Британският бежанец:  5 паметника в България, които спешно да съборите

Британският бежанец: 5 паметника в България, които спешно да съборите

Venceremos guys

Вашият political correct fellow Конан Дъфи е отново тук на пост и се грижи за запзването и популяризирането на българския дух и култура, които толкова много цени. Furthermore аз следя и световняи trend и съм се нагърбил с нелеката задача да работя за въвеждането му тук в границите на новата мибалканска родина.

А, ако следите новините, в момента изключително модерно е събарянето на паметници. В следствие на бруталното убийство от US-полицаи на дребния престъпник Джордж Флойд, целият западен свят се надигна да защитава правата на чернокожите. Битката за равни права под надслов “Black lives matter” достигна естественото си развитие и след разбиването на ограбването на магазини за маркови стоки тръгна в посока на събарянето на паметници на известни бели личности, които са били расисти. В USA, например разрушаването на паметници на Христофор Колумб (имал неблагоразумието да открие Америка) се превръща в национален спорт, който скоро ще изпревари бейзбола по популярност. В моят бивша родина Великобритания, обаче нещата достигат още по-големи висини. След като в Бристъл метнаха в реката статуята на Edward Colston, в Лондон се наложи да опаковат паметника на единствения носител на 2 нобелови награди в различни категории – Уинстън Чърчил, за да не го докопат възмутените неолиберали, последния писък на антирасисткаа мода достигна и Махатма Ганди. Оказа се, че световният символ на пацифизма и решаването на конфликти без насилие бил bloody racist!

Well, не виждам причина в България да не вземем участие в тази мащабна кампания и да не съборим малко расистки паметници. Както сте информирани от британските медии, а и от немалко български НПО-та тук расизмът е доста сериозен и има нужда от яростна ( и добре финансирана) кампания срещу него.

Ето и моят скромен принос в тази посока. След като не спирам да обикалям България и да опознавам природните и исторически забележителности на тази древна държава, никак не ми беше трудно данързо да нахвърля един shortlist с петте най-спешни паметници за събаряне:


Паметник на Христо Ботев във Враца

Той не само, че е бял ами и е абсолютно олицетворение на white privilege по тези земи. Израснал в състоятелно бяло семейство, добре образован, възползвал се от всички привилегии, които произходът му гарантиа, за да се бори за налагането на българското превъзходство над тази северна територия от Османската империя. И не само, че е бял мъж, ами и според поезията му е категорично хетеросексуален, а и националист. Also, не ви ли е правило винаги впечатление, че в четата на Христо Ботев няма нито един цветнокож? Не знам mate, но на мен всичко в Христо Ботев ми лъха на toxic white supremacy. Да не говорим, че в България той е със статут на Rock star и има паметници навсякъде, на негово име са кръстени всевъзможни улици, стадиони, посветени са му песни, филми, стихотворения и като цяло неполтичекис коректната му физиономия красии доста места в България.

Альошата в Пловдив


This guy е тотален дискриминатор. Firstly той нито е единствения паметник на незнайния съветски войн по тези земи, нито само него наричат Альоша, ами даже не е и първият. Но заради расисткия наслагавания му бял образ е протежиран пред другите паметници и от години ги подтиска със своя celebrity status. Ако искате да знаете паметникът на съветския войник в Бургас също се казва Альоша. Also той не само, че е построен по-рано от пловдивския, ами и е с цели 2 метра по-висок. What is the reason, Бургаския Альоша да е толкова подтискан и дискриминиран за сметка на пловдивския си „братовчед“. Нима всички ние не сме деца на майката природа? The real reason is, че по-известния Альоша е направен по образа на истински руски войник. Снимката на свързочника Алексей Скурлатов е била избрана, защото изглеждал като типичния образ на руснак – висок рус, синеок. How racist is that?! Толкова ли не можаха да намерят някой чернокож руснак. Come on, дори в сериала „Чернобил“ успяха.


