да си купя уреда, actually го нямали в наличност, но провериха във филиала им в кв. „Надежда“, където даже имали два броя. Нов trip до „Надежда“ , нов опит да намеря свободен консултант, който да отговаря за бойлери в магазина, нов опит да избегна рояците от симпатични девойки, които предлагат да си купя нещо на кредит. И след като изчаках въпросния консултант да изслуша 40-минутна лекция от други клиенти, как нищо не разбира от съдомиялни, успях да му се примоля да ми каже как мога да си взема bloody бойлер и да си го платя на касата. Само 1 час по-късно човекът се появи с моя бойлер, но по пътя беше спрян от други клиенти, които обаче бяха въоръжени с най-силното преимущество в България – имаха „свой човек“. Та, въпросните познаваха някаква дама от адмнинистрацията в магазина, която им дойде на помощ и успя да хване продавача, каращ моя бойлер и да го накара да им обясни какъв точно хладилник да си купя. After изчаках хората с връзките да си купят хладилник, най-сетне бойлерът беше в ръцете ми. Щастието беше напът да ме споходи след като платих безпроблемно на касата (цели 2 от 6-те гишета бяха отворени) и напъхахме бойлера в колата.
В ранния следобед, бойлерът вече беше в моя коридор и аз най-невъзмутимо си отворих една бира и набрах сервиза, от който ден по-рано ми гарантираха, че ще ми свършат работа. „Да, разбира се, ще ви се обадим до 30 минути, за да ни кажете точния адрес и да кажем в колко часа ще сме при вас“. След този pleasant отговор се заех да търся, кой точно мач дават по телевизията в момента и си отворих още една бира. 2 часа и половина по-късно реших, че може би е добре да им се обадя пак. „Да, господине тъкмо влизам в офиса, ще предупредя дежурния техник и до 5 минути той ще ви се обади“. Още 30 минути по-късно леко започнах да се притеснявам. На третото ми позвъняване същият глас отсреща ми каза, че направо ще ми издиктува номера на дежурния техник и да му се обадя. „Еди-кой си оператор ще предаде на абоната, че сте го търсили“. Тъкмо, когато кръвта на хора завладели цели континенти, течаща в жилите ми започна да кипва, получих SMS, че номерът, който съм набрал вече е достъпен. Реших, че probably има проблем с обхвата. Ново позвъняване. Ново „..ще предаде на абоната, че сте го търсили“. На петия опит, отсреща ми вдигна човек, който очевидно нямаше представа, че някой някъде по широкия свят е разчитал той да му монтира бойлера. „Съжалявам, господине в момента съм в провинцията, най-рано в понеделник мога да ви свържа работа“. Работа, за която ще си платя 100лв.
Fair enough! Това не е единственият bloody сервиз за бойлери, който обещава денонощна поддръжка.
Две от следващите пет фирми, които потърсих (обещаващи реакция 24/7 при това до 2 часа след позвъняване) ми казаха, че могат най-рано в понеделник да „ми свършат работа“. Третият ми обеща „евентуално утре вечер“, а в последнтие два сервиза директно им бяха изключени телефоните.
Така в събота по залез слънце, на втория ден без топла вода взех важно житейско решение. Ще монтирам bloody бойлер с двете си нежни, свикнали да чукат по клавиатурата, ръце. Вижте, винаги съм смятал, че човек трябва да се занимава с това, от което разбира. Ако си достатъчно добър в професията си и изкарваш задоволително заплащане, то трябва да ти служи, за да се сдобиеш с услуги в сферите, в които не си компетентен. Например electrical engineering. Ето, аз съм готов да платя 100лв. за тази услуга, а 100лв. by the way, хич не е малка сума. В страна, в която средната работна заплата е около 1200лв. тези пари се изкарват за почти два дни. Та, дори и аз да съм прекрасен учитител по музика for example и да съм заслужил добро възнаграждение за експертизата ми, това по никакъв начин не ми гарантира, че ще мога да се къпя с топла вода, защото има опасност да попадна на баш майстор.
Well, 3 часа по-късно, след две връщания до железарията за „меки връзки“ и 7 клипчета със съвети на руски език в YouTube, успях да взема първия си душ с новия бойлер! Какво се случи със стария не знам. 10 минути след като го бях изнесъл пред входа, вече нямаше и следа от него.
Но пък аз се сдобих с нови умения. След като ползвах услугите на Bulgarian автомонтьори и вече знам, че демпферният съединител е адски скъп, а японските дюзи за дизелови двигатели на се рециклират, вече мога да монтирам и бойлери. Благодарение на толкова баш майстори, аз самия се превърнах в майстор. Of course, сега малко ме е страх да не ме заболи зъб, за да не ми се наложи спешно да се обучавам как сам да си направя пломба. Но пък вече съм майстор. Прав беше Бай Стоян – няма значение какво си учил и каква ти е професията, един истински мъж в България трябва да може сам да си прави ремонтите. Иначе, има опасност да попадне на баш майстор.
Монитор
