Happy holydays mate!
Знам какво ще си кажете, този Кънчо пак е слизал до мазето и е разменял буркан с кисели краставички за кана сливова ракия със съседите и затова сега е написал такова ridiculous заглавие. Всеки знае, че заради този bloody вирус 2020г. беше sucks as hell. Но, почакай mate! Аз наистина мисля, че 2020г. беше amazing при това докато пиша тези редове (не гарантирам за след това) съм трезвен като монахиня-кармелитка по време на коледна литургия.
Happy holydays mate!
Знам какво ще си кажете, този Кънчо пак е слизал до мазето и е разменял буркан с кисели краставички за кана сливова ракия със съседите и затова сега е написал такова ridiculous заглавие. Всеки знае, че заради този bloody вирус 2020г. беше sucks as hell. Но, почакай mate! Аз наистина мисля, че 2020г. беше amazing при това докато пиша тези редове (не гарантирам за след това) съм трезвен като монахиня-кармелитка по време на коледна литургия.
OK, може би това сравнение не е от най-акуратните, но believe me не се шегувам.
Нека, обаче да ви разкажа как стигнах до това прозрение.
Както знаете аз Конан Дъфи – британец по рождение, българин по лична карта, заедно с моята съпруга Добромира и малката ми дъщеря Ева обичаме да обикаляме красивите кътчета на България, да събираме печати от 100-те национални туристически обекта и да ви спамя тук с историите от нашите пътешествия. Well, през последната година това не беше особено лесно, You know – коронавирус, lockdown все същите гадости, които тормозят целия свят. Семейните празници през последния месец пък не минаха съвсем весело както обичайно, заради социалната дистанция, изолацията и т.н. Аз лично хич не бях доволен от постигнатото през 2020г. понеже планирах да съберем всички 100 печата, а не само, че събрахме едва 15, ами и идеята ми за поклоническа обиколка на манастирите в Софийската Света гора също остана недовършена.
За коледните празници пък решихме да навестим роднините на Додо във Велико Търново. Там наред с християнския обичай за колене на прасе по повод раждането на Божия син (това maybe ще ви го разкажа някой път) и миксирането на горнооряховски суджук със сухиндолско вино, нямахме голям избор от други културни мероприятия. As a matter of fact, забележителностите в региона вече сме ги обиколили.
В кратките промеждутъци на трезвеност между коленето на прасе, Christmas eve, Стефановден и прочее безброй български празници, които задължитенло се отбелязват с наздравици, все пак успяхме да планираме един trip.
От известно време забелязвам, че на съседния на Царевец хълм – Трапезица, методично се изграждат „древни“ останки от средновековни крепости. Прочетох, че тече възстановяване на археологическите находки на този търновски хълм и, че дори е създаден нещо като theme park за посещение на туристи. Че даже има фуникуляр (въжен кабинков лифт, който ти спестява катеренето на баири – има такъв в Цари Мали град и Sacré-Cœur в Париж), който те изстрелва на самия връх. В един топъл коледен ден, се засилихме да превземем и ние хълма Трапезица и да разгледаме архитекурния резерват. Бяхме подготвени с информация от интернет за работното време и точните координати на входа, а от наши приятели научихме, че освен лифта има и не особено стръмна пътека до горе, която можем за 20-ина минути да вземем с бебешка количка.
Стигнахме до мястото, което навигацията ни посочи. Имаше фуникуляр. Нямаше никаква пътека. Also нямаше и жив човек наоколо. След кратко въртене и чесане по главите как по дяволите да стигнем до bloody Трапезица, отнякъде се появи любезен униформен господин, който се представи като пазача на обекта. Каза, че пътеката actually се намира от другата страна на хълма, но това няма никакво значение, тъй като обектът е затворен за туристи до март. Тази информация, of course, няма никакво място в интернет. Там пише работното време на обекта, но защо да споменават на някакви си тъпи туристи, че е затворен за зимния сезон. Whatever, Додо напсува българския туризъм, аз по навик напсувах тъпата 2020г., в която ми се провали и последната разходка за годината, а заедно с пазача напсувахме времето, че хем е зимно, пък никаква зима не е.
