0

Hi everybody, Аз съм Конан Бежанеца от Лондон и обикновено Ви разказвам истории как пътувам из новата ми родина България, докато събирам печати от 100-те национални туристически обекта. Not this time, mate!Миналата седмица имах неблагоразумието да разсъждавам за състоянието на туризма в България и икономическият експерт, който също поддържа рубрика в monitor.bg Венцислав ( Бат‘ Венци) Генков immediately ме хвана за канарче.

Hi everybody, Аз съм Конан Бежанеца от Лондон и обикновено Ви разказвам истории как пътувам из новата ми родина България, докато събирам печати от 100-те национални туристически обекта. Not this time, mate!Миналата седмица имах неблагоразумието да разсъждавам за състоянието на туризма в България и икономическият експерт, който също поддържа рубрика в monitor.bg Венцислав ( Бат‘ Венци) Генков immediately ме хвана за канарче.

„Хей, Mr. Dymphie”, обърна се той към мен (той винаги е polite, когато иска нещо от теб, а също и когато не иска. Просто е добре възпитан). „Защо не напишеш нещо в рубриката ми „Бели пари за черни дни“, щом толкова се вълнуваш от икономика“, деликатно хвърли ръкавицата mister Бат‘ Венци. Well, аз може да съм роден в мъгливия, пренаселен и неясно защо все още пълен с телефонни кабини Лондон, но все пак вече съм българин. С други думи мога да дам експертно мнение по всички теми.

Especially смятам, че Матео Ковачич няма място на терена като офанзивен халф, а Франки Лампард би трябвало да го използа максимум като резерва на Нголо Канте, ако иска моят любим Chelsea да се бори за титлата в Premier league.

Но тъй като тази рубрика не е за футболни анализи ще се опитам да ви дам няколко ( полезни I hope) съвета как да спестите малко харчове по време на пътуване и в същото време да го направите по-приятно.

Забелязал съм, че в потребителските хроники и в женските списания обичат да правят списъци със съвети („8 начина да инвестирате в хедж фондове“, „12 трика да направите миглите си толкова неустоими, че той да поиска да ви плати вечерята“ и т.н.), затова и аз направих един Shortlist. Ето и моите 5 начина да не харчите излишно по време на своя trip:

Никога не експериментирайте с транспорта: eventual проблеми с пътуването до дадена дестинация не само могат да направят почивката по-скъпа, ами и направо да я fail-нат. Аз лично навсякъде из България also в радиус от 500 км в чужбина пътувам с кола. За по-дълги дестинации of course избирам самолет дори и малката шведка Грета да ми се разсърди. За low-cost туризма няма какво да говорим. Това е явление в цяла Европа, което увеличи туризма в гигантски мащаби, especially градските екскурзии. However, когато си купувате самолетни билети, освен цената гледайте и на кое летище точно каца самолета, защото е напълно възможно „спестените“ пари от билета да ги платите за довеждащ транспорт.

Когато тръгвам с колата, винаги гледам да е с пълен резервоар. България е правова държава и контролните органи функционират безотказно, но въпреки това не можеш да знаеш в коя крайпътна бензиностанция нафата е „кръщавана“ и дали това няма да наложи някой extraordinary ремонт на дюзите в съмнителен сервиз. Also, първото ми пътуване до Гърция беше в кола с газова уредба и докато разбера, че газстанциите там винаги са извън магистралата, на няколко пъти следях изпотен червената лампа за горивото.

Otherwise с влак в България никога не се пътува. Веднъж реших да отида до Велико Търново за уикенда с влак и прекарах уикенда във влака. За междуградските автобуси в тази държава знам единствено от криминалните хроники по новините.

Не е важно колко е скъпа нощувката, а къде ще спиш – местата за настаняване са единственото нещо, от което не бива да се пести. Because те могат да ти спестят много други разходи. Локацията е много по-важна от самите условия в жилището. Защото без bathtub може и да преживееш един weekend, но ако се налага да пътуваш с градски транспорт до всяко място, което си решил да посетиш, това не само, че ще ти излезе по-скъпо, но и като ти отнеме от времето, generally ще направи съотношението приятно прекарано време към разходи, по-нерентабилно.

As I said, почти винаги съм с кола, затова и винаги absolutely bloody always проверявам дали има осигурен паркинг. В Пловдив for example, не наехме най-евтиния възможен апартамент, който се предлагаше, но book-нахме такъв в самия квартал Капана, плюс осигурен, безплатен паркинг, макар и далеч от our place. Така 2 дни сме обикаляли спокойно в най-голямата пешеходна зона в Европа без да имаме нужда от транспорт, also не платихме нито стотинка за паркинг. В Париж беше similar story. Наехме not very comfortable апартамент, но в центъра на града. Така или иначе там се прибирахме само, за да спим, а в същото време почти не ни се налагало да плащаме за транспорт.