Дедо Йоцо гледа

Този бивш роб, Дядо Йоцо макар и да е измислен персонаж от Иван Вазов с всяка своя стъпка напомня за тежката съдба на африканските роби в USA. Първо, няма да се изненадате, че и той естествено е бял. И не само това ( а може би тъкмо заради това) е освободен от робски окови. Възползва се от всички привилегии на белите, среща се лично с околийския началник, който също е бял естествено, радва се на собствена армия (единствения войник от селото му). But most important Дядо Йоцо се гордее с постиженията на новоосвободената българска нация като железницата. И това по същото време, в което чернокожите роби в САЩ са заставени да строят ЖП-линии в нечовешки условия. How dare You?!

Този Иван Вазов пък, патриарх на литературата, great guy, писал половин век епични произведения посветени на робстовото и борбите срещу него, и героите му до един са с бяла кожа. Типичен пример за white privilege.


Света София

Yes, I know, ще кажете какъв ти е сега проблемът с този паметник Кънчо. Не стига, че е жена, ами и при поставянето на паметника е имало скандал, че не отговаря на никакви религиозни канони, така че даже не може да се брои за християнска статуя, така че освен полов паметникът има и религиозен diversity. Да, ама не ви ли прави впечатлени цветът? Значи оцветили са с типичното черно за браонзовите статути, дрехите й, но цветът на кожата й е позлатен. И не само това. Короната й също е позлатена като цветът на кожата, за дда покаже, че царствените имволи са типични за европеидната раса. На всикото отгоре това ярко контрастира с боядисания в робско черно бухал, който е кацнал послушно на ръката й. There is no doubt, че Света София е абсолютен fascist symbol.

Also на това място софиянци обичат да слагат тематични паметници. До 1991г. там е бил паметникът на Ленин, после времето се е сменило и той е махнат, за да дойде Света София. Well, не мислите ли, че сега епохата също е различна и е време тази бяла мадама да поеме към пункта за претопяване, а на нейно място да се сложи нещо по-актуално, като Опра Уинфри, for example.


Кога зашумят шумите
 

Да, това не е паметник, ами песен. Но защо да се ограничаваме само до паметници. Дори кметът на Лондон Sadiq Khan каза, че ще се преразглеждат всички offensive исторически символи, не само паметниците. А, какво по-обидно за един наследник на берачи на памук в Луизиана, от това тук в България да се пее: „Син ти се, майко, ожени, за една македонка поробена.“

Векове по-късно след като цивилизацията е толкова напреднала, че се заличават цели филми като „Отнесени от вихъра“, заради насаждането на робски стереотипи, тук в малка България възпяват some guy „Костадин Войводата, Капетано“, който се е оженил за робиня. Не, това не може да се търпи. В някои щати се чудят как да ограничат предлагането на пържено пиле, понеже се счита за типина храна за чернокожото население, а тук в racist българи пеят такива offensive песни. Shame on You!


Изключение:

Единственият паметник, който не бива по никакъв начин да се пипа е този на Съветската армия в центъра на София. This monument е толкова полемичен, че е повод за спорове и протести за събарянето му before it was cool. И ако някой ден Паметникът на съветската армия бъде демонтиран безброй политици, общественици, и дори някои районни кметове в София просто ще останат без смисъл на съществуване. Те няма да има за какво да живеят. Този паметник вече доста години дава хляб(финансиране) на много българи и от двете страни на барикадата- такива, които редовно го цапат с боя, и такива дето демонстративно го почисват.

Well, това са моите скромни предложения откъде трябва да се започне със събарянето на паметници в България. Don’t be shy давайте и вашите предложения. Сигурен съм, че можем да намерим доста примери за political incorrect неща, които трябва незабавно да бъдат унищожение.

Ако се чудите, откъде черпя вдъхновение, отговорът е прост – Уинстън Смит от Министерството на истината. Да, това е главния герой на романа на Джордж Оруел „1984“, който работи по изчистването на неудобни факти от вестниците, които не отговаят на пропагандната линия на Big Brother. Някога тази книга беше сатира, а днес постепенно е превръща в реализъм. Четете, я guys, четете романите на Оруел, преди някой да ги забрани.


PS.

In case, че нямате чувство за хумор държа да ви предупредя, че текстът, който проетохте е ироничен. Ако пък имате чувство за хумор, заповядайте на Facebook-страницата ми:

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.