Британския бежанец: Снежанки през пролетта
3

Британския бежанец: Снежанки през пролетта

Хелоу гайс, адски гадно е времето навън, without doubt. Не знам за вас, но мен това мъчително очакване да завали сняг направо ме убива. Както и фините прахови частици, но това е друга тема it’s will be better да не я засягаме пак, за да не си разваляме настроението, поне докато има вятър в София. The problem is, че то само вятър има и ужасяващ, смръзяващ костите студ.

Макар и да съм си поставил за цел да обиколя цялата държава и да опозная всички landmarks, дори аз неуморимият новоизпечен българин Конан Дъфи, хич не мога да се enthuse-на. В това депресивно време хич не ми е до разхода, furthermore не знам дали сте обърнали внимание, но предишния път се похвалих, че моята съпруга Додо е в hm.. special period.

Поради тази причина реших този път да ви разкажа спомените си от едно от най-слънчевите и стоплящи душата и тялото места, които посетих през вече изминалата година. Става въпрос за fabulous балканско градче Трявна.

Да, колкото и странно да звучи, when I think about топло и слънчево място не си представям някое от черноморските ви градчета, а именно Трявна. Maybe the reason is, че го посетихме в края на пролетта, когато още горещото лято не е започнало и слънцето топли приятно както хората, така и растенията в природата. Maybe причината е в едни други сълнца, за които ще ви разкажа по-нататък, who knows? Както казват традиционните собственици на футболни отбори в Лондон - поживём — увидим!

В Трявна не се стига лесно. In fact, в Трявна трудно можеш да попаднеш, ако не си тръгнал especially за това градче. Ние с Додо, в конкретния топъл майски ден тръгнахме от Велико Търново, за да си направим one-day trip до това прекрасно, възрожденско градче. Разстоянието от Старата столица до Трявна е about 40км и се взема за по-малко от час с кола. Unless не си с Golf 2, тогава probably ще го вземеш за 14 минути и 2 рушвета (на влизане в Дебелец и малко след Дряново), но това последното няма как да го знам, because аз съм примерен шофьор. Виж, от София, ако тръгваш за Трявна ситуацията е малко по-complicated и тези 220км. разстояние може да ти отнемат близо 4 часа.

Както и да пътуваш, обаче си струва, защото когато пристигнеш в Трявна, especially в старата част на града се връщаш назад във времето с поне 200 години. Особено, когато се озовеш на стария площад до Часовниковата кула. As a matter of fact това е единственият изцяло запазен площад от Възрожденския период, което actually е било точно преди 200години. Всички сгради около площада, в това число и църквата са с уникален архитекурен стил и са строени по различно време през Възраждането. Часовниковата кула, пък е местната гордост. Тя е построена през 1804г. и според легендата, за да получат citizens на Трявна разрешение от турците да я построят, местните жени трябвало да се откажатда носят традиционните прабългарски украшения за глава наречени сукай. С тези накити жените много приличали на българските аристократи – болярите, а това адски дразнело турците. However, сокаите излезли от мода, а кулата била построена. После й сложили и часовник с циферблат, а през последните години са монтирали към механизма й опция, след 22 часа, когато камбаната спира да бие на всеки час, от кулата да звучи музиката от песента „Неразделни“ по стихотворението на Пенчо Славейков.

Веднага after Часовниковата кула, се озовахме на другата забележителност в града – Гърбавия мост. Той също е част от цялата възрожденска композиция и е толкова красив, че когато минавахме по него, ако вече не го бях напрваил, непременно щях да падна на колене пред Додо и да й предложа да се омъжи за мен. Well, в този случай минахме само със селфи.

След моста, започва търговската улица, по която са разположение и къщите музеи. Трявна е most famous с резбарската си школа (макар че, if you ask me Битката при Тревненския проход, след която братята Асеневци размазали византийския император е толкова bloody interesting, че заслужава да й се посвети поне един епичен холивудски блокбастър) затова основнтие сувенири по магазинчетата са произведени от дърво и са доста изкусно резбовани. Actually Трявна и в момента е синоним на място, от където можеш да се сдобиеш с прекрасни дървени мебели, а в града има Училище по приложни изкуства.

