Hi guys, 

Do you feel прецакани, че си сменихте гумите на колата? Well, I do! Втора седмица търкам асфалта на задръстените софийски улици и се чувствам предаден от sexy девойките, които представят прогнозата за времето по телевизията. Честна дума mate, трябва да ги забранят тези мадами. Как, можеш да се съсредоточиш и да запомниш наистина дали утре ще вали или „времето ще е преобладаващо“, когато ти го казва дългокарака, предизвикателно облечена chick.

Аз лично, винаги гледам прогнозата за времето и после никога не помня къде точно ще има купесто-дъждовна облачност. Actually, единственото, коетo виждам е прогнозата в Кнежа. Check the map и обърнете внимание следващия път къде се пада Кнежа, спрямо the Whether girl и ще разберете какво имам предвид.

Whatever, заради заблудента ми душа, last weekend го прекарах в къщи да чакам снежния ад. Затова и не ходихме никъде на разходка. Нямам нов stamp от 100-те национални исторически обекта, за който да ви разкажа. Но пък мога да ви разкажа за следващата част от пътуването ми по магистрала „Хемус“, което описах миналия път.

Става въпрос за Габрово и по-специално за Етнографски музей на открито „Етър“ also known as Етъра. Това е печат номер 19, който се намира в близост до Велико Търново, родния град на моята beloved българска съпруга Добромира Дъфи а.к.а Додо. В далечните времена, когато времето беше топло и подходящи за traveling аз и Додо spent част от почивката ни във Велико Търново и направихме поредица one-day trips в района, където има печати. Едно от местата беше именно Етъра.

It’s interesting that комплексът наистина се казва Етър, а не Етъра. Когато го напишеш в Google, както си му е името, обаче първо ти излизат резултати за едноименния футболен отбор от Велико Търново, и чак надолу за музея. Това не е намек за културните предпочитания на хората от този район. It’s just любопитна особеност как нарицателно име може да измести the real one.

Друг любопитен факт е, че Етър е старото име на река Янтра, която е най-голямата в региона. That’s why доста неща around се наричат така (включително футболният отбор). Комплекс Етъра е създаден, на брега на река, но това не е Янтра, а нейния приток р. Сивек.

Етъра е създаден като умалено копие на Габрово от епохата на Възаждането. Идеята е в него да бъдат пресъздадени бита и клутурата на хората от този период. В открития музей има 50 обекта, които представляват не само архитектурна забележителност, но и имат реално функциониращи занаятчийски мощности. Actually, 15 различни занаята са представени в дюкяните в Етъра. Имa бакърджии, грънчари, ножари, тъкачи, фурнаджи, кожухари, куюмджии и още други професии, повечето, от които не само, че не знам какво значат, но и дори не мога да произнеса.

От Велико Търново до Етъра се стига за по-малко от 1 час през приятен второкласен път. Комплексът се намира след едноименното село, в което като влезете и GPS-ът се побърква. Затова трябва да разчитате основно на old school road signs. Веднага щом стигнете до отбивка с портал и надпис „Етъра“ …трябва да я подминете. Истинският main entrance се намира на другия край на комлекса. Етъра е с площ около 1 кв. км. и е разположен по течението на река Сивек. Поради тази причина само минута след като сте видели първия портал за музейния комплекс, ще стигнете до истинския. Пред него има и паркинг. Има също и pleasant  механа. Ние, обаче устояхме на изкушението и решихме първо да explore-нем Етъра и след това да търсим къде да ядем.

