Британският бежанец: Аз обичам да съм българче

Британският бежанец: Аз обичам да съм българче

Честит празник, българи!

Нямам предвид отварянето на кръчмите след lockdown-а, което се превърна в повод за национално веселие. Искам да ви честитя 3-ти март, националният празник на държавата, която вече и аз the natural born Englishman Конан Дъфи, вече имам претенциите да наричам родина – България.

Also, не бива да пропускам и Баба Марта, което си е традиционен български празник. Именно, покрай тези две знакови дати пък тук в България мощно се отбеляза и традиционният национален спорт – споренето дали дадени празници трябва да се празнуват. От няколко дни българският народ е толкова отдаден на участие в този национален спорт, че споровете за мартениците и Санстефанския договор даже накараха хората да забравят коя ваксина срещу Ковид беше по-полезна от другите.

В началото бе мартеницата. Тук в тази красива страна се сблъсках с обичая всяка година на 1 март да подаряваме на близките си плетени украшения от червени и бели конци, които носим, докато видим шъркел или лястовица. Или до момента, в който ги омажем с барбекю сос. Аз лично много харесвам мартениците. Карат ме да се чувствам допълнително българин, а и когато китката ми е окичена с 10-20 мартеници ми създава усещането за some special kind of Rockstar.

Мартениците се носят за здраве и плодородие, по повод настъпването на пролетта и започването на новия природен цикъл. Според легендата първата мартеница създала съпругата на Хан Аспрух Ахинора. Когато ханът тръгнал на поход отвъд Дунав, за да търси подходящи земи за заселване на българите, Ахинора дълго го чакала и решила да завърже бяло конче на крака на една лястовичка, която пратила да търси съпруга й, за да му занесе знак за любов и здраве. Лястовичката дълго летяла и конецът разранил крачето й, така че се оцапал с кръв и станал бяло-червен. В крайна сметка птичката намерила хан Аспарух и кацнала при него точно на 1 март.

Красива легенда, но едва ли има много общо с действителността. Най-малкото, че и до сега не се знае дори истинското име на съпругата на хан Аспарух и майка на наследника му хан Тервел. What about лястовици и конци. И кой предводител на конна армия тръгва през февруари в снеговете на поход да обхожда нови и непознати земи. Whatever, традицията да се закичваме с червени и бели конци в началото на пролетта според някои исторически източници датира още от античността и е свързано с езическия чествания на богинята Атина Палада. Also мартеници слагали не само в България, ами и в други балкански региони. Затова маретницата не била български обичай.

Сега не знам дали Ахинора е връзвала лястовици и дали въобще се е казвала Ахинора. Обаче съм бил на всички континенти на нашата планета с изключение на Анарктида и никъде другаде не съм виждал да се кичат хората с мартеници. Освен, probably някои пингвини да го правят, но за тях не нося отговорност. А, традицията с мартениците се оказа популярна в балкански региони като добруджанския край на Румъния, Северна Гърция, Македония, Източна Сърбия. Разбираш ли mate, все местности, които са били дълго време български територии. И до момента макар и самосъзнанието им да е различно хората в тези региони са потомци на други хора, които преди векове в повечето случаи са се наричали българи. Та мартеницата truly се носи в различни разпокъсани балкански региони, но е чисто българска традиция if you know what I mean.

И като говорим за разпръснати територии, идва ред на националния празник, дето не бил съвсем празник. Трети март е обявен за Ден на освобождението на България от Турско робство. На този ден е подписан Санстефанския мирен договор, с който се слага край на войната между Русия и Турция и се слага начало на Третата Българска държава. Според договора и картата приложена към него територията на България се разпростира над земите където живее преобладаващо българско население и включва Македония, Западните покрайнини и голяма част от Беломорска Тракия.

Санстефанския договор никога не е бил изпълнен.

И всички са знаели, че това няма да се случи. Знаели са го турците и затова са го подписали. Знаели са го и руснаците, въпреки че са държали на него. Знаели са го англичаните ( I’m begging you for pardon), германците, австро-унгарците, сърбите, румънците според мен дори самите българи. Especially руснаците преди самото начало на войната са подписали официално споразумение с австро-унгарците, което е коренно противоположно на Санстефанския договор, а само 3 месеца след края на войната са подписали още едно споразумение, с което потвърждават първоначалните си намерения.

Защо тогава въобще са си губили времето в това малко селце Сан Стефано? Още след зверското потушаване на Априлското въстание в Цариград се провежда конференция на посланиците на Великите сили, на която е решено Османската империя да бъде принудена да даде автономия на българските земи. По този повод е изработена карта на тези територии и е планирано те да се разделят на две зони – Източна и Западна България и да им се гарантира относителна независимост. Малко след Цариградската конференция, обаче турците обявяват, че така или иначе ще правят реформи в империята, ще си изработят Конституция и няма смисъл да гарантират за пред останалия свят, че конкретно българските им поданици ще живят по-добре. Това дава повод на руснаците да им обявят война. Но преди да се стегнат за бой руснаците си гарантират неутралитета наАвстро-Унгария. Договарят с тях първо чрез Райхщадското споразумение, а след това и с Будапещенската конвенция, че каквото и да причинят на Османската империя няма да позволят създаването на „голяма славянска държава на Балаканския полуостров“. И така войната се случва. За героичните подвизи по време на тази война всички знаят. За Санстефанския мирен договор (който в същност се нарича „Предварителен мирен договор“) също всички знаят. Това, което е важно да се знае е, че картата приложена към Санстефанския договор е базирана на тази от Цариградската конференция. Тоест година по-рано всички Велики сили са се подписали под твърдението, че на тези земи живеят българи.


3 месеца след подписването на договора в Сан Стефано, обаче руснаците подписват Лондонското споразумение с Великобритания, в което гарантират, че България няма да има излаз на Бяло море, и ще бъде разделена на две части едната, от които остава под юрисдикцията на Турция. Лондонското споразумение дава основата за провеждането на Берлинския конгрес, на който е подписан едноименния договор разделящ България и Източна Румелия.

Защо руснаците подписват такива очевидни противоречащи си документи? Не, не е от водката. Много хора тук не обръщат внимание, че Руско-Турската освободителна война се води на два фронта – от двте страни на Черно море. И ако на западния балкански фронт, другите Велики сили имат претенции, то за източния единствено Турция я вълнува. Поради тази причина почти всичко, което Русия завладява в Кавказ й е оставено от другите Велики сили както е описано в Санстефанския договор, докато те са се занимават с това да им орязват претенциите на Балканите и да чоплят за себе си парчета от Османската империя.

В крайна сметка всички са доволни. Всички освен българите. Защото виждайки Санстефанския мирен договор, който макар и мъртвороден, българите все пак черно на бяло виждат, че след 500 години е възможно да си възвърнат свободата и да имат своята силна и независима държава каквато Търновските царе са оставили. However, този проклет Санстефански договор не е спазен, но се превръща в цел, в идеал, в мечта, за която целият (от Охрид до Одрин) български народ да се бори.

Well, след 5 войни и 2 национални катастрофи тази мечта така и не се изпълва. Но какво по-хубаво от това един народ да споделя една обща мечта?

Ако и днес всички българи (me too) се обединим под една обща цел, един национален идеал, както е било на 3 март 1878г. няма ли това да е истински национален празник?!


PS.

Моята лична мечта е да харесате Фейсбук-страницата ми:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.