За щастие на връщане към града минахме по обиколния път, който се движи от североизточната страна на крепостта Царевец. Докато редувахме живописни гледки от река Янтра, с разкопки от средновековни сгради и съвсем прясно натрупани камари с боклуци събрани от мургави клошари(Додо ми обянси, че наблизо се намирала ромската махала), изведнъж се озовахме пред нещо наречено „Мини България“.
Оказа се, че точно в подножието на Царевец (под Балдуиновата кула more specific) са направили открит парк с макети на известни архитектурни забележителности от цяла България.
Чакълен паркинг, 5лв. такса, кисела продавачка и банда крещящи деца, мятащи камъни в езерото точно до заплашителните табели, че глобата за мятане на камъни в езерото е 20лв. Нищо от това не можа да помрачи удовлствието ни да се разхождаме като Гъливер из лилипутския вариант на най-известните български забележителности.
Почти 1 час ни отне пътешествието из супер-детайлните макети, а през цялото време в мен се редуваха противоположни чувства. От една страна беше really exciting да видя любими места като Рилския манастир, Античния театър в Пловдив или Базиликата в Плиска. Да си припомня хубавите спомени от пътешествията до тези места и любопитните истории, които съм научил за тях. On the other hand доста се стреснах като видях колко още интересни места има, на които my lazy British foot все още не е стъпвал – като например паметника на Шипка, Троянския манастир, Басарбовския скален манастир, крепостта Баба Вида and so on. Дори и да нямаше пандемия, не една ами 10 години ще са ми нужни probably, за да видя всички тези прекрасни кътчета от България.
Also изпитах и малко срам. Понеже осъзнах колко интересни места всеки ден подминавам из улиците на София, докато бързам по мои задачи или пък в стремежа си да избягам от големия и шумен град в търсене на някое затънтено интересно местенце. Храм-паметникът „Св. Александър Невски“, Царския дворец (дн. Национална художествена галерия), Народния театър, Руската църква. Това са все ordinary сгради, покрай които ние живеещите в София гледаме да минем бързо или пък да заобиколим, за да избегнем задръстванията.
Наистина, когато гледаш нещата от птичи поглед някак по-лесно можеш да оцениш достойнствата им. Гълъбите са bloody късметлии като се замисля.
Наистина mate, и аз бях недоволен от тази отвратителна и за щастие заминаваща си година. Освен пандемията, страховете, ограниченията, много се дразнех на изпуснатите шансове за пътешествия. Обаче ако се замислим, ще видим, че 2020г. не беше пропусната година. Беше една кратка пауза, през която всички ние дребни човешки същества получихме уникален шанс да се спрем за малко и да помислим.
Да помислим кои са истински важните неща в живота. Дали обикалянето по моловете и смученето на craft бири в баровете. Или срещите с ценните за нас хора (и места). Дали са важни купуването на безполезни пластмасови играчки и украшения, които ще се изхвърлят на следващия ден или това да прегърнеш здравите си (и най-важното живи) родители. Родители, които и преди виждаш 2-3 пъти в годината, но сега през 2020г. знаеш, че не бива да ги виждаш насила и това те влудява. Да оценим, че е истински важно да изведем децата в парка, не само за да се надивеят и да не ми надуват главата в къщи, а защото е важно за тяхното здраве да подишат чист въдух и да ги напече слънчице.
2020г . ни даде шанс да оценим адски много неща, които иначе в „нормaлните години“, едва ли бихме се спрели да разсъждаваме върху тях. И ако сме използвали правилно тази 1-годишна пауза, то със сигурност през 2021г. (когато най-сетне ни чипират...oops ваксинират) и въобще през всички следващи години, които ни предстоят ще имаме прекрасен живот.
So, Благодаря ти 2020г. за всичко, на което ме научи! Въпреки това, no offense but – F*CK OFF! И добре дошла 2021г.!
PS. От 1 януари 2021г. ще можете да четете миналогодишните ми истории на Facebook страницата ми. Actually, и досега можехте, но не бяха миналогодишни.
Монитор