Яжте местната храна – Seriously mate, какво може да те накара да седнеш в ресторант в Сърбия и да си поръчаш спагети? Или в Гръцка таверна да поискаш пица. Освен по-приятния experience, яденето на местните специалитети е много по-евтино. Първо традиционните ястия, usually са в по-добро съотношение цена, спрямо грамаж. Второ по-голям е шансът да се правят от местни продукти и освен по-вкусни, нещата са и по-пресни. Съответно по-малък е шансът от хранителни отравяния. Respectively нетипичните за региона ястия по-вероятно да са от застояли продукти и да причинят stomach problems. Нямате представа колко може да поскъпне една екскурзия заради тоалетната хартия нужна след като сте яли порция миди в local ресторант в Копривщица.

Аз също нямам представа, because в Копривщица ядох Шкембе чорба. Аз по принцип навсякъде бих ял Шкембе чорба, но във Великотърновско, например ям суджук. В Пловдив и Пазарджик опитах всички възможни зеленчуци. Във Врачанско не хапнах и трошица хляб, а ядох само земели(also пих 60-градусова ракия, but that’s not the point) . В Смолян ядох пататник. В Банско ядох боб. Във Варна на Севастопол ядох дюнери, а в Перник за малко да ям бой. Whatever, схванахте ми мисълта, мъдрите хора неслучайно са казали „Когато си в Рим прави като римляните“. Едва ли са имали предвид да правиш оргии с роднините си, да тънеш в чревоугодничество и да вземаш чужденци за роби, а после да ги пускаш да се бият срещу диви зверове, за твое удоволствие, но общо взето са били прави.

Обръщайте внимание на таксите за вход – Мислиш си, че като си стигнал до заветната туристическа атракция всичко друго са подробности? Well, не винаги е така. В замъка Пелеш в Румъния, например си купуваш билет, разхождаш се из impressive първи етаж, но се оказва, че за втория етаж you need another ticket. Него можеш да си го купиш от входа, но за да влезеш пак трябва да си купиш билет за 1-ия етаж. В Италия пък са превърнали в религия билетите skip the line, с които плащаш двойно, но не чакаш на опашката с останаите morons, ами влизаш през отделен вход. Тук в България можеш да си спестиш за бира, ако вземеш семеен билет за Царевец, Плиска или Велики Преслав. За къщите-музеи в Копривщица пък има комбиниран билет, който също ти спестява една бира. It’s true, че тези дребни трикове няма да променят драстично разходите, но come on, това си е 1 бира бонус.

Не превръщай почивката в shopping – Да отидеш на Рилския манастир и да си купиш няколко бурканчета от местния конфитюр е OK. Да си купиш пресни зеленчуци от крайпътните сергии на излизане от Пазарджик, също има логика. Но, каккво може да те накара да повярваш, че кожените якета в стария град на Несебър са страхотна сделка, не мога да си обясня. Maybe хората вярват, че в скрити тунели под Слънчев бряг съществува тайно братство на шивачи на кожени якета, които ги правят по-хубави и по-евтини от обичайното. Come on, това че си отишъл някъде и там продават различни стоки, освен магнитчета, не значи задължително, че тези стоки са по-хубави или по-евтини. I know, че българинът има скрит афинитет към so called далавера, ама наистина ли мислите, че като сте отишли на място бъкано с други туристи и ще намерите каквото и да е, което да си купите „на сметка“. Не mate, всички тези стоки се продават на такива места, просто защото от там минават повече хора. Also, защо по всички главни пътища из България се продават самоковски картофи. Не мога да разбера какво търсят bloody самоковски картофи по пътя за Пловдив например, или край Гоце Делчев. Наистина ли има хора, които си мислят, че всички картофи извън София са самоковски?

Well, това са моите безценни съвети за спестяване на пари по време на vacation trip. Аз лично ги смятам за много полезени, for that reason си ги спазвам винаги когато пътувам. Това не значи, че винаги ваканцията ми излиза по-евтина. Особено когато моята неустоима Добромира реши, че трябва да си поръча Martini Bianco в српска кафана в Пирот или когато аз си купя exclusive discount игра за плейстейшъна от магазин край плажа в Кавала. In other words, всички сме хора и всички обичаме да се глезим по време на почивка. По принцип е хубаво да спестиш пари, когато си on vacation, но най-хубавото е тези пари да ги дадеш за друга почивка.

PS. Това е за тази седмица от мен. Печат нямам, но имам important job да обезвъздуша радиаторите на парното, да сменя летните гуми на колата със зимни и eventually да се науча как се слага кисело зеле. Ако не ми вярвате, че в четвъртък няма да напиша нищо, можете да се уверите на Фейсбук страницата ми.