Входът платен, печатът ударен, марката залепена и сме ready for adventure. Тръгнахме по калдъръмената улица (калдъръм е една от милионите нови думи на български език, които научих that day) и обходихме всички занаятчийски работилници. It was amazing! Имаше мелница задвижвана от водно колело. Дърводелска работилница задвижвана от водно колело. Ножарска работилница, работеща с помощта на водно колело. Грънчарско ателите и работилница за обработване на вълна – всичките задвижвани от водни колелета. Разбирате ли, mates – преди двеста или триста години на талатливия и предприемчив българин са му били нужни само два елемента от общата механика – колело и течаща вода, за да създаде успешен и уникален бизнес. Не е имало нужда от електричество, от интернет, от двигатели с вътрешно горене, нито пък са имали HR-и, project managers или business developer-и, за да произвеждат качествени и печеливши продукти. На селяните от Габровския Балкан им е трябвало само колело. И силата на природата, of course. Благодарение на тези елементарни технологични мощности видяхме умопомрачително красиви керамични съдове. Опитах (неуспешно) да издействам от Додо разрешение да си купя някой от unique ножове, които се правеха на място. За сметка на това си купихме готварски съдове от ковано желязо, а също и цял чувал резбовани дървени сувенири. Опитахме от приготвените на място тутманици и hand made боза. Края на пътешествието ни в 18в. беше белязан от пронизителен хоров шум, сякаш 200-300 влака, едновременно спираха на ЖП-гарата в Горна Оряховица и държаха да се похвалят с този факт. Оказа се, че последното ателите е на майстор на глинени духови инструменти, които се казват бърдуче. Бърдучетата mate са миниатюрни стомнички с дпълнителна дупка, които се пълнят с вода и когато духнеш от едната страна звукът, който излиза през другата дупка може да накара и носорог да поиска политическо убежище. However, бърдучетата се оказаха most popular сувенир сред малките деца, дошли на разходка в Етъра. В първия момент виждаш малко сладко, сополиво хлапе да свири радостно на бърдучето и това те кара да се усмихнеш. Това, обаче е сигнал за всички други деца, които тепърва отиват към този дюкян. Колкото повече се приближаваш натам, толова по-често засичаш някое ново дете пробващо да спука тъпънчетата на околоните с новозакупеното бърдуче. When you finally стигнеш до леговището на бърдучетата осъзнаваш, че absolutely every bloody kid в Етъра е измолило от родителите си да му купят въпросния инструмент и го надува на място. Такава ужасна какафония от пронизителни писъци, не може да бъде предизвикана дори, ако пръднеш в автобус пълен с начални учителки.

However, ние решихме да се евакуираме от бърдуче- zone и си харесахме една пейка зад музея, от другата страна на реката, на която да седнем и да си изядем тутманиците. Минахме по едно fancy въжено мостче над реката, седнахме, починахме ...и се оказа, че не можем да се върнем. Това мостче е било check point, от който се влиза в комплекса и се купува билет. Тоест минеш ли по него, ако искаш да се върнеш трябва отново да платиш такса вход.

И така разходката ни в Евтъра приключи малко неочаквано. Не успяхме да посетим възрожденската кафеджийница, но пък така си оставихме място за механата, която бяхме набелязали на идване. Look mate, Етъра е построен през 1964г. и от тогава май не е пипано нищо в комплекса. Вероятно по същото време е била отворена и механата пред Етъра, а също и тогава са били купени продуктите за кебапчетата и пържените картофи, които ни сервираха. It doesn’t matter at all. В района има предостатъчно приятни ресторантчета, в които можем да тестваме local шкембе чорба.

The point is, че видяхме истинския дух на българския предприемач през Възраждането. Научихме какви уникални неща може да произведе един селянин само с помощта на колела. Някой умен човек беше казал: “Дайте, ми лост и ще преместя света“. В нашия случай можем да кажем: „Дай, на селянина колело и ще ти построи един прекрасен, нов свят.“

 

PS.

Ако случайно сте enjoy от моите истории, можете да харесате страницата ми във Фейсбук:

https://www.facebook.com/britanskiabejanec/

 

 

Коментари

Във връзка с решение на Европейския съд в Люксембург, ви уведомяваме, че авторът на коментара под тази статия носи съдебна отговорност за послания, които са нецензурни, насаждат омраза, призовават към насилие или са клеветнически. При съгласието Ви, ние ще създадем бисквитка на компютърът ви, която ще бъде запазена следващите 7 дни.

Подобни новини

Британския бежанец: С деца на музей

Аз Конан Дъфи, британец по рождение и българин по паспорт най-сетне се почувствах у дома си тук в София, по-специално в „Овча купел“.

Британския бежанец: Как да се измъкнеш от убийство

Hello suspects,

Не аз не съм сър Артър Конан Дойл. Аз съм просто Конан. Конан Дъфи от Лондон или Кънчо Бежанеца, както ме наричат съседите от блока ми в Овча Купел. Не съм някакъв criminal mastermind, а съм скромен travel guide из българските забележителности. Откакто се преселих тук се опитвам да опозная новата си родина като обикалям из местните азбележителности и описвам my adventures.

Британският бежанец: Баш майстори

Дал Бог добро mate,

Вие, хората, които четете рубриката ми в този сайт, както и незнайните читатели на приключенията ми, които ги научават от няколко други сайта, копитащи текстовете ми (be my guests), плюс всичките 697 fans на страницата ми във Фейсбук, заедно с my neighbors от блока ми в кв. „Овча купел“ и братовчедите на Додо от Горна Оряховица (неясно колко на брой), знаете че my name is Конан Дъфи. Британец по рождение, българин по съдба. Обикалям забележителностите в новата ми родина България, събирам печати от 100-те национални туристически обекта и ви разказвам тук нещата, които ме впечатляват.