Most impressing thing за моята любима българска съпруга, обаче се оказаха не дървените лъжици или кукли, а колкото и странно да звучи за нейните 46 кг. – нещо за ядене. Докато обмислях старателно коя още дървена чинийка да купя от поредния дюкян, Додо хлътна в едно магазинче за „аветнтична храна“ и след малко излезе сияеща повече и от майското слънце, което приятно топлеше гърбовете ни at this moment. „Виж! Това ми беше любимото като дете“, каза ми тя и ми показа пакет с доста weird изглеждащи бонбони so called “Снежанки“. Оказа се, че това не са even бонбони, а са фъстъци потопени в захарна глазура и имаха вид на бели камъчета, всяко едно, от които може да ти счупи поне 5 зъба едновременно. Погледнах сниизходително Додо, искрено щастливата й физиономия, обаче показваше, че би разменила цял кашон от любимия й швейцарски шоколад са едно пакетче от тези pathetic candies. Опитах едно. Успях да запазя всичките си пломби непокътнати. След това опитах още едно. След 10 минути вече се боричкахме за последната останала снежанка. След половин час се върнах до магазина и купих още 2 пакета, а когато си тръгнахме си купихме запаси за в къщи. As a matter of fact, за рождения ми ден (който е през октомври) в къщи черпих гостите ми със „Снежанки“ от Трявна.

Но стига храна за тялото. Нека ви разкажа за храната за душата, която поехме in that day. Посетихме Музея на дърворезбата и етнографсктие изкуства, който се намира в Даскаловата къща. Там получих печат номер 21 от 100-те Национални туристически обекта. Освен това след като разгледах експонатите мога с ръка на сърце да твърдя, че дърворезбата е изобразително изкуство наравно с рисуването и склуптурата, а в Трявна през Възраждането са живели и творили истински художници. Разгледайте ги mate, но гледайте да сте без дъвка в устата, докато сте там. Защото рискувате да я изгубите през провесеното си чене поне 5-6 пъти. Look mate, бил съм в Лувъра. Бил съм в Прадо, също така и в музеите на Ватикана. Ако трябва да бъда честен не съм особен познавач и ценител на изобразителното изкуство. В тези гореизброените, of course, бях супер впечатлен. Super впечатлен останах, обаче и от дървените картини в Трявна. А, Трявна е на не повече от 400км. от всяка една точка на България, за разлика от Лувъра и Прадо. If you know what I mean.

Най-впечатляващото нещо, обаче си останаха двете Слънца.

Това са изцяло резбованите тавани на две от залите в къщата-музей. Историята за тяхното създаване е не по-малко приказна от самите творби. Според легендата майсторът-резбар Димитър Ошанеца и неговият калфа Иван Бочуковеца се хванали на бас кой ще направи по-красив таван. Двамата работили по уникалните си творби половин година – от Гергьовден до Димитровден. Ошанеца направил топлото лятно слънце, а неговият ученик – горещото слънце през Юли. И като ви казах, че приказката е оригинална като самите творби, такъв е и нейният финал. Когато приключили с работата си, всички поканени да оценят кой е победителят отсъдили, че това е майсторът. Виждате ли, че е оригинален финалът – това не е поредната ordinary fairy tale, в която ученикът побеждава учителя. Финалът наистина е неочакван.

Нашият финал на разходката в Трявна също бе не очакван. След като минахме през къщата музей на Петко Р. Славейков и неговото семейство (amazing история има Славейковия род и legendary членове, но макар и документалният филм за тях, който изгледахме в къщата да беше супер интересен, нямаше да е лошо да сложат поне една пейка, тъй като историята им е бая дълга) се насладихме на още една забележителност, с която Трявна е известен. Кафе на пясък.

Седнахме на дървените столчета в прекрсната кафеджийница на търговската уличка. Поръчахме си по едно fantastic кафе на пясък, наслаждавахме се на топлото, галещо майско слънце напекло калдъръма на Трявна, а и нашите собствени лица. И бяхме единодушни с Додо, че нищо повече нямаме нужда. Красива гледка, интересни впечатления, вкусно кафе и топли слънчеви лъчи. И малко bloody снежанки, разбира се.

Назад

КОМЕНТАРИ